Решение № 5023 от 22.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5023 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138197 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и ОП "С.П.Т.О." е сключен договор за застраховка "Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността", скл. под формата на застрахователна полица № 18900СА0002, със срок на застрахователно покритие 29.06.2018г.- 28.06.2019г., с предмет на застраховане имущество, намиращо се на площадка "Садината", м. "Садината", землище Яна, район Кремиковци.

Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователното покритие, на 27.07.2018г., е настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което водачът на т.а., с рег. № *********, при маневра за излизане от завод за механичнобиологични отпадъци, се е ударил в ролетна врата № 5 на сграда за приемане на отпадъци, вследствие на което е увредено застраховано имущество. Собственикът на увреденото имущество уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 18СА9000003, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 3900 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на т.а. м. "ДАФ", била застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното 1 обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният отказал да плати процесното обезщетение.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 3900 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 18900СА0002, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2018г., за което е образувана щета № 18СА9000003.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП. Предявеният иск се оспорва и по размер, като в тази връзка се излагат съображения, че в случая има съзастраховане. По отношение на иска за обезщетение за забава се навежда възражение за изтекла погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че между “У.” АД и ОП “С.П.Т.О.те” е сключен договор за застраховка “Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността”, скл. под формата на застрахователна полица № 18900СА0002/ 19.06.2018г., с период на застрахователно покритие 29.06.2018г.- 28.06.2019г. В полицата е посочено, че делът на ищеца при настъпване на застрахователно събитие е 30 %. Посочено е още, съзастрахователи, наред с ищеца, са “ОЗК- застраховане” АД, което отговаря до размер на 15 %, “ЗАД А.” АД- 20 %, “ЗД Е.” АД- 15 %, “Ч.” ЗПАД- клон България- 20 %.

На 07.04.2017г. между “У.” АД, “ЗД Е.” АД, “ЗАД А.” АД, “Ч.” ЗПАД- клон България и “О.-О.З.” АД е сключен договор за съзастраховане, с предмет съзастрахователното участие на страните по договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на ОП “С.П.Т.О.” по обособена позиция сключване на застраховка “Всички рискове: Щети на имущество” на дълготрайни и краткотрайни материални активи със застрахователно покритие на база Всички рискове, съгласно приложимите Общи условия на застраховка “Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността”. Страните са постигнали съгласие, че съотношението, в което страните поемат отговорността по договора за застраховка е: за “У.” АД- 30 %, за “ЗАД А.” АД- 20 %, “Ч.” ЗПАД- клон България- 20%, “ЗД Е.” АД- 15 %, “ЗАД О.-О.З.” АД.

От представените Протокол за ПТП и Констативен протокол се установява, че в срока на застрахователно събитие- на 29.11.2018г., е настъпило събитие, което представлява покрит застрахователен риск, при което водачът на т.а. м. “ДАФ”, с рег. № ************, при извършване на маневра за излизане от площадка на завод за механично- биологични отпадъци, намиращ се в м. "Садината", землище Яна, район Кремиковци, се е ударил в 2 ролетна врата № 5 на сграда за приемане на отпадъци, вследствие на което е увредено застраховано имущество.

Установява се, че застрахованият уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което пред ищеца е образувана щета № 18СА9000003.

От представеното решение и нареждане за плащане по преписка по щета № 18СА9000003 е установено, че по образуваната щета е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 3900 лева, което е платено на застрахованото лице на 12.07.2019г.

От представената молба от “ЗАД О.-О.З.” АД се установява, че пред дружеството е образувана щета във връзка с щета №18СА9000003, по което е определено обезщетение в размер на сумата 585 лева, платено на 04.03.2023г.

Видно от представеното писмо от “ЗД Е.” се установява, че за процесното събитие пред застрахователното дружество е образувана щета № 03200366, по което е определено застрахователно обезщетение в размер ана сумата 585 лева, платено на 29.05.2020г.

Относно механизма на ПТП и настъпилите увреждания е назначена съдебноавтотехническа експертиза, съгласно заключението на която на 29.11.2018г., около 11,25 часа, т.а. м. “ДАФ”, м. “ЛФ”, с рег. № ************, движейки се в района на приемна сграда на паркинга на завод за отпадъци, намиращ се в с. Яна, с отворено устройство за вдигане на кофи ударил ролетна врата на рампа № 5. Според вещото лице, вредите по ролетната щора се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е в размер на сумата 3900 лева. Експертът сочи, че нанесените увреждания на ламели на вратата водят до затруднена експлоатация и нарушения в конструктивната цялост на детайла.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, пред ищеца е образувана щета № 18СА9000003 въз основа на подаденото уведомление за настъпилото на 29.11.2018г. застрахователно събитие, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 3900 лева. Ищецът е уведомил другите съзастрахователи за настъпилото застрахователно събитие. На 10.03.2020г. “ЗАД А.” е платил сумата 780 лева (представляващи 20 % от платеното от ищеца обезщетение). На 04.03.2020г. “ЗАД ОЗК застраховане” АД е платил сумата 585 лева (представляваща 15 % от платеното от ищеца обезщетение). На 29.05.2020г.

“ЗД Е.” АД е платил сумата 585 лева (представляваща 15 % от платеното от ищеца обезщетение).

Oт събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил щетата пред застрахователя на гражданската отговорност на водача на т.а. м. “ДАФ” на 16.03.2020г.

Не се спори между страните, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на т.а. м. “ДАФ”.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица полица № 18900СА0002/ 19.06.2018г., че между ищеца и ОП “С.П.Т.О.те” е сключен договор за застраховка, с период на застрахователното покритие от 29.11.2018г.- 28.06.2019г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на автомобил м. “ДАФ”.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез Протокола за ПТП.

Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- Протокол за ПТП, както и посредством заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата- а именно, че водачът на т.а. м. ”ДАФ” не е спазил задължението като участник в движението по пътищата да не причинява имуществени вреди. Изложеното обуславя извода, че водачът на т.а. м. “ДАФ” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 5 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС с поведението си да не причинява имуществени вреди.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията в протокола корелират със заключението на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира. Следва да се посочи и, че протоколът е подписан от водача на т.а. м. “ДАФ”. Ако 4 протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на т.а. м. ”ДАФ” без възражения, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно отразените обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на т.а. м. “ДАФ” не е спазил правилото за движение по пътищата, вменяващо задължение на водачите на МПС, при движение по пътищата да не причинява имуществени вреди.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при движение на т.а. м. “ДАФ” в района на приемна сграда на паркинга на завод за отпадъци, намиращ се в с. Яна, с отворено устройство за вдигане на кофи, с което водачът на т.а. м.