Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2375 от 09.12.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2296/2019
Вид
Решение № 2375
Подписан
09.12.2019
Състав
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА, ЙОВА ПЕТКОВА ПРОДАНОВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………….. 2019 година, гр.ВАРНА

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

В съдебно заседание на

07.11.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Силвиян Иванов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД № 2296/2019 по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ес Ви Джей“

ЕООД ЕИК *****, представлявано от С.В.Ж., срещу

Решение № 1278/25.06.2019 г., постановено от ХХХVІІІ-ми състав на ВРС по НАХД № 2404/2019 г., с което съдът изменил издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ Варна НП №03- 009503/07.03.2018 г., като намалил размера на наложената имуществена санкция от 200 лв. на 100 лв.

В касационната жалба са развити обширни доводи, за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, твърдят се нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Възразява срещу приетия от въззивния съд извод за осъществено нарушение, като твърди, че задължението на работодателя се състои в осигуряване провеждането на инструктаж. Законовото задължение за практическото му извършване и документиране според касатора не е възложено на работодателя, а на определено от него длъжностно лице.

Въз основа на изложеното моли съдът да отмени въззивното решение и да реши спора по същество, като отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да я отхвърли.

Представителят на ВОП споделя изложените в касационната жалба доводи. Пледира за отмяна на въззивното решение.

Съдът в настоящия си състав, като съобрази доводите на страните с данните по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка от контролните органи е установено, че на 21.02.2018 г. на строителен обект „Делта Планет Мол“ Варна лицето М.Р.Р., изпълняващо функциите на общ работник, е допуснато до работа без да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпването му.

С НП № 03-009503/07.03.2018 г., за нарушение на чл. 11, ал.5 във връзка с чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07- 2/2009 г. за условията и реда за провеждане на периодичен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание 416, във връзка с чл. 415в, ал.1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

Въззивния съд приел за безспорна описаната в НП фактическа обстановка. Счел за неоснователно възражението, релевирано с въззивната жалба за липса на безспорна неустановеност на факта на допускане до работа на лицето, за което се отнася недокументирания инструктаж.

Според въззивния съд приложените по делото трудов договор и служебна бележка сочат единствено на отстраняване на допуснатото нарушение, но след момента на неговото установяване.

При тази фактическа установеност, подкрепена от анализа на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство въззивният съд приел за безспорно установено неизпълнение на законово вмененото задължение на работодателя да документира провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга – приложение 1.

По отношение на определения от АНО размер на административното наказание, отчитайки смекчаващите вината обстоятелства – липса на настъпили вреди за работника, както и отсъствие на нарушения от същия вид – настоящото е първо такова - въззивния съд го намалил до законовия минимум от 100 лв.

Изводите на въззивния съд, както по отношение на съставомерността на деянието, така и относно формиране на размера на административното наказание са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция в настоящия и състав.

С подложеното на касационен контрол съдебно решение решаващият състав на ВРС е дал правни отговори на всички релевирани пред него възражения, които касационната инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да възпроизвежда.

Работодателят е задължен да проведе начален инструктаж на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.

11, ал. 1, т. 1 – 5, арг. чл.

12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година. След провеждане на инструктажа работодателя трябва да го документира в Книгата за инструктажи, арг. чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година.

Относно правното съдържание на документирането - с него се обективира, огласява, удостоверява и доказва изпълнението на изискуемо законово задължение Съждението на въззивния съд, според което недокументирането е самостоятелно нарушение не може да бъде споделено предвид неделимостта на такова законово задължение – документиране без съдържание е несъстоятелно, а липсата на такова при провеждане на инструктаж опровергава неговото действително извършване.

Неяснота относно описанието на нарушението в НП няма – изрично е записано, че работодателят е допуснал до работа лицето М.Радев, изпълняващ длъжността общ работник, преди да е документирано провеждането на начален инструктаж.

Налице са всички съставомерни признаци от

ФС на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – работник, извършващ трудова функция и задължено лице - работодател, който следва да осигури здравословни и най-вече безопасни условия на труд, като на първо място следва да проведе инструктаж за това и да го документира. При липсата на документиране на действието, логично е да се приеме, че такова не е извършвано, т.е. нарушението е доказано.

От субективна страна съдът счита, че

АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност именно на работодателя.

Във връзка със задължението за инвидидуализиране на нарушението, АНО описал ясно и точно всички обстоятелства и факти, събраните в хода на административнонаказателното производство документи и съдържащите се в тях фактически констатации, които доказват по несъмнен начин извършването на нарушението именно от наказаното лице.

Нормата на чл. 11, ал.1 от Наредбата е императивна, вменява на работодателя задължението да осигури провеждането на инструктажите, а ал.5 от същата наредба, също с императивен характер, изисква тези инструктажи да се документират в Книга за инструктажите прил.№1. По какъв начин следва да осъществи това свое задължение е ирелевантно за случая- въпрос на организационно решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Втори касационен състав при Административен съд – Варна Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 1278/25.06.2019 г., постановено от ХХХVІІІ-ми състав на ВРС по НАХД № 2404/2019 г. по описа на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..……..

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..

2. ………………