Решение № 107 от 14.02.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Силистра, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420101148 по описа за 2024 година

Ищецът “Ю. Б.” ЕООД твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № L312389 от 23.12.2022 г., по силата на който предоставил на кредитополучателя кредит в размер от 2500 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 19 % на 18 месечни вноски в срок до 21.06.2024 г. Тъй като ответницата не изпълнила задължението си да заплати месечната си вноска с падежна дата 21.01.2023 г. и следващите за период от повече от 50 дни от падежа, кредиторът обявил предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, считано от 10.08.2023 г., чрез нарочно писмо до нея. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати главница по договора за кредит в размер на 1870,97 лв., възнаградителна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 10.08.2023 г. в размер на 95,01 лв., обезщетение за забава за периода от 21.06.2023 г. до 14.02.2024 г. в размер на 433,17 лв., такса за разглеждане в размер на 386,32 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2024 г., до окончателното плащане. Счита, че таксата за предварително разглеждане на документите на кредитополучателя произтича от едно преддоговорно отношение между страните, тъй като кредитополучателят все още няма качеството на потребител, поради което спрямо нея не следва да се прилага чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Претендира разноските, направени по настоящото съдебно производство, както и по заповедното такова (ч.гр.д. № 245 по описа на СРС за 2024 г., по което заявлението за издаване на заповед за изпълнение на кредитора е отхвърлено).

Ответникът Е. Н. Г. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Твърди, че представения по делото препис от договор за кредит не съдържал подпис на 1 кредитополучателя (нито саморъчен, нито електронен), нито пък подпис на самия кредитор, което сочело на липса на съгласие и писмена форма на договора. Счита, че по делото не били налице доказателства за предаването на сумата по кредита, а също така се позовава на недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК (поради липсата на писмена форма и поради неясното и неразбираемо съдържание) и във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12, 15, 16, 19, 20, 21, 22, 24, 26 и 27 ЗПК, като твърди, че в договора липсват по – голямата част от законовите му реквизити, а освен това (ако се приеме, че тези реквизити се съдържат в общите условия), липсвали доказателства, че те са подписани на всяка страница от нея в качеството на потребител. Отрича да е получавала преддоговорна информация на основание чл. 5 ЗПК и чл. 8 и 8 ЗПФУР, а също така счита, че договорът за кредит съдържа само абсолютната стойност на ГПР, който освен това не бил точен, тъй като не включвал таксата за разглеждане, завишаваща разходите над допустимото по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Определя като недействителна клаузата за начисляване на такса за разглеждане като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 ЗЗП, като счита, че и претендираната договорна лихва е незаконосъобразна и не почива на договорни клаузи. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК.

На 20.05.2024 г. ищецът в качеството на заявител е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите, предмет на предявените искове, което било отхвърлено с разпореждане № 1644 от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 245 по описа на РС – С. за 2024 г.; поради тези причини след дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК същият предявил осъдителен иск за вземанията си, по който е образувана настоящото производство.

По делото е представен договор за кредит № № L312389 от 23.12.2022 г., от който е видно, че ответникът в качеството си на кредитор предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 2500 лв., който той се задължил да ползва срещу уговорена лихва в размер на 19 % годишно и да възстанови на 18 месечни вноски в срок до 21.06.2024 г. Договорът предвиждал заплащането на такса за разглеждане в размер на 534,97 лв., за която е изрично посочено, че се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит и следва да бъде възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора е подчертано, че таксата се дължи изцяло както при предсрочно погасяване на кредита, така и при прекратяването на договора поради друга причина.

Според чл. 11 от ЗПК договорът за кредит се изготвя в писмена форма, която съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В конкретния случай договорът за кредит е сключен по реда на 2

ЗПФУР чрез подаване на заявка от потребителя на интернет страницата на кредитора, като според ищеца той се е съгласил с декларацията за обработка на лични данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 ЗПФУР и се е запознал и приел общите условия на “Ю. Б.” ЕООД чрез мобилно приложение MyIuteApp. По делото е представен договора за кредит, декларацията за обработка на лични данни, преддоговорната информация по чл. 8 ЗПФУР и рамково споразумение за потребителски кредити № 880488774 от 08.07.2022 г. (имащо характер на общи условия), в които документи ответницата е посочена с личните си данни в качеството на клиент; ищецът твърди, че документите са подписани от клиента с обикновен или усъвършенстван електронен подпис, поради което имат характер на саморъчно подписани изявления.

Чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ гласи, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния случай уговорката между страните в горния смисъл се подразбира от характера на техните взаимоотношения (ответницата кандидатства за отпускането на кредит и следва алгоритъма, разработен от доставчика в мобилното приложение), а освен това е изрично потвърдена чрез приемането на общите условия съгласно чл. 7.14 от същите. Подписването на документите чрез мобилно приложение по мнението на съда предполага ползването на усъвършенстван електронен подпис, който според чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, може да го идентифицира, създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. В този смисъл е ясно, че преписът на хартиен носител на електронния документ не би могъл да съдържа „подпис“ на неговия издател, тъй като той се явява подписан, ако бъде установено неговото авторство. В конкретния случай в съответствие с чл. 184, ал. 1 ГПК посочените по – горе електронни документи са представени на хартиен носител като препис, като според текста на тази разпоредба при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. е прието, че ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В конкретния случай ответницата не е възразила срещу авторството си по отношение на представените заедно с исковата молба документи и не е поискала представянето им на електронен носител, поради което съдът приема, че тя не оспорва провеждането на процедурата по сключване на договора чрез мобилното приложение на ищеца, описана в исковата молба; осъществяването на тази процедура обосновава и подписването от нейна страна на документите, оформени във връзка със заемното правоотношение, поради което възражението , че хартиеният препис на съставения от нея електронен документ не съдържал електронен подпис, се явяват неоснователни.

При така изложените данни съдът приема, че страните за сключили процесния 3 договор за кредит, още повече че е налице и предаване на сумата съобразно уговорените в документа условия – според него част от заемната сума в размер на 1333,20 лв. е била изразходена за погасяване на друг кредит на ответницата към същия кредитор, а останалата част от 1166,80 лв. е следвало да бъде преведена по банков път или на каса на Изи Пей. За установяване на плащането е представена разписка за паричен превод чрез Изи пей, която съдът, въпреки възраженията на ответницата, приема като достатъчно доказателство за получаването на сумата, тъй като доброволното погасяване на част от вноските по кредита индицира, че същият му е бил предварително и реално предоставен.

Както по - горе бе упоменато, от договорните клаузи става ясно, че приложимия спрямо заема лихвен процент е 19 %, което сочи, че договорът съдържа реквизита по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като в тази връзка съдът не споделя и възражението на ответницата, че договорната лихва била незаконосъобразна и не почивала на договорни клаузи, с оглед наличието на уговорка за определяне на нейния размер. В договора е посочен и ГПР в размер на 52 % и допусканията, при които той е изчислен (чл. 8.9 и чл. 8.10 от рамковото споразумение), с което се изпълнява и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също така е налице и погасителен план, в който е отбелязан и общия размер на плащанията съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Изпълнени са и реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК за информиране на потребителя за правото да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – тази информация е включена в чл. 9.1, чл. 9.2 и чл.

9.3 от рамковото споразумение, реквизитите по чл. чл. 11, ал. 1, т. 15 и 16 ЗПК за посочване на лихвата за забава, разходите за неизпълнението и последиците от него – информацията се съдържа в чл. 8.9, чл. 14, чл. 15.3 от рамковото споразумение, реквизитите по чл. 11, ал. 1, т.

20 ЗПК за правото на отказ (чл. 12 от рамковото споразумение) и по чл. 11, ал. 1, т. 22 ЗПК за правото на предсрочно погасяване (чл. 11 от рамковото споразумение), реквизитите по чл.

11, ал. 1, т. 24 и 26 ЗПК за извънсъдебните способи за разрешаване на спорове и за адреса на Комисията за защита на потребителите – чл. 16.9 и чл. 16.8 от рамковото споразумение.

Същевременно изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и по чл. 11, ал. 1, т. 21 ЗПК не се отнасят за конкретното правоотношение, тъй като по него не са правени застраховки и кредитът не обезпечава цената по договор за продажба на стоки или услуги.

От текста на чл. 8.9 от рамковото споразумение следва, че уговорената такса за разглеждане е включена в ГПР по договора противно на твърденията на ответницата, че тя не била взета предвид при изчисляването му и че в този смисъл били налице признания на насрещната страна.

Чл. 143, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Според чл. 8.4 от ОУ към договора таксата за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключването на договор за кредит или изменение на 4 споразумението по т. 6.10 от Процедурата. Видно е, че така описаните действия, за които таксата се дължи, обслужват същинската дейност на всяка финансова институция, която се занимава с отпускане на кредити, като те осигуряват техническото обезпечаване на тази дейност, доколкото нито един кредит не може да бъде отпуснат без да се разгледа искането на клиента, без да се осигурят средствата по кредита и без да се сключи договор. Цената, дължима за ползването на кредита, е договорната лихва, която в конкретния случай е отделно уговорена, поради което не става ясно каква е собствено услугата, която въпросната такса обезпечава. При всички договорни отношения свободата на договаряне бива подчинена на необходимостта от спазване на повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави, като последните са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.