Решение № 1074 от 19.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000501039 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.01.2022г по гр.д. № 517/2020г Окръжен съд- Кюстендил, ГО, е отхвърлил като неоснователни предявените от Юробанк България АД против С. П. Ф. както следва : иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗПК за сумата 39 359.70лв – главница, предоставена по договор за потребителски кредит от 27.11.2019г, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.9 и сл.ЗПК за сумата 1497.68лв – дължима възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г- 22.10.2020г, и с к с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за дължима мораторна лихва в размер на 208.75лв за периода от 16.01.2020г до 22.10.2020г върху дължими непогасени вноски и за сумата от 164.76лв- начислена върху целия размер на главницата за периода след датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 22.10.2022г до подаване на исковата молба в съда, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 83.50лв, дължими такси по договора за периода 18.02.2020г до 28.10.2020г, съгласно чл.5.т.2 и за сумата от 96.00лв, дължими се разноски за изготвяне и връчване на покана до длъжника.

Решението на ОС-Кюстендил се обжалва с въззивна жалба от банката –ищец 1

Юробанк България АД, изцяло, с оплакване за неправилност. Въззивникът поддържа, че определенито по чл.140 от ГПК няма съдържание на доклад по чл.146 от ГПК, че не са изяснени спорните и безспорни факти и не е разпределена доказателствената тежест.

Поддържа, че ищецът не е уведомен от съда, че ще се проверява размера на шрифта на сключения договор. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон като не е ползвал вещо лице за определяне размера на шрифта на сключения договор. Поддържа, че съдът е направил необосновани от доказателствата и незаконосъобразни изводи .

Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, че в съдържанието на договора за потребителски кредит няма неясни или неравноправни клаузи. Счита,че предявените искове са доказани по основание и размер . Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено , а предявените искове- уважени.

Въззиваемата страна- ответник пред КОС С. Ф.,представляван от адв. Б. оспорва въззивната жалба. Възразява, че съдът е изготвил доклад със съдържание по чл.146 от ГПК, разпределил е доказателствената тежест между страните. Поддържа, че съдът не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа,че решението на КОС е правилно.

В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК , които представя.

Въззиваемата страна С.Ф. не се представлява. Особеният представител на въззиваемия депозира писмена молба, с която моли решението на КОС да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за изпълнение на договорни задължения , породени от договор за банков кредит, сключен между страните на 27.11.2019г- искове с правно основание чл.422,ал.1, вр. 430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

В ИМ ищецът е заявил твърдение , че на 16.01.2020г ответникът е преустановил плащането на дължимите вноски за главница, на 16.02.2020г е преустановил плащането на вноските за лихва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с покана, връчена на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК на 22.10.2020г.

Съдебният състав намира, че посочената от него различна правна квалификация на предявените искове не е основание да се приеме, че първоинстанционното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по фактите заявени от страните в исковата молба и отговора на ИМ, спазил е принципа на диспозитивното начало и само дадената квалификация на спорните права, според настоящият състав , е неправилна. Според настоящият съдебен състав квалификацията на исковете следва да бъде по разпоредбите на ТЗ за банков кредит , а не по общите разпоредби на ЗЗД за заем.

По така предявените искове ответникът по делото възразява, чрез назначения му ОП адв. Б., че ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

Възразява, че липсва разписана методика на формиране на ГПР на кредита, клаузата посочваща ГПР по отпуснатия кредит е изчислена чрез използване на заблуждаваща търговска практика, че клаузата дава възможност на банката да претендира недължими разходи по кредита, което прави клаузата неравноправна. Поддържа, че нищожността на клауза регламентираща основен реквизит на договорното съдържание има за последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение. Счита, че при нищожност на потребителски договор на осн. чл.22 от ЗПК потребителят следва да възстанови само чистата сума по кредита.

В о.с.з. на 19.10.2021г адв. Б. допълва своите възражения като посочва, че възможността на банката да променя лихвения процент и размера на кредитната вноска води до неравноправие. Възразява, че възнаградителната лихва е в размер, с който ответникът не се е съгласявал. Поддържа, че е налице противоречие в клаузата на чл.3, ал.10, т.2 от договора с цитираната клауза за промяна на лихвения процент.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задължението му. Доказавайки валиден договор за банков кредит, със съдържание обвързващо страните, ищецът носи тежестта да докаже, че при подписването на договора за кредит са съобразени клаузите на ЗПК, защитаващи в императивен порядък правата на потребителя, както и основанията за валидност на клаузите на 3 договора, сключени с потребител съгласно чл.143 и сл. от ЗЗП, за което са дадени указания на ищеца с доклада на съда в о.с.з. на 19.10.2021г.

Между страните не се спори, че банката и ответникът С.Ф. като кредитополучател са в договорни отношения, породени от сключен договор за банков кредит от 27.11.2019, съгласно който договор кредитополучателят получава 40 000лв, които следва да върне на анюитетни месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от договора/чл.7,ал.1/.В чл.3 от договора страните са постигнали съгласие , че кредитополучателя дължи лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, който се определя от сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800%. Съгласно ал.2 референтният лихвен процент „Прайм“ на Юробанк АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно Методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент Прайм по потребителски и жилищно – ипотечни кредити. Съгласно ал.3 момента на сключване на договора стойността на Прайм за необезпечени кредити в евро в размер на 1.150%. Договорено е в случай, че в срока на действие на договора съгласно Методологията е налице основание за промяна на стойността на Прайма, новата актуална стойност на Прайм, както и датата на която тя е публикувана да се обявяват от банката по посочен ред. Съгласно ал.5 при настъпила промяна в Прайма годишният лихвен процент се изчислява съгласно новата стойност на Прайма. Според ал.6 при промяна на Прайм Банката извършва съответна актуализация на ГПР , като новата приложима стойност е в сила и се ползва за определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата следваща първата падежна дата и месечна вноска по кредита, след датата на публикуване на новата стойност на Прайм. В ал.9 е посочен ГПР на отпуснатия кредит – 7.33 %, както и общата дължима от кредитополучателя сума 52407.50лв, изчислена към момента на сключване на договора. В ал.10 са посочени взетите предвид при определяне на ГПК допускания – договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения, в съответствие с условията и сроковете по него и лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора и плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката. В ал.11 са договорени уславията за ползване на преференциални лихвени условия. Според чл.5 кредитополучателят заплаща на банката договорени такси и комисиони - такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 400.00 лева, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3.50 лв.

Според чл.7, ал.2 при актуализиране на приложимия ГПР Банката променя размера на непадежиралите погасителни вноски, за което кредитополучателят дава своето съгласие с подписване на договора.Договорено е още при промяна на размера на кредитните вноски банката да изготвя нов погасителен план за непогасения остатък от 4 задълженията по договора, съобразен с актуализирания годишен лихвен процент, съдържащ информация за извършени плащания и за предстоящите

(непадежирали дължими вноски) , в това число разбивка на вноската на главница и лихва и допълнителна информация за други дължими месечни разходи, свързани с кредита, като такси и застрахователни премии, ако такива са дължими съгласно условията на договора.Уговорено е кредитополучателят по всяко време от срока на кредита да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки от финансовите центрове на Банката, новия погасителен план по кредита. Според чл.8, ал.1, б.“а“, погасителните вноски съгласно погасителен план се изплащат от кредитополучателя в брой до 16-то число на месеца или безкасово, чрез удръжки от разплащателна или спестовна сметка на Кредитополучателя в банката до 16-то число на съответния месец. Според чл.9 при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост е предвидено заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, за забава.

Съгласно чл.10, ал.1 кредитополучателят може по всяко време да изплати дълга по кредита предсрочно – изцяло или частично, след подаване на писмено искане до банката, като такса не се дължи. Според ал.3 – в тези случаи, Банката се задължава да извърши съответно преизчисляване на лихвата и разходите по кредита, като намали, в съответствие с предсрочно погасената сума, размерът на оставащите, непадежирали, погасителни вноски по кредита, при запазване на срока на договора.Съгласно чл.14 – при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както да поиска на основание чл.60, ал.2 ЗКИ – да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя.