Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3616 от 21.09.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1891/2023
Вид
Определение № 3616
Подписан
21.09.2023
В сила
21.09.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.323, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.323, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, пар.1 · Закон за закрила на детето

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. Варна, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакир.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. при ВРС №52258/11.07.2023г., подадена от Г. Р. Д., чрез адв. Т. В., срещу разпореждане №23183 от 21.06.2023г., постановено по гр.д. №14977/2022г. на ВРС, 10-ти състав, за издаване на изпълнителен лист за присъдената с решение №2090/12.06.2023г. по същото дело издръжка на детето Р. Г.. Д., ЕГН**********, чрез майката и законен представител Ж. Р. Д., в размер на 600.00лв. на месец, считано от подаване на иск.та молба-11.11.2022г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че при постановени привременни мерки за издръжката на детето, невлязлото в сила първоинстанционно решение не подлежи на предварително изпълнение по реда на чл.242 ГПК, защото мерките действат до разрешаване на спора с влязло в сила решение. С оглед на т. и с оглед подадената въззивна жалба срещу решението на ВРС, разпореждането от 21.06.2023г. за издаване на изпълнителен лист на на осн. чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде отменено,а изпълнителният лист - обезсилен, за което се моли.

Насрещната страна изразява становище за неосн.телност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, който счита за правилен.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна 1 и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е с предмет искове по чл.49, ал.1 вр. ал.3 СК на Ж. Р. Д. срещу Г. Р. Д. за прекратяване на брака помежду им, в т. число с разглеждане и на въпросите за родителските права относно ненавършилото пълнолетие дете Р. Г.. Д..

С протоколно определение от о.с.з. на 12.01.2023г. са постановени на осн. чл.323, ал.1 от ГПК привременни мерки, с които родителските права са предоставени на майката Ж. Д., определен е режим на лични срещи на бащата Г. Д. с детето Р. Д. и е осъден бащата за издръжка в полза на детето чрез майка му в размер на 350.00лв. на месец, от подаване на иск.та молба11.11.2022г.

С решение №2090/12.06.2023г. по делото е потвърдено привременното произнасяне относно родителските права, като относно издръжката е осъден Г. Р. Д. да заплаща такава на детето Р. Г.. Д., чрез майката Ж. Р. Д., в размер на 600.00лв. на месец, считано от подаване на иск.та молба-11.11.2022г. С решението още е допуснато предварителното му изпълнение, само в частта относно издръжката, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК.

С обжалвания акт №23183/21.06.2023г. и въз осн. на подадена молба от ищцата е разпоредено издаването на изп. лист за издръжката на детето от 600.00лв. на месец, считано от подаване на иск.та молба-11.11.2022г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК.

На 04.08.2023г. е подадена н. молба от ищцата за издаването на изп. лист за издръжката на детето, но вече въз осн. на привременните мерки.

С разпореждане от 09.08.2023г. молбата е уважена, но при условие, че бъде върнат издадения на 21.06.2023г. изп. лист.

С молба от 16.08.2023г. е върнат на ВРС оригиналният изп. лист №1491 от 21.06.2023г., издаден въз осн. на обжалваното в момента разпореждане №23183/21.06.2023г. Оригиналният изп. лист е приложен по делото на ВРС, като вместо него е разпоредено издаването на нов за 350лв.

При тези данни подадената жалба се явява неосн.телна в случая по следните правни съображения:

Съобразно ППВС №1/1974г., ППВС от №5/1978г., ЗЗДет и Конвенцията за защита правата на детето, в процедурата по привременни мерки единствено меродавен е въпросът за осигуряването на адекватен и съответен на нуждите на детето психологичен и физиологичен негов интегритет до приключване на производството. Целта на привременните мерки не е да се получи по-бързо, 2 макар временно, разрешаване на спора за родителски права, а да се защитят интересите на детето чрез балансираното администриране на отношенията между родителите по повод детето, за което в момента липсва трайна уредба.

Като следствие от произнасянето по тези въпроси следва да бъде определен и привременен размер на задължението за издръжка на родителя, на когото към момента не са предоставени родителските права, с цел осигуряването на поне минимален финансов ресурс за покриване на ежедневните нужди на детето. С постановяване на съдебно решение първоинстанционният съд следва да даде разрешение на същите въпроси, но не само на база на предварителни и често непълни данни, а вече въз осн. на подробен и съвкупен анализ на всички събрани пред него гласни, писмени и експертни доказателства. По правило привременните мерки действат до приключване на производството по делото, но те могат да бъдат изменяни от съда (чл.323, ал.3 от ГПК), в т.ч. в закрито заседание и дори служебно, в защита интересите на детето. От друга страна императивната разпоредба на чл.242, ал.1, пр.1 ГПК предвижда задължително предварително изпълнение на съдебното решение, в частта за издържката.

Нормата, освен императивна, е предвидена също в защита на интереса на детето да получи издръжка в обичайно по-голям размер от често минималния или лимитирания, определен по реда на чл.323, ал.1 от ГПК. При тази правна регламентация на общо осн.ние издаването на изп. лист по невлязло в сила съдебно решение, конкретно относно издръжката на дете, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК, е законосъобразно. А предвиденото по силата на закона предварително изпълнение на решението в тази част на практика заменя нуждата от служебно изменение на привременните мерки, конкретно относно издръжката. Евентуалната колизия между разпоредбите на чл.323, ал.1 ГПК и чл.242, ал.1, пр.1 ГПК следва да бъде разрешена съобразно принципа за найдобрата защита интересите на децата, регламентиран в чл.3, т.3 вр. пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДт и в чл.3, пар.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, в смисъл че висшите интереси на непълнолетните лица са първостепенно съображение във всички действия на съдилищата, административните или законодателните органи. Ето защо в случая жалбата срещу разпореждането за издаване на изп. лист за сума от 600лв. на месец, на чл.242, ал.1, пр.1 ГПК, не следва да бъде уважавана.

Отделен е въпросът, че в случая след издадения изпълнителен лист на 21.06.2023г., на 04.08.2023г. е подадена н. молба от ищцата за нов изп. лист за издръжката, но вече по привременните мерки, като с разпореждане от 09.08.2023г. молбата е уважена при условие,че бъде върнат предходният такъв от 21.06.2023г. С молба от 16.08.2023г. е върнат на ВРС оригиналният изп. лист от 21.06.2023г. и същият е приложен по делото на ВРС. При тези развили се след обжалвания съдебен акт релевантни по чл.235, ал.3 от ГПК обстоятелства към момента интересът на бащата Г. Р. Д., защитаван чрез подадената частна жалба, е удовлетворен, защото принудително изпълнение по вече приложения по делото на ВРС оригинал на изп. лист от 21.06.2023г. не може да бъде осъществено. Което е още допълнително съображение жалбата да не следва да бъде уважавана в конкретния случай.

Несъстоятелен на последно място е доводът в жалбата, че издържката е 3 присъдена от влизане в сила на решението, тъй като точно обратното е произнасянето на ВРС – считано от подаване на иск.та молба в съда.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. при ВРС №52258 от 11.07.2023г., подадена от Г. Р. Д., чрез адв. Т. В., срещу разпореждане №23183/ 21.06.2023г., постановено по гр.д. №14977/2022г. на ВРС, 10-ти състав, за издаване на изпълнителен лист за присъдената с решение №2090/12.06.2023г. по същото дело издръжка на детето Р. Г.. Д., ЕГН**********, чрез майката и законен представител Ж. Р. Д., в размер на 600.00лв. на месец, считано от подаване на иск.та молба-11.11.2022г., ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК вр. чл.406 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4