Решение № 3343 от 18.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

... / 18.7.2019 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненски районен съд, ХІV състав в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18286 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от А.П.П. *** срещу „****“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 11587 лева /след допуснато увеличени на иск по реда на чл.214 ГПК с определение от 18.6.2019 г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ по щета № ****г. ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата за възстановяване на щети на собствения му автомобил „Фолксваген Фаетон“ с ****, причинени от водача на лек автомобил БМВ с рег****, застрахован при ответното дружество, при ПТП на 25.4.2018 г. в гр.Варна, ****, представляващи Преден капак, Фар ляв, Фар десен, Калник преден ляв, Решетка в преден капак, Челен държател (очиларка), А/С кондензатор, Броня предна, Лайсна хром лява, Лайсна хром дясна, Основа калник преден ляв, Обтяжна ролка, Греда между рогове, Водач ляв предна броня, Водач десен предна броня, ПВЦ облицовка анг. ремък, Воден радиатор, Дифузьор, Перки воден радиатор.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Не оспорва, че към 25.04.2018г. между ****и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №

BG/23/118000904000 от 22.03.2018г. за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „БМВ", с per. ****със срок на застраховката от 22.03.2018г. до 21.03.2019г., както и факта на осъществилото се на 25.04.2018г. ПТП.

На 25.04.2018г. ищецът е подал уведомление за регистриране на щета до застрахователя ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, в което сочи, че на 24.04.2018г. около 22,00 ч. в ****е паркирал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фаетон" с per. ****и на 25.04.2018г. е получил обаждане, че автомобила му е ударен. Застрахователят е извършил опис и техническа експертиза по щета ****, оглед на 25.04.2018г., изискал е информация и документи от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Варна, допълнителен оглед на 04.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Констатирани са повреди по преден капак, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, решетка в преден капак, челен панел, А/С кондензатор, броня предна, лайсна хром лява предна броня, лайсна хром дясна предна броня, основа калник преден ляв, обтяжна ролка, греда между рогове, водач ляв предна броня, водач десен предна броня, облицовка ремък, воден радиатор, дифузьор перка, перки воден радиатор. В резултат на извършена калкулация на необходимата за ремонт сума, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24 от 08.03.2006г., застрахователят надлежно е изплатил на ищеца сумата от 3412,58 лева на 23.07.2018г., с което е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване.

Възразява срещу иска като сочи, че съгласно легалното определение, дадено в чл. 343, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Видно от разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.

1 от

КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това обаче следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Използваните от ищеца метод и критерии за определяне размера на обезщетението, което се претендира са неясни. Същото е произволно определено в общ размер от 23 343,80 лв. Съгласно чл. 20, ал.

2 от Наредба

№ 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, издадена от Комисията за финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.

1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014г., Наредба № 24 от 08.03.2006г. се отменя с изключение на чл. 15, ал.

4 и приложения

№ 1 - 6, в които именно се съдържа установената методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно константната касационна практика, методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Само ако пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна стойност. Застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП и не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на застраховате ля. Искът е предявен в завишен общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди. Ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв начин е калкулирана исковата претенция. Посочената стойност на разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли е завишена като не е съобразена с действителните цени за материали и труд.

Следва да се отбележи, че при наличието на щети на посочената от ищеца стойност 23343,80 лева следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 390, ал.

2 от КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Това произтича от икономическата обусловеност на законовите разпоредби. Следователно, застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията на тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на задължение за пострадалия по чл. 390, ал. 1 от КЗ, а именно да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства. Изпълнението на това задължение, както и установяването на стойността на запазените части, възли и агрегати, предпоставят правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение при условията на „тотална щета". Предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му.

Следователно, изпълнението на административната процедура обуславя плащането.

Към настоящия момент такова удостоверение не е представяно на застрахователя, а и не е приложено към исковата молба и съответно не е извършвана и оценка на запазените части на автомобила.

В евентуалност при уважаване на иска моли, сумата за доплащане да бъде намалена в съответствие с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като участник в ПТП на основание чл. 51, ал.

2 от ЗЗД. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „БМВ", с per. ********за реализираното ПТП. Считам, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за обезщетяване на всички понесени от пострадалия имуществени вреди. По делото е представен протокол за ПТП № 1676199/25.04.2018г., който обаче не е надлежен документ, който да обуслови изключителна вина на водача на застрахования при ответното дружество автомобил. Оспорва механизма на ПТП от 25.04.2018г. Оспорва Протокол за ПТП № 1676199/25.04.2018г. досежно неговото съдържание. Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал.

1 от ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, включително и за констатираното и възпроизведено в документа положение на участниците в произшествието след настъпването му и за претърпените вреди. Следователно, по отношение на самия механизъм на ПТП, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на протокола.

По смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на служител на МВР на местопроизшествието винаги е последващо.

Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по аргумент от неоснователност на главния иск. Моли след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съдът да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените искове като му присъди разноски за производството, а в евентуалност да редуцира претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството.

Ответникът чрез процесуален представител поддържа становище с което поддържа отговора като моли за отхвърлянето му и заплащане на разноски от страна на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото констативен протокол за ПТП № 1676199 от 25.04.2018 г. се установява, че на същата дата в 02.39 часа в ****са причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Фаетон" с per. ****от водача на лек автомобил марка „БМВ", с per. ********, който при движение с несъобразена скорост удря паркирани автомобили. Ищецът е подал заявление за щета, образувана е щета ****, представител на застрахователя е извършил опис и техническа, както и оглед на автомобила, изискал е информация и документи от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Варна. На 04.05.2018г. е извършен допълнителен оглед и са констатирани увредените части, които съвпадат с посочените исковата молба такива.

От застрахователна полица № BG/23/118009904000 се установява, че автомобилът, който е причинил ПТП е собственост на ****и същият е застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водача на МПС“, с валидност от 12.00 ч. на 22.03.2018 г. до 2.59.59 ч. на 21.03.2019 г.