Решение № 242 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - ВА.ова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - ВА.ова Административно наказателно дело № 20255330206503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 008051 от 21.10.2025 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна Полиция Пловдив с което на А. Г. Ш. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл.

179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лева / 153,39 евро за нарушение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага конкретни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на НП.

Моли за неговата отмяна. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище с което излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Моли същото да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване:

Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на 1 вмененото административно нарушение:

На 07.10.2025 г. в 19,50 часа, в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ жалбоподателят като водач на лек автомобил КИА СЕЕД, рег. № *** – лична собственост, извършва следното нарушение – като водач на МПС, излизащо на път от крайпътна територия /база Лукойл/, не пропуска движещия се по пътя лек автомобил Ауди с рег. № ***, от което настъпва ПТП с материални щети.

Описаната деятелност била квалифицирана като нарушение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП, както от актосъставителя, така и от административно – наказващия орган, поради което и на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.4 ЗДвП му наложил административно наказание – „Глоба“ в размер на 300,00 лева / 153,39 евро.

Съдът напълно споделя изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Същата се установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие като свидетел – актосъставител Х., показанията на другия участник в процесното ПТП – свид. П. К., както и от приложените по преписката Констативен протокол за ПТП, справка нарушител/ водач, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – представените такива с въззивната жалба /с изкл. на снимковия материал/, писмо вх. № 123109/27.11.2025 г. по описа на РС – Пловдив ведно с приложените към същото оправомощителни заповеди, писмо с вх. № 124809/ 02.12.2025 г. по описа на РС – Пловдив на Директор на НИМХ – филиал Пловдив.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Х., като ги намира за обективни, подробни и изхождащи от незаинтересовано лице. Същите са последователни, логични и съответстващи на останалите кредитирани от съда доказателства. Въпреки, че актосъставителят не е свидетел – очевидец на процесното ПТП, то същият е отразил в АУАН и КП изводите си за случилото въз основа на личните си възприятия на база заварената обстановка на местопроизшествието /разположение на автомобилите, следи от спирачен път, части от автомобилите / и разговора си с двамата участници в произшествието. От показанията на същия, както и от показанията на свид. К., съдът намира, че по безспорен начин се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на жалбоподателя като водач.

В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. К., съдът отчете обстоятелството, че същият е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Прегледа на показанията на свид. К. самостоятелно и при съпоставка с останалите доказателствени източници води до извод за добросъвестност при заявеното от страна на свидетеля касателно интересуващите процеса събития. Съдът намира, че показанията на свид. К. се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради което съдът ги 2 намира за напълно достоверни и обективни. Изложеното от него се подкрепя от показанията на свид. Х., както и от описаните в КП видими щети по ППС, както и от представения от въззиваемата страна снимков материал, изготвен от полицейските служители посетили местопроизшествието. Ето защо и съдът кредитира в цялост показанията на свид. К. и базира фактическите си изводи въз основа на тях, още повече, че същите са напълно съответни и със събраните по делото писмени доказателства. Поради изложеното съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Конкретно по отношение на мястото на извършване на вмененото административно нарушение следва изрично да се подчертае, че то беше посочено както от актосъставителя, така и от свид. К., като същото е недвусмислено описано в актовете на администрацията – град Пловдив ул. Васил Левски. Същото е детерминирано и чрез нарочното посочване на крайпътната територия, а именно базата на Лукойл.

Действително в АУАН е посочено в титултната част /извън описанието на фактическата рамка на вмененото административно нарушение / гр. Пловдив, ул. Васил Левски 121. Посочения административен номер не е описан изрично в НП. Въпреки това изцяло неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя неясно да е описано мястото на вмененото административно нарушение, не само по изложените по – горе аргументи, а и защото същото не държи сметка за смисъла на разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН. Наред с това следва да се отбележи и, че практиката е трайна в разбирането си, че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в производството, като по отношение на жалбоподателя такова би било налице, ако е довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая е очевидно, че това не е така. Нещо повече – видно от изложеното във въззивната жалба се установява, че жалбоподателят е бил напълно наясно с фактическите параметри на вмененото му административно нарушение, вкл. с мястото на извършване на същото, още към момента на съставяне на АУАН, когато е разполагал с възможността да възрази, оспорвайки приетото от актосъставителя от фактическа и правна страна.

До извод за незаконосъобразност на атакуваното постановление не може 3 да доведе и възражението за това, че в същото липсват мотиви и адекватна оценка на поведението на другия водач. Както вече се посочи, актовете на администрацията отговарят напълно на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В този смисъл нито актосъставителят, нито административно – наказващият орган дължи мотиви и излагане на факти касателно поведението на другия участник в процесното ПТП още повече, че е прието, че същият няма вина, принос за настъпване на произшествието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било индикации за това скоростта на движение на лек автомобил „Ауди“ да е била над ограничението от 50 км/ч.

Но дори и действително да е била висока или несъобразена с конкретните пътни условия на инкриминирания ден, то жалбоподателят не може да черпи от това ползи за своето неправомерно поведение. Следователно – дори и да се приеме /а то няма как / другият водач да се е движел с превишена скорост, то този въпрос се явява неотносим към настъпилото ПТП, тъй като е налице виновно нарушаване на правилата за движение от страна именно на жалбоподателя, настъпил съставомерен резултат и причинна връзка между тях.

На следващо място – актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така изисканите и представени Заповеди на Министъра на вътрешните работи.

От доказателствата по делото, включително АУАН и показанията на актосъставителя и свид. К. се установява, че процесният АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на последният изрично му е разяснена възможността да направи възражения, включително и такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Такива обаче не са направени нито в момента на съставяне и връчване на АУАН, нито в срока по чл. 44 ЗАНН. Ето защо и няма как да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за това да е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение. Очевидно същият съзнателно и доброволно е предприел пасивно поведение в тази връзка, като е изчерпал защитата си единствено чрез подаването на въззивна жалба срещу процесното НП. Наред с това, в АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 07.10.2025 г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП на 21.10.2025 г.

По отношение на правилността на атакуваното НП, настоящата съдебна инстанция намира, че посоченото в АУАН и НП изцяло съответства на осъществилото се в действителността. Процесното нарушение, като време, място, авторство и механизъм на извършване се доказва по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, поради което доводите в обратна насока, наведени от жалбоподателя са неоснователни.

4

Съгласно регламента на чл. 37, ал. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.

По делото с категоричност се установи, а и жалбоподателят не оспорва, че същият е управлявал процесното МПС, като е излизал на главен път – ул.

Васил Левски от крайпътна територия. Посоченото обстоятелство се установява както от гласните доказателства по делото, така и от приложения към преписката КП. В него достатъчно ясно е отразен механизма на настъпване на процесното ПТП, като липсва всякакво съмнение, че автомобилът управляван от жалбоподателя е напускал базата на Лукойл, която категорично попада между посочените територии в чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, което несъмнено обуславя и тази правна квалификация.

В този контекст възраженията на жалбоподателя, че водачът на лек автомобил „Ауди“ е виновен за настъпилото ПТП, тъй като се е движил с превишена скорост, отново следва да се отбележи, че са неоснователни. Това е така, защото жалбоподателят не може да черпи права от нарушението на трето лице. Както вече, съдът посочи въпросът дали свид. К. се е движил с превишена скорост е въпрос, чийто отговор е неотносим към настъпилото ПТП, тъй като именно за жалбоподателят като водач на ППС, излизащо на път от крайпътна територия е съществувало задължение да пропусне ППС, които се движат по пътя на който смята да излезе. Такъв път безспорно е ул. Васил Левски.