Решение № 89 от 19.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Стара Загора, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000375 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Г. Д. против решение № 33/07.03.2023г., постановено по гр.д. № 485/2022г. по описа на РС – Чирпан, с което е признато за установено по предявените от „К.“ ЕООД с срещу А. Г. Д. положителни установителни искове, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 817,03 лв. - главница /остатък от чистата стойност/ по договора за кредит № 0L00010995/ 17.01.2020 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 247/2022 г. по описа на РС Чирпан, като е отхвърлена исковата претенция в останалата й част, а именно за сумите в размер на 1340.53 лева представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва и на 151 лв., представляваща лихва за забава, като неоснователна и недоказана.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Изложени са подробни съображения. Направено е искане да се отмени изцяло постановеното решение, като незаконосъобразно и необосновано.

1

Претендират се разноските по делото пред двете инстанции.

В законния срок писмен отговор не е постъпил от страна на въззиваемото дружество.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Приложено е ч. гр. д. № 247/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, от което се установява, че по заявление на „К.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът е уведомен за задълженията си по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за установяване съществуването на вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

По ч. гр. д. е представен индивидуален договор за потребителски кредит №0L00010995, погасителен план, стандартен европейски формуляр и Декларации към договора за потребителски кредит. Първата предпоставка за уважаване на претенцията е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, по което К.дателят е изпълнил задълженията си.

Според т.3 от договора за кредит, сключването на договора за потребителски кредит става онлайн в личния профил на К.получателя. След коректно попълнена апликационна форма и в случай, че К.получателят е одобрен от К.ра, К.рът изпраща на e-mail адреса на К.получателя проект на договора за кредит, съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи страните. След получаване на проекто-договора, К.получателят има тридневен срок за правене на промени по цялото му съдържание. В случай, че К.получателят е съгласен с всички клаузи по договора и не желае промяна на нито една от тях, К.рът му изпраща СМС, потвърждаващ код, който след въвеждането си прави активен бутона „Подпиши“ в профила на К.получателя.

Чрез въвеждането на този код и след натискане на бутона „Подпиши“, К.получателят потвърждава желанието си за сключване на договора.

Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващ приемането на договора за кредит, да има силата на саморъчен 2 подпис. С въвеждането на уникалния код се счита, че К.получателят е подписал всяка страница на договора за кредит. След сключването на договора за кредит, К.рът незабавно превежда заемната сума по банковата сметка на К.получателя.

Съгласно чл. 2 от договора за кредит - договорът се счита за сключен и влиза в сила от въвеждането на уникалния код, който К.рът е изпратил на К.получателя под формата на СМС.

Съгласно т. 1. 7 с натискането на бутона „Подпиши“ от К.получателя се счита, че същият е получил предварителната договорна информация под формата на стандартния европейски формуляр и е подписал всяка страница от договора за кредит. В чл. 44 от договора е предвидено, че с подписването на договора К.получателят потвърждава, че съдържащата се в него информация е била внимателно прочетена, че тя е отразена в документа в съответствие с изложеното. К.получателят потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора и е запознат с обстоятелството, че с подписването на договора води до встъпване в договорна обвързаност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По възражението, че договорът за кредит не е представен, съдът счита същото за неоснователно. По ч.гр.д. № 247/2022 г. към депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е приложен договор за потребителски кредит № 995/17.01.2020 г., от който произтича вземането на ищеца.

Според настоящата инстанция, сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал.

2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.

Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

3

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР - 48. 36 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителя не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или бъдещи.

Поради това, посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ 4 информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на К.получателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 359 лв., съставляваща размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за К.ра, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Ето защо, въззивният съд намира, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

До същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради което настоящият съд намира решението на РС за правилно и законосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на К.ра чистата стойност на предоставения кредит.

Окръжен съд споделя изложените от РС мотиви, поради което на осн.чл.272 ГПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС – Чирпан е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба – като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №33/07.03.2023г., постановено по гр.д.

№485/2022 г. по описа на РС – Чирпан.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6