Определение № 240 от 24.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000523 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 пр. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 2136/20.03.2025г. на „ ФРЕЯ БИЛД 2022“ ООД– гр. София и молба вх. № 2137/20.03.2025г. на „ДЕЛТА ХИЛ 2020“ ООД- гр. София, двете дружества представлявани от управителя Делян Николов, за изменение на постановеното по делото решение № 51/19.02.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК.

Искането на молителите е за намаляване на сумата, която всеки от тях е осъден да заплати на въззиваемото дружество „ТЕМПО ТРАНСТ“ ЕООД, ЕИК 148069808, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за разноски за адвокатско възнаграждение, от 2050 лв. на 600 лв., с твърдения за прекомерност на възнаграждението над тази сума.

Насрещната страна „Темпо Транс “ ЕООД, представлявано от адв. М.

П. от ВАК, е подало в законоустановения срок общ отговор по молбите с правно основание чл. 248 ГПК, които са с идентично съдържание. В отговора е изразено становище за неоснователност на искането за изменение на решението чрез намаляване на присъдените разноски, с подробно изложени съображения за това.

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, чрез органния представител на дружествата- молители, 1 и са процесуално допустими.

Разгледани по същество същите се явяват неоснователни, като съображенията за този извод са следните:

Разпоредбата на чл. 248 ГПК дава възможност при пропуск или грешка на съда при произнасяне относно разноските, с допълнителен акт да отстрани това по искане на страната. Този ред предполага, че съдът е бил сезиран със съответно искане за разноските, във всички случаи преди постановяване на акта, чиято корекция се цели по реда на чл. 248 ГПК. Изменението на решението в частта за разноските не е средство за сезиране на съда с нов спор, какъвто е този за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото, до който момент е ограничено упражняването на правото да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Когато искането по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, то е несвоевременно. Както едната страна не може да представи списък на разноските едновременно с молбата по чл. 248 ГПК, така и насрещната страна не разполага с право да иска намаление на адвокатското възнаграждение едва с искането за изменение на решението в частта за разноските. Искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъкът по чл. 80 ГПК.

В случая, до приключване на устните състезания по делото възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна изобщо не е правено от „Делта Хил 2020“ ООД, което дружество се е присъединило към въззивната жалба на „Фрея Билд- 2022“ ООД с молба вх. № 642/30.01.2025г. Следователно молба вх. № 2137/20.03.2025г., подадена от този въззивник с искане по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение без да е необходимо да се обсъжда направеното за първи път в молбата, респ. преклудирано възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

2

Молитилят „Фрея Билд- 2022“ ООД е направил своевременно, с молба вх. № 641/30.01.2025г., възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но същото е неоснователно. Както е посочено в решение № 51/19.02.2025г., чието изменение в частта за разноските се претендира, заплатеното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4 100 лв. е значително под минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (загл. изм.- ДВ, бр.

14 от 2025 г.), който на база на материалния интерес по разгледания от съда иск по чл. 135 ЗЗД възлиза на 7 344.71 лв. Сумата 4100лв., от която молителят „Фрея Билд- 2022“ ООД е осъден да заплати на въззиваемото дружество 2050 лв., не е прекомерна, а адекватно възмездява положения труд от адвокатапълномощник съобразно вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и, преди всичко, с оглед съществената фактическа и правна сложност, която разкрива конкретния правен спор по предявен срещу молителите иск по чл. 135 ЗЗД.

По изложените съображения, ВнАпС, ТО, III-ти състав, намира, че молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2136/20.03.2025г. на „ФРЕЯ БИЛД 2022“ ООД– гр. София и молба вх. № 2137/20.03.2025г. на „ДЕЛТА ХИЛ 2020“ ООД- гр. София, двете дружества, представлявани от управителя Делян Николов, за изменение на постановеното по делото решение № 51/19.02.2025г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, като неоснователни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4