Решение № 53 от 07.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. К., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Гражданско дело № 20245100100256 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че на 13.07.2024 г. около 23:00 часа в гр.

К., ул. „Р.“ пред № *, ищцата Н. М. повикала такси и когато същото пристигнало, тя тръгнала да слиза от тротоара, за да се качи в колата.

Слизайки от тротоара и стъпвайки с десния си крак на пътното платно, Н. М. пропаднала в отводнителна шахта, при което глезенът на десния й крак се сгънал и се чул изхрупващ звук. Ищцата твърди, че изпитала изключително силна болка и кракът й мигновено се подул. Шофьорът на таксито видял непосредствено случващото се и веднага й помогнал да се изправи и съвземе, след което я откарал до вкъщи. Прибирайки се в дома си, ищцата наложила студен компрес на десния си глезен и се обадила на своята майка Т. А. Д., която я посъветвала още сутринта да потърси лекарска помощ. Сутринта на 14.07.2024 г. ищцата се събудила с изключително силни болки и ограничени движения в областта на десния си глезен, който се бил подул още повече и отекъл и заедно със своята майка потърсила незабавно медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД.

В болничното заведение на Н. М. били извършени редица прегледи, изследвания и рентгенографии, резултатите от които показали, че вследствие на процесната злополука, ищцата получила травматично увреждане 1

„Бималеоларна фрактура на дясната глезенна става; Луксация на дясната глезенна става“. В болничното заведение десният крак на Н. М. бил гипсиран и обездвижен, като след стабилизиране на състоянието й, пострадалата билаизписана от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД и продължила лечението си и възстановяването си в домашни условия. При изписването й от болничното заведение лекарите препоръчали ищцата да не обременява десния си крак и да използва помощни средства - патерици, с които да се придвижва.

През първата седмица Н. М. изпитвала изключително силни болки в областта на десния си глезен, не можела да спи нощно време, поради което приемала силни болкоуспокоителни и обезболяващи медикаменти. Въпреки, че спазвала лекарските препоръки, болките в областта на десния й крак се засилвали, поради което на 25.07.2024 г. ищцата потърсила медицинска помощ и консултация при специалист ортопед-травматолог. При извършеният й амбулаторен преглед, лекарят констатирал, че на десния си крак ищцата има гипсова имобилизаця и предвид нестихващата й болка, д-р М. П. я насочил да извърши нова рентгенография за доуточняване на диагнозата. Резултатите показали: състояние след фрактура на двете кости на подбедрицата на нивото на малеолите.

Ищцата сочи, че на 26.07.2024 г. отново била прегледана от д-р М. П., който разчитайки резултатите от рентгенографията, й препоръчал да проведе оперативно лечение в планов порядък за подобряване на състоянието.

Спазвайки препоръките на ортопед-травматолога, на 29.07.2024 г. ищцата била хоспитализирана в „МБАЛ-Хасково“ АД за лечение. Твърди, че на 30.07.2024 г. била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на заключваща метална плака на тибията и фибулата. Престоят в „МБАЛ-Хасково“ АД продължил за периода от 29.07.2024 г. до 05.08.2024 г., когато ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за спазване на строг санитарен и охранителен режим, да не натоварва оперираният си крайник и да използва патерици, с помощта на които да се придвижва за период от 3 месеца.

Прибирайки се вкъщи ищцата започнала дълъг и продължителен период на възстановяване. Първият месец и половина след операцията бил особено тежък и мъчителен, предвид обстоятелството, че десният й крак бил гипсиран и обездвижен. Ищцата не можела да се обслужва сама, да се къпе, да 2 ходи до тоалетна, да се изправя от леглото, което налагало нейната майка да бъде денонощно около нея и да й помага при извършването на ежедневните й битови и хигиенни нужди.

Проследявайки здравословното си състояние, на 10.09.2024 г. ищцата била прегледана от наблюдаващия я ортопед-травматолог, който констатирал, че следва да бъде насочена за оперативно лечение по сваляне на металните импланти от десния й глезен, след което да започнат рехабилитационни процедури.

Спазвайки лекарските препоръки, на 17.09.2024 г. Н. М. отново била хоспитализирана в „МБАЛ-Хасково“ АД, където на следващия ден й била извършена повторна оперативна интервенция, при която от десния й глезен били отстранени металните импланти, фиксиращи тибията и фибулата й.

Предстоят на ищцата в болничното заведение продължил до 20.09.2024 г., когато била изписана. Същата продължила лечението и възстановяването си в домашни условия.

Ищцата твърди, че общият й лечебно-възстановителен период продължавал към момента на подаване на исковата молба и все още не бил приключил окончателно. Тя все още изпитвала болки и ограничени движенияв областта на десния си глезен. Предвид извършените оперативни интервенции от двете страни на десния си глезен ищцата имала видими оперативни белези, които за нея имали загрозяващ характер. Според лекарските прогнози, болките и ограничените движения в областта на десния глезен, които ищцата все още изпитвала, с времето ще намалят интензивността си, но съществувала вероятност да останат за цял живот при влошаване на времето и физическо натоварване.

В резултат на преживяната злополука здравословното състояние на ищцата Н. М. се влошило, което дало отражение и на психиката й. От изживения шок, ищцата се оплаквала от понижено настроение, безпричинна тревожност и потиснатост, връщане към спомена за злополуката, изпитвала нарушения на съня, концентрацията и вниманието. Допълнително се тревожила затова, че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на своите близките.

Освен претърпените от Н. М. неимуществени вреди - болки и страдания, същата понесла и имуществени такива, възлизащи в общ размер от 3

1 804,82 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че гореописаните неимуществени и имуществени вреди получила вследствие на обстоятелството, че Община К. не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният пътен участък. Посочва, че съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а в чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата е предвидено, че общинските пътища са публична общинска собственост, като понятието „обхват на пътя“ е законово определено в чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата. От друга страна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, пътищата, собственост на общината, се управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. В чл. 31 от Закона за пътищата, на общината било вменено задължение да поддържа пътищата, включващо дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /параграф 1, ал. 14 от ДР на Закона за пътищата/. На основание изложените законови разпоредби, на общината като юридическо лице било вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, включващо отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, създаваща опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците. С оглед посоченото ищцата претендира обезщетение от Община К. за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, поради неспазване на задължението й да ремонтира и поддържа конкретния участък от пътното платно, намиращ се на ул. „Р.“ пред № *. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община К. да й заплати сумата в размер на 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата в размер на 1 804,82 лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 13.07.2024 г. в гр. К., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане 13.07.2024 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира заплащане в полза на АД „Г. и 4

М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска защита и съдействие.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община К. е подал писмен отговор, като е взел становище по предявените искове. Счита същите за допустими, но неоснователни. Оспорва същите по основание и размер.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че на 13.07.2024 г. около 23:00 часа в гр. К., на ул. “Р.“ * при качването в такси, слизайки от тротоара стъпила с десния крак на пътното платно и пропаднала в отводнителна шахта, при което глезенът на десния й крак се сгънал, чул се изхрупващ звук, при което изпитала изключително силна болка и кракът й мигновено се подул.

Счита, че описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, както твърдението, че причина за нараняването й е стъпване в пропаднала отводнителна шахта.

Оспорва мястото на инцидента, както че глезена на десния крак на ищцата се сгънал в резултат на стъпването й върху отводнителна шахта. Пита, каква е причината ищцата да стъпи именно върху шахтата, а не встрани от нея на друго място на пътното платно. Счита, че ищцата е проявила небрежност при движение и не е предвидила, че е възможно пътното платно да е неравно и не е съобразила пътната обстановка.

Оспорва механизма на увреждането, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на твърдените от ищцата травми. Счита, че по делото не са представени документи, които да доказват, че същата е пострадала точно при това падане и на това място.

Оспорва твърдените от ищцата травми да се намират в причинна връзка и да са вследствие от падането, както и всичките й твърдения в тази насока.

Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на злополуката е получила травматично увреждане, а именно бималеоларна фрактура на дясната глезена става и луксация на дясната глезена става.

Оспорва твърдението, че в резултат на преживяната злополука здравословното й състояние се влошило и дало отражение на психиката й в следствие на изживения шок, чрез оплаквания от понижено настроение, безпричинна тревожност и потиснатост и притеснения, че няма да се 5 възстанови до края на дните си и ще бъде в тежест на близките си. Намира това твърдение за неясно и противоречиво, предвид че същата била изписана от болница, възстановила сe и спрямо лекарските прогнози интензивността на болките намалявали.

Оспорва наличието на пряка причинна връзка между деликта и описаните в исковата молба болки и страдания.

Оспорва изцяло предявените от ищцата имуществени и неимуществени вреди и че същите са получени вследствие, че Община К. не изпълнила задълженията си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък.

Ответникът твърди, че в случая е изпълнявал своите задължения, като е предприел действия за извършване на ремонт на ул. “Р.“, за което има одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж №212/22.11.2023 г. за основен ремонт и реконструкция на ул. “Р.“ от о.т. №139 до о. т. 1250, гр. К., Община К.-етап 1 и „Основен ремонт и реконструкция на ул. “Р. от о.т. 1250 през о. т.№439 до о.т. №2, гр.К., община К.-етап II, поради което не следвало да бъде изплащано обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от процесния инцидент, както че последният не е пряко свързан с задължението на ответника да ремонтира и поддържа конкретния участък на пътното платно на ул. “Р.“.

Според ответника, за да може да се ангажира отговорността му по реда на чл.45 от ЗЗД и да се претендират неимуществени вреди, то претърпяното увреждане следва да е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.