Решение № 2298 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2298 гр. В., 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110102364 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. Б. К., ЕГН **********, адрес: град В., ул. М. Б. № * срещу Община В., Булстат *, адрес: град В., бул. „*-ми Пр. п. № *, представлявана от кмета на Общината обективно кумулативно съединени искове с правни квалификации както следва чл. 344, ал.1, т.1 КТ; чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 КТ с искане да бъде признато за незаконно извършеното уволнение, наложено със Заповед № *г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност старши експерт „Актуване и деактуване на общинска собственост“ в дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“; както и да се осъди ответника да му заплати сумата от 11 922 лева, представляваща обезщетение от незаконното уволнение за периода от 28.01.2025 г. до 28.07.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е сключил трудов договор и допълнително споразумение към него от 23.05.2014 г. Посочва, че същото е за неопределено време като договореното трудово възнаграждение е в размер на 1987 лева. Със заповед от 27.01.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение. Счита същата за незаконосъобразна. Не оспорва, че още през 2014 г. е бил вписан като управител на „Т.ф.“ ЕООД и „Ф. У. М.“ ЕООД 1 като тези факти били известни на ответника. През последните 10 години е оценяван положително от прекия му ръководител. Твърди, че с оглед влошените обстоятелства, при които е полагал труд е подал сигнал до кмета на Общината и до секретаря на същата. Освен това заедно с негови колеги е подал и сигнал до председателя на общинския съвет, до Главна инспекция по труда, до Комисия за защита от дискриминация, до КПКОНПИ, относно обстоятелства свързани с прекия му ръководител. Твърди, че попада под закрилата на Закона за защита на лице подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Заявява, че спрямо него се упражнява репресия като целта е била да бъде освободен от работа. Налице е злоупотреба с право от страна на работодателя като е демострирано тенденциозно и субективно отношение и е третиран дискриминационно.

Правото на уволнение е използвано с цел увреждане на работника. Това се доказвало и от начина на връчване на заповедта, която му била показана и при молба да се консултира с адвокат, след това е заявено, че е връчена при отказ.

Копие, от издадената заповед също е отказано. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва наведените в исковата молба твърдения. Посочено е в отговора на искова молба, че трудовото правоотношение между А. Б. К. и Община В. е възникнало по силата на сключен Трудов договор № * г., като с подписано допълнително споразумение между страните № * г. е изменен основният трудов договор и считано от 01.10.2016 г. А. Б. К. е заемал длъжността Старши експерт „Актуване и деактуване на ОС", Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности", Отдел „Общинска собственост". Твърди се, че със Заповед № * г. на Кмета на Община В. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 28.01.2025 г., поради несъвместимост, на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т. 2, предл. „трето" КТ. Заявява се, че при извършена служебна проверка в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията е установено, че ищецът А. Б. К. е вписан като управител на две търговски дружества: „Т.ф." ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „М.Б." № *, вписано в Търговския регистър на 14.05.2024 г., и „Ф. У. М." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., вписано в Търговския регистър на 06.12.2018 г. Същият е бил едноличен собственик и управител и на търговско дружество „Рентабил" ЕООД, ЕИК *и към 23.05.2014 г. - датата на сключване на трудовия договор с Община В.. Ответникът сочи, че при възникване на трудовото правоотношение А. Б. К. е подал декларация, на основание чл. 107а, ал. 1 КТ, в която е декларирал, че не е управител на търговско дружество. Отделно от горното, през 2018 г. А. Б. К. в декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество в т. 2 е отбелязал, че няма нищо за деклариране относно обстоятелството „Имам участие в следните търговски дружества дванадесет месеца преди датата на избирането или назначаването ми на длъжност." В отговора на искова молба 2 се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ, не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е управител в търговско дружество, поради което и доколкото работодателят не е бил уведомен от ищеца за наличието на несъвместимост, за ответника е налице законовото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, а именно - от работодателя без предизвестие.

Оспорват се твърденията на ищеца, че същият е сигнализиращо лице по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и попада под защитата му, като се сочи, че работодателят не е уведомяван за предоставена защита на А. Б. К. по ЗЗЛПСПОИН нито преди прекратяване на трудовото правоотношение, нито към настоящия момент. Оспорва се и твърдението, че прекратяването на трудовото правоотношение (поради несъвместимост) представлява репресия и ответно действие на подавани сигнали от ищеца.

Твърди се от ответника, че нито един от сигналите, подавани от А. Б. К., не попада в обхвата на действие на ЗЗЛПСПОИН, който се отнася единствено до сигнали или публично оповестена информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес. ЗЗЛПСПОИН не е приложим за разглеждане на жалби, сигнали и други искания, независимо от това как са озаглавени, чрез които се търси единствено защита на лични права, без да има индикация за засегнат обществен такъв. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че спрямо него е осъществена дискриминация, доколкото не е посочено в исковата молба по кой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация е реализирана същата, спрямо кого е в по неблагоприятно положение ищецът, в какво се е изразявал диференцираният подход. Оспорва се и наличието на неблагоприятно третиране на ищеца по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и работодателят да е злоупотребил с правото да прекрати трудовото му правоотношение.

Оспорва се размерът на претендираното обезщетение за оставане без работа.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на действащата нормативна уредба, от фактическа и правна страна, съдът намира следното:

Предявени са три обективно кумулативно съединени иска от страна на А. Б. К., ЕГН ********** срещу Община В. с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.1 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението като иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Безспорни между страните са следните обстоятелства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор, по което ищецът е заемал длъжността старши експерт „Актуване и деактуване на общинска собственост“ в дирекция „Общинска 3 собственост, икономика и стопански дейности”, отдел „Общинска собственост“; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед №* г. на кмета на Община В., на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ; че през 2024 г. е бил вписан като управител на „Т.ф.“ ЕООД и „Ф. У. М.“ ЕООД. Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, с оглед приобщаването в цялост на трудовото досие на А. К..

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.8 във вр. с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ. Разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.8 КТ посочва, че работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал.1 КТ. Нормата на чл. 107а, ал.1, т.2 КТ гласи, че не може да бъде сключен трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация.

За да е спазена законовата разпоредба и да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 330, ал.2, т.8 във връзка с чл. 107а, ал.1, т.2 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението /в настоящия случай към 27.01.2025 г./ и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това.

Като писмено доказателство по делото е приета справка от Търговския регистър, от която се установява, че като управител на дружеството „Т.ф.“ ООД, ЕИК *фигурира лицето А. Б. К. и е бил такъв до 15.04.2025 г. А. К., когато е заличен. От фирменото досие на „Т.ф.“ ЕООД се доказва, че А. К. е вписан като управител на горепосоченото дружество от 14.05.2024 г. От справка в Търговски регистър, се установява, че управител на „Ф. У. М.“ ЕООД, ЕИК *е вписан А. Б. К., считано от 07.12.2018 г. като продължава да е такъв и към настоящия момент.

От декларация от 21.05.2014 г., подписана от А. К., е видно, че същият е декларирал, че не е управител на търговско дружество като е отразил, че подава настоящота декларация на основание чл. 107а, ал.1 КТ и му е известно, че при несъвместимост следва да уведоми работодателя като в противен случай ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. Приета по делото като писмено доказателство е и уведомление от * г., от което се установява, че същото е подписано от А. К. като е посочил, че няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, съгласно чл. 107а, ал.5 КТ По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. От показанията на свидетеля Ст. Н. Ст., се установява, че е бил наясно, че К. е бил управител на фирма, а предполага и че колегите му са знаели, тъй като в Общината всички са едно семейство. Според него новият 4 директор се е заял с К., но не знае защо като посочва, че не може един човек да работи толкова години перфектно и за два месеца да го изкарват некадърник. Не е наблюдавал спад в работата на А. като не намира разлика в начина на полагания от него труд. Уточнява, че е бил служител в Общината като е бил назначен в Дирекция управление на сигурността и контрола на обществения ред. Изразеното от него за тенденциозно отношение спрямо К. е лично мнение.

От показанията на свидетелката С. Х.Кр. се установява, че същата е секретар на Община В.. Посочва, че януари месец е извършена проверка за наличие на вписани обстоятелства като всеки служител е бил проверен и са извършени справки в Търговския регистър. Държала е да се извърши проверката преди финалните атестации на служителите, които се правят месец януари. Твърди, че на всички лица, за които е констатирано наличие на несъвместимост трудовите им договори са прекратени. Не й е било известно преди извършването на справките, че А. К. е бил управител на фирми и да има фирми. Заявява, че не е очаквала да има и един човек, за когото да се констатира несъвместимост, тъй като е намирала проверката за рутинна.