Протокол № 408 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 408 гр. Варна, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900391 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:51 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Б. П. А., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат М. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК “ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призовано по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, представлява се от юрисконсулт Н. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, явява се лично, депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 18972/10.06.2026 г. заключение по допуснатата повторна съдебно-счетоводна експертиза.

1

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността му, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., 46 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам заключението си.

АДВ. К.: Когато правихте справка за лихвените проценти, които различните банки са прилагали по кредитите в този период, информация от банките или информацията, декларирана пред БНБ за това какви са действителните нива, а не офертните?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Информацията е от банките, на база съдебни удостоверения. Те са представени дори по делото. Не е информация от БНБ, а от самите банки. От БНБ не съм искал никаква информация. Между другото, информацията от БНБ е на сайта.

АДВ. К.: Има ли разлика според Вас в информацията, предоставена от банките и от БНБ? Ще получим ли друг резултат, ако бъде съпоставена с официалната информация на сайта на БНБ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не съм се запознал с информацията. В информацията, която е на БНБ, лихвен процент – има си до 24, поне са десет вида лихвени проценти и трябва да уточни в коя категория да се вземат лихвените проценти и там дори и по месеци има информация. Нямал съм такава и не съм извършвал такава проверка. В момента не мога да кажа, но така или иначе между трите банки има разлика в лихвите в абсолютна стойност. Предполагам, че най-много би съвпаднало с една от банките, но не и с другите. Така, че със сигурност ще има разлики.

АДВ. К.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза.

ЮРИСК. К.: По задача 4-та – да се изчисли средният процент и от трите банки, общ?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По т. 4-та съм дал и за трите банки по отделно, като сега ще пресметна средно аритметично на трите банки.

АДВ. К.: Не е така поставена задачата.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По т. 4-та средно аритметичната стойност за трите 2 процента на трите банки, е 7,1893%.

АДВ. К.: Като уточняваме, че това е въз основа на информацията, предоставена от банките за офертните им предложения.

ЮРИСК. К.: Абсолютната стойност?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Само да уточним, това са на база точни цифри, зададени в задачата. Осреднената абсолютно стойност от трите суми е 80 007,48 евро.

ЮРИСК. К.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете заключението по повторната съдебно-счетоводна експертиза.

ИЩЕЦЪТ А.: Относно първата задача, ако сравните данните на банката, данните на останалите банки и да кажем в момента нямате данните от БНБ, там в БНБ има конкретна колонка точно за този вид бизнеси. Прави ли Ви впечатление, че от 2013 г. - 2014 г. разликата е огромна. Към края на периода разликата спрямо някои проценти е в пъти.

СЪДЪТ указва на ищеца А. да отправя въпрос към вещото лице, а не да изразява констатации.

ИЩЕЦЪТ А.: Може ли да се счита, че тези данни са достоверни?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Данните по т. 1-ва са предоставени от банката.

ИЩЕЦЪТ А.: Не, не. Данните от „Пощенска банка“ дали са достоверни?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Аз работя по данни от „Пощенска банка“.

СЪДЪТ указва на ищеца А., че вещото лице е в невъзможност да прави преценка дали данните са достоверни и работи с данни, които са му предоставени, поради което ОТКЛОНЯВА така поставения въпрос.

ИЩЕЦЪТ А.: По задача 3-та там се казва да се прецени какви суми е дало трето лице относно главници и лихви. Третото лице, ако погледнете документите, тя никъде не е плащала на банките. Тя внася в моята сметка.

Всички взимания са от банката от моята сметка. Имайки предвид Закона за платежните услуги и платежните система, платец и получател там се дефинирани. В този случай, платец съм аз, получател е банката. Как това нещо респондира със задачата и конкретно, как преценихте, че третото лице е плащало на банката?

3

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Има Б.о извлечение, което е представено по делото. Това трето лице внася по сметката на ищеца и тези суми, видно от Б.ото извлечение, служат за погасяване на вноски. По-голямата част са внесени в швейцарски франкове.

ИЩЕЦЪТ А.: Всички за внесени в швейцарски франкове.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не, не всички. Описано в приложение № 8, не всички суми са внесени в швейцарски франкове. Има сума в други валути, които са превалутирани в швейцарски франкове. Разликата е само върху сумите, които не са внесени в швейцарски франкове, защото, внасяйки ги, третото лице в швецайрски франкове, те са обменени преди това. Т.е., разликата между курсовете купува и продава не при банката, в Б.ата сметка, а някъде другаде. А може предварително да е извършено превалутиране в самата банка и след това да са внесени в самата сметка, но за това нямам данни.

ИЩЕЦЪТ А.: Всички тези покупки на валути са описани в това извлечение и там операцията се състои от две стъпки: първата е покупка на валута, т.е., лицето подава левове и взима франкове. Следващата операция е внасяне на франковете в сметката. С внасянето на франковете в сметката всъщност облигационното право на тези пари получавам аз и тогава плащам на тях. Оспорвам го. Там сумите според мен трябва да са нули. Третото лице няма отношение с банката.

СЪДЪТ констатира, че с представената справка, вещото лице е посочило като възнаграждение за положения от него труд, сумата от 600,00 евро, поради което намира, че окончателното възнаграждение на същото следва да бъде определено в така посочения от него размер.

СЪДЪТ намира, че разликата от определения депозит от 306,78 евро до окончателния определения такъв в общ размер от 600, 0 0 евро, а именно: сума, в размер на 293,22 евро, следва да бъде възложена, както следва: в тежест на ответната страна.

С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

4

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение по повторната съдебно-счетоводна експертиза експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на 600,00 евро.

ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещите лица, в размер на внесения депозит и от бюджета на съда (издаден РКО за сумата от 306,78 евро).

ЗАДЪЛЖАВА ответната страна, в едноседмичен срок, считано от днес, да представят доказателства за довнесен депозит, респективно в размер на 293,22 евро.

УКАЗВА на ищцовата страна, че при непредставяне на доказателства за довнесен депозит, СЪДЪТ ще постанови определение за принудително събиране на сумите, на основание чл. 77 от ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на вещото лице, в размер на 293,22 евро платими от бюджета на съда.

ЮРИСК. заседание.

К.: Водим един свидетел за разпит в днешно съдебно СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката, допуснат на ответната страна при водене, като сне самоличността й, както следва: