Решение № 41 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110137930 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. В. П. срещу Етажна собственост с административен адрес гр. София, бул. „С“ № 184, представлявана от управителя ВКЕ, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 240,00 лв., представляваща сбор от дължими вноски /всяка в размер на 20,00 лв./ за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г., поради погасяване на сумата по давност.

Ищцата М. В. П. твърди, че на 10.02.2024 г. до вратата на апартамента й е било залепено съобщение от името на ЕС с уведомление, че към 31.12.2023 г. дължи на ЕС сумата от 900,00 лв. Излага, че ответникът претендира заплащане на стари задължения за фонд „Поддръжка, ремонти“ в размер на по 20,00 лв. за 45 месеца. Твърди, че не й е представен протокол от ОС на ЕС, от който да е видно, че е взето решение за заплащане на вноски в размер на по 20,00 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. Аргументира, че дължимите суми имат характер на периодични плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че приложимата такава е тригодишната. С уточняваща молба с вх. № 326704/15.10.2024 г. и в изпълнение указанията на съда, ищцата е уточнила, че размера на сумата, която счита, че не дължи поради погасяване по давност, възлиза на 240,00 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2021 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Ответникът Етажна собственост с административен адрес: гр. София, бул. „С“ № 184 е получил препис на исковата молба и на приложените с нея документи на 21.11.2024 г., а е подал отговор на 30.12.2024 г. /видно от датата на пощенското клеймо/, поради което и предвид изтичането на едномесечния срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК направените в нея възражения не следва да бъдат вземани предвид.

В открито съдебно заседание, провело се на 01.07.2025 г. ищцата Милка В. П. е предявила за съвместно разглеждане с първоначалния иск и отрицателен установителен иск за признаване за установено, че тя не дължи сума в размер на 20 лв. месечно за фонд „Ремонд и обновяване“ за периода 10.02.2021 г. – 10.02.2024 г. Посочено е, че ищцата живее 1 постоянно в Федерална Република Германия и не обитава жилището, поради което не дължи сумата към Етажната собственост, който съдът е квалифицирал с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в редакцията отпреди изменението извършено с ДВ, бр. 82 от 2023 г./ и с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията му, извършена с ДВ бр. 82 от 2023 г./.

В свое Становище с вх. № 262762/01.08.2025 г. управителят на Етажната собственост – инж. ВЕ посочва, че ищцата от доста време живее в Федерална Република Германия. В нейният имот живее синът й. Там живеела приживе и покойната й майка. Същата изплащала вноските към Етажната собственост до м. април и м. май 2019 г., а впоследствие до м. март 2020 г. г-жа П. правела това. Предвид това ищцата много добре знаела какъв е размерът на дължимите от нея месечни вноски. Ето защо било невярно твърдението, че не знаела как е формирана сумата от 900 лв. за периода 04.2020 г. – 31.12.2023 г. По отношение на правния интерес посочва, че исковата молба, дала повод за образуване на настоящето дело е подадена преди подаване на заявление от Етажната собственост по реда на чл. 410 ГПК срещу г-жа П. за дължимите за този период суми. Поддържа, че към подаване на заявлението за издаване на заповедта тригодишният давностен срок не бил изтекъл. Обръща внимание на съда, че неправилно в о.с.з. процесуалният представител на ищцата се е позовал на чл. 50 ЗУЕС, за да обоснове искането си за допускане изменение на иска. Относимата разпоредба била тази на чл. 48 ЗУЕС. Щом ищцата не знае какъв е периодът на претендираната от Етажната собственост сума, как е обосновано изтичането на давност за период, който е неясен.

В открито съдебно заседание от 28.10.2025 г. процесуалната представителка на ищцата е заявила, че поддържа като главен именно по-късно предявения иск.

От фактическа страна съдът намира следното:

Представено е писмено уведомление, адресирано до ищцата, изходящо от Управителния съвет на етажната собственост на адрес гр. София, бул. „С“ № 184. В уведомлението е посочено, че адресатът дължи сума към етажната собственост, като се отправя настояване в срок от петнадесет дни от уведомяването лицето да се свърже с управителя на етажната собственост с цел уточняване на срок и начин за погасяване на задължението, включително чрез разсрочване. Документът съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще бъде потърсено съдействие от район „Оборище“ за налагане на административна санкция по ЗУЕС.

Представено е отделно писмено предупреждение, изходящо от Управителния съвет на етажната собственост на същия адрес, адресирано до ищеца, в което повторно се твърди наличие на непогасено задължение към етажната собственост към конкретна дата, като е посочен и общ размер на сумата. В документа се сочи, че при непостигане на споразумение с управителя относно начина на издължаване, управителният орган ще предприеме действия по съдебно събиране на вземането чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК във връзка със ЗУЕС. В предупреждението се съдържат твърдения, че в общите части на сградата са извършвани ремонти, финансирани от останалите собственици, без обаче да се конкретизират видът на ремонтите, периодът на извършването им, нито да се посочва решение на общото събрание, въз основа на което се претендират сумите.

Представено е официално писмо и Решение № 6/11.03.2024 г., издадени от Секретаря на Столична община – район „Оборище“, във връзка със заявление на ищеца по реда на Закона за достъп до обществена информация. В решението е удостоверено, че след извършена проверка в публичния регистър на сдруженията на собственици в сгради в режим на етажна собственост на територията на Столична община не е установено наличие на регистрирано сдружение на собствениците за адрес гр. София, бул. „С“ № 184. Изрично е посочено, че в район „Оборище“ не са постъпвали документи по ЗУЕС относно учредяване на сдружение на собствениците, нито относно регистриране на управителен съвет или управител на сградата.

Представен е констативен протокол, датиран 01.02.2024 г., съставен от Управителния 2 съвет на етажната собственост на адрес гр. София, бул. „С“ № 184, в състав поименно посочени лица – Димитров, Русанов и Георгиев, за който се твърди, че е изготвен „в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост“, без обаче по делото да е представено самото решение на общото събрание, на което протоколът се позовава. В документа е отразено, че управителният съвет е извършил проверка на финансовото състояние на средствата, събирани за поддръжка и ремонт на общите части, като са изложени твърдения за размер на месечните вноски (20 лв. за „малки“ и 30 лв. за „големи“ апартаменти), за налични парични средства към 31.12.2023 г., както и за извършвани текущи и аварийни ремонти. В протокола е включен списък на лица, определени като „длъжници“ на етажната собственост, сред които изрично е посочена М. П. – собственик на апартамент № 22, с твърдяно задължение в размер на 900 лева. Въз основа на направените констатации управителният съвет е приел решения за изготвяне и залепване на уведомления до посочените лица, както и за последващо сезиране на район „Оборище“ с предложение за налагане на административни санкции.

Представена е таблица с наименование „2020 г.“, съдържаща структурирани данни относно твърдени задължения на собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост за посочената календарна година. Таблицата включва идентификация на обектите чрез номер на апартамент и име на собственик, както и парични суми, означени като дължими, без в самата таблица да са посочени правното основание за начисляването им, конкретният период (месечно разпределение), видът на вноските (поддръжка, управление или фонд „Ремонт и обновяване“), нито актът на общото събрание, въз основа на който са определени.

От правна страна съдът намира следното.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Допустим се явява и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в редакцията отпреди изменението извършено с ДВ, бр. 82 от 2023 г./ и с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията му, извършена с ДВ бр. 82 от 2023 г./, тъй като съдът дава правната квалификация, а не страните по делото, които имат възможност да изложат всичките си възражения с оглед възможността съдът да ги подведе под коректната правна квалификация.

Именно искът с правна квалификация чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /в редакцията отпреди изменението извършено с ДВ, бр. 82 от 2023 г./ и с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията му, извършена с ДВ бр. 82 от 2023 г./ е заявен от ищцата като главен и същият следва да бъде разгледан първо.

От събраните по делото писмени доказателства и от становищата на страните се установява, че ищцата М. В. П. е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 22, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, бул. „С“ № 184. Не се спори между страните, а и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния период ищцата не живее постоянно в Република България, а пребивава в Федерална Република Германия.

По делото е наведено твърдение, че през процесния период жилището се обитава от сина на ищцата, което твърдение не е оспорено от ищцата и съдът го счита за безспорно. В тази връзка се установява, че макар ищцата да не пребивава лично в имота, същият не е необитаван, а се използва за задоволяване на жилищните нужди на нейния низходящ.

С констативен протокол от 01.02.2024 г., съставен от Управителния съвет на етажната собственост, ищцата е включена в списък на лица с непогасени задължения, като за апартамент № 22 е посочена сума в размер на 900 лева, формирана като сбор от месечни вноски от по 20 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 04.2020 г. – 31.12.2023 г. Въз основа на този протокол са изготвени уведомления и предупреждения до ищцата.

От представените доказателства се установява още, че по делото не е представено решение на Общото събрание на етажната собственост, с което да е определен конкретният размер на месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период, както и че 3 не е установена регистрация на сдружение на собствениците по реда на ЗУЕС за съответния адрес.

Липсата на регистрация на управителния орган и на представляващия в районната общинска администрация не го прави нелегитимен, тъй като това е не е предпоставка за активната му материална легитимация, а е свързана с негативи в административните отношения с общинския орган.

Спорът по делото се свежда до това дължи ли собственикът на самостоятелен обект месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, когато самият той не обитава жилището, но същото се фактически обитава от негов низходящ, без да е налице изрично учредено право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС (в приложимите редакции), задължението за заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части, включително за фонд „Ремонт и обновяване“, възниква за собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелните обекти. Законът прави ясно разграничение между необитаване на обекта и фактическо отсъствие на собственика, като релевантно за възникване на задължението е обитаването на обекта, а не личното пребиваване на титуляра на правото на собственост.

В конкретния случай се установява, че макар ищцата да пребивава постоянно в чужбина, процесният апартамент се използва като жилище от нейния син, т.е. съществува реално и трайно фактическо обитаване на обекта. Това обитаване е в интерес и със знанието на собственика, поради което не може да се приеме, че жилището е необитавано по смисъла на закона.