Решение № 13814 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13814 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110131187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, подадена от И. Я. Б. чрез адв. Г. Д. Д., срещу „Дойче Луфтханза“ АД – акционерно дружество, регистрирано в *********, действащо на територията на Република Б. чрез търговско представителство „Дойче Луфтханза“, регистрирано в БТПП с БУЛСТАТ 121773298, с която е предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,95 лева – главница, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5370/20.02.2025 г. по ч.гр.д.

№ 7332/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет № ******, изпълняван от авиокомпания „Дойче Луфтханза“ АД, от **********, ********* до *******, ********* на 26.06.2024 г. Полетът бил с планиран час на кацане 18:05 часа местно време на 26.06.2024 г., но поради закъснение от 3 часа и 25 минути кацнал в 21:30 часа местно време на 26.06.2024 г. В резултат на това закъснение ищецът претърпял неимуществени вреди под формата на безпокойство, неудобство и загуба на време, с оглед на които сочи, че има право на обезщетение от ответника съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа, че ответникът носи отговорност за допуснатото закъснение, в резултат на което ищецът пристигнал в крайната си дестинация със закъснение, по-голямо от 3 часа. Навеждат се твърдения, че настоящият спор попада в приложното поле на Регламент (ЕО) 261/2004, тъй като процесният полет е бил с разстояние от начален пункт на излитане до краен пункт на кацане 1401 км. Сочи, че ответникът е отказал да изплати обезщетение по извънсъдебна претенция на ищеца, поради което ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е била издадена Заповед за изпълнение. По същата ответникът е подал възражение. Моли за уважаване на 1 иска. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника „Дойче Луфтханза“ АД чрез търговското си представителство в ********* и адв. А. Т. Т. е постъпил отговор на исковата молба, в който ответното дружество оспорва исковете като неоснователни и иска отхвърлянето им. Ответникът не оспорва обстоятелствата, че ищецът е имал закупен билет за полет № ****** на 26.06.2024 г. с маршрут ********** – ***** и че същият полет е закъснял с повече от 3 часа. Оспорва се обстоятелството, че ответникът носи отговорност за закъснението на процесния полет. Твърди се, че ответникът е можел да изпълни полета по разписание, но това е станало невъзможно поради забава в предоставения слот за излитане на летище ********** и технически проблеми в самолета преди излитането му. Ответникът сочи, че даването на разрешение за излитане и предоставянето на слот за това се извършва от лицата, осъществяващи контрола на въздушния трафик, и следователно не зависят от волята на ответника. Поддържа, че забавянето в даването на слотове за излитане представлява извънредно обстоятелство извън контрола на ответника по смисъла на Регламент (ЕО) 261/2004 г., доколкото е в компетенцията на други лица, и поради това той не дължи обезщетение за закъснението. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с установителен иск, който намира правната си квалификация в чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004г.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличието на валиден сключен договор за въздушен превоз за полет № ****** по маршурт ********** – *****, определен за изпълнение на 26.06.2024г. с час на кацане 18:05 местно време, както и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане.

Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите възражения – в това число наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на Регламент (ЕО) 261/2004г.

Предвид изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че И. Я. Б. и „Дойче Луфтханза“ са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за въздушен превоз с предмет извършване на полет LH1430 с направление ********** – ***** на 26.06.2024г., както и че процесният полет е изпълнен със закъснение с повече от 3 часа.

С Регламент (ЕО) № 261/2004г. е създадено стандартизирано и незабавно производство за поправяне на вредите, изразяващи се в неудобства, причинени на пътниците от отмяна на полети без предварително предупреждение. С Решение по съединени дела С581/10 и С-629/2010 по описа на Съда на Европейския съюз е разширен предметния обхват на защита, като пътниците на закъснели полети са приравнени на пътниците на отменени полети за целите на правото на обезщетение и те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. § 7 Регламент (ЕС) 261/2004г., когато поради закъснение на полет 2 претърпят загуба на време, равна на или по-голяма от три часа – т.е. когато достигат до своята крайна дестинация на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време на пристигане по разписание. Както беше посочено, в разглежданата хипотеза полет LH1430 не е изпълнен по разписание, а със закъснение над 3 часа, поради което ищецът се явява материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По аргумент от чл. 7, § 1 Регламент (ЕО) № 261/2004г. размерът на обезщетението е диференциран в зависимост от разстоянието на полета, който в конкретния случай е с начална дестинация ********** и крайна дестинация *****. Разстоянието от началния пункт на излитане до последния краен на пристигане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е около 1 390 км, поради което настоящата хипотеза следва да бъде подведена под правилото на чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004г., като фиксираният размер на обезщетението възлиза на 250 евро.

В чл. 5, § 2 Регламент (ЕО) № 261/2004г. е предвидено, че въздушният превозвач се освобождава от задължението да заплати обезщетение в случай, че докаже, че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Под извънредни обстоятелства следва да се разбират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния контрол.

Не всички извънредни обстоятелства са освобождаващи, като този, който се позовава на тях, трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез такива, които в момента на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално за технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Последният следва да установи, че явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне тези извънредни обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета /в този смисъл Решение по дело С-549/07, Решение по дело С-203/17, Решение по дело С- 290/2017г., Решение по дело С-74/19 на СЕС/.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004г. се съдържа примерно изброяване на извънредните обстоятелства, които могат да се изразяват в политическа нестабилност, метереологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния самолет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки. За установяване на обстоятелствата относно закъснението на полет LH 1430 от 26.06.2024г. е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение за закъснението на процесния полет допринасят технически проблем с въздухоплавателното средство, който е бил отстранен в рамките на 40 минути, и наложено ограничение на въздушния трафик с продължителност от 2 часа и 47 минути. Ценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, експертното заключение следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено, предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните задачи и кореспондиращо както със събраните писмени доказателства, така и с правилата на техническата наука. По делото липсват данни, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на вещото лице. Заключението е прието и неоспорено от страните.

Техническите неизправности, които се отстраняват при поддръжката на летателните апарати не представляват сами по себе си извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. /в този смисъл Решение по дело С-832/18 по описа на СЕС/.

Поддържането на самолетите задължително се прилага в контекста на въздушния превоз на пътници, тъй като посредством него се обезпечава сигурността на полета. Предвид особените условия, при които се осъществява въздушния транспорт, и степента на 3 технологична сложност на летателните апарати, чисто житейски подобни обстоятелства настъпват често. При това положение се налага извод, че настъпването на събития, касаещи неизправност в някои части на въздухоплавателно средство по принцип са присъщи на нормално осъществяваната от превозвача транспортна дейност. Не може да се изключи възможността технически проблеми да бъдат признати за извънредно обстоятелство, когато произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол -като например скрит фабричен дефект в летателното средство /в този смисъл Решение по дело С-549/07 по описа на СЕС/. В хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства, нито са въведени фактически твърдения, че възникналият технически проблем се изразява в такава неизправност, която е извънредна и нетипична за ответното дружество, поради което въпросното събитие не следва да бъде квалифицирано като извънредно обстоятелство.

В съображение 15 от Регламент (ЕО) 261/2004г. за извънредни обстоятелства са посочени и случаите на въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден, което води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден или отмяна на един или повече самолети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Не всяко решение за управление на въздушния трафик обаче представлява извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕОС) 261/2004г. В последователната си съдебна практика Съдът на Европейския съюз възприема, че решенията за управление на въздушния трафик са извън ефективния контрол на въздушния превозвач, тъй като управлението на въздушния транспорт изобщо не е част от осъществяваната от него дейност, а е от компетентността на държавните органи за управление на въздушния трафик, чиито решения имат задължителен характер за въздушния оператор, т.е. подобно решение представлява външно събитие. В случай че самият въздушен превозвач е допринесъл за вземането на решение за управление на въздушния трафик, последното не може да се квалифицира като извънредно обстоятелство. Причината за вземането на въпросното решение е ирелевантна, а е от значение наличието на принос от въздушния превозвач за вземането на това решение. /в този смисъл Решение по дело С159/18 на СЕС, Решение по дело Т-134/25 на СЕС/.