Решение № 787 от 21.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Стара Загора, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100728 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ********/******* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът С. П. С. твърди, че на ******* г. между него и ответника „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № ******** като по силата на този договор, „Фератум България“ ЕООД е поел задължението да предостави парична сума в размер на 3500,00 лева, а ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита – 18 месеца; годишен лихвен процент – 41,00 %; годишен процент на разходите – 49,66 %; общ размер на плащанията – 4725,00 лева. В договора за потребителски кредит, и поконкретно в чл. 5, било предвидено, че „договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството. говорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението ….със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания 1 поръчител“, въз основа, на която разпоредба била начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя“. Видно от Преддоговорната информация към договора за потребителски кредит, и по-конкретно част 4, т.

4.3, дължимото възнаграждение на поръчителя било в размер на 3535,00 лева, като следвало да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки, че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство било задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите които ищецът следва да направи във връзка с поръчителството, не били упоменати никъде в процесния договор за кредит.

Предвид което, счита че процесния договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че процесния договор за кредит не е изцяло недействителен, то същия съдържал нищожни клаузи. поради това искаме от съда да прогласи пълната недействителност на Договора за потребителски кредит. Като аргументите ни за това са следните:

В чл. 10, ал. 1 ЗПК били регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. В случая счита, че процесният ДПК не отговарял на това изискване, шрифтът бил по-малък от 12, което се отнасяло и за Общите условия към него. Също в чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите бил посочен срок на договора за кредит. Счита, че такъв няма в процесния договор. Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити било регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Грубо била нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В договора, както и в погасителният план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато е задължително вменената такса „поръчител“ за едностранно определеното дружество. В процесния договор за кредит била нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща 2 погасяванета на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Клаузата на чл. 5, от процесния договор за кредит, по своето същество представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Като в договора не е упоменат размерът на таксата за поръчителя, а е упоменато в преддоговорната информация и тя е в размер на 3535,00 лева /надхвърлящо главницата по процесния договор за кредит/, което възнаграждение практически представлявало скрита лихва. Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като „договор за поръчителство“ представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако възнаграждението било включено в годишния процент на разходите, то последния би надвишил значително максималния размер, предвиден в ЗПК, което от своя страна е самостоятелно основание на недействителност на процесния договор за кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № ******** от ******* г., сключен между ищеца С. П. С. и ответното дружество - „Фератум България“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, като заел становище за неоснователност на иска.

Твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било задължително условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция били недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитюд Банк било самостоятелно юридическо лице банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, но което Фератум България не било страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе, сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така 3 нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Ищецът сам е избрал Мултитюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.

Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитюд Банк, ако избере нея за поръчител. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът е приел доброволно. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Моли съда за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.Представя писмена молба, с която моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235. ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК и с оглед съвпадащите изявления на страните, с доклада по делото съдът е отделил за безспорни обстоятелствата, че страните са сключили договор за потребителски кредит № ********/******* г., с включена клауза за поръчителство и, че възнаграждението за поръчителя не е включено при изчисляването на ГПР.

Съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит № ********/******* г. сключен между „Фератум България“ ЕООД и ищеца С. П.

С. /л. 5-6 от делото/, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер 4 на 3500.00 лв., договорна лихва в размер на 1225,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 23,33 %, годишен процент на разходите – 49,66% и начин на връщане: осемнадесет месечни вноски, с краен срок на погасяване 12.01.2025 г. В чл. 5 от договора е уредено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, а изрично в преддоговорната информация /стандартен европейски формуляр/ на л. 7-11 от делото - т. 4.3 изрично е посочено, че при сключване на договор за гаранция разходът на ищеца ще бъде в размер на 3535,00 лв., т.е. възнаграждението за поръчителя възлиза на 3535,00 лв., като този разход за поръчителство не се включва в ГПР по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Фератум България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД и ищеца, предоставяне на заемната сума в размер на 3500,00 лв., следва по иска за недействителност да се прецени дали този договор е действителен. Тук ще се изясни общо на страните, че в настоящото съдебно производство е предявен единствено иск за прогласяване на нищожност на договор за кредит сключен между ищеца и ответника и не са предявявани 1 / искове свързани с договора за поръчителство/гаранция, за да се обсъжда въпроса дали следва да участва като страна по делото поръчителят /който не е страна по договора за кредит/ или 2/ осъдителни искове за връщане на заплатени от ищеца суми.