Решение № 2484 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2484 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110150861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД против В. В. А. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 873,24 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № ***/06.06.2019г., сключен с „КРЕДИСИМО“ АД, във връзка с който е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е изплатило дължимите от ответника суми по договора за кредит в полза на кредитора и е встъпило в правата му, като по силата на договор за цесия „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземането си в полза на ищеца, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 12.06.2025 г. до окончателно погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21087/18.07.2025 г. по ч. гр. д. № 24853/2025 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и В. В. А. е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит № ***/06.06.2019 г., като при кандидатстване за отпускане на заем ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД. Процесуалният представител на страната поддържа, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е било задължително условие за отпускане на заема. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор за кредит на ответника е отпусната в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 13 вноски в срок до 10.07.2020 г. Представителят на страната поддържа, че по силата на сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство на 06.06.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да отговаря за задълженията на кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за кредит. В исковата молба са изложени твърдения, че 1 ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което „КРЕДИСИМО“ ЕАД отправило покана до „Ай Тръст“ ЕООД за изплащане на всички изискуеми задължения на кредитополучателя. Представителят на страната поддържа, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило задълженията на ответника по договора за кредит, поради което на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило ответника по електронна поща за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД, както и за задължението на В. А. за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 763,29 лева, ведно със сумата от 53,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение. Представителят на страната сочи, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по договора за потребителски кредит в полза на ищеца. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора чрез посочената от него в договора електронна поща.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция. Страната поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като същият не отговаря на императивно разписаните изисквания относно съдържание и по-специално посоченият в съглашението годишен процент на разходите по сделката не отговаря на действителния такъв. В отговора са изложени съображения, че дължимото от кредитополичателя възнаграждение по сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде включен в ГПР по кредита. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за кредит № ***/06.06.2019 г., по което ответникът е неизправна страна, съществуването на валидно правоотношение между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД по силата на договор за поръчителство, че поръчителят е изпълнил едно изискуемо задължение по договора за поръчителство, съгласно вътрешните отношения между поръчителя и длъжника, в резултат на което поръчителят да е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, че поръчителят е уведомил длъжника за изпълнението на задължение към „КРЕДИСИМО“ ЕАД, както и че е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора по силата на действителен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен. По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че са налице обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване теченето на давностния срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното задължение.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП ( ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска 2 дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. Страните не спорят, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /датата на която са изготвени договорите и съдържанието на същите/. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бърз кредит“, при който потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. В допълнение изискването за представяне на банкова гаранция е практически неосъществимо особено предвид обстоятелството, че потребителят търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит 3 при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита ( в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021г. по в.гр.д. № 9991/2020г. по описа на СГС). Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на общо 985,36 лева за целия период на договора, действителният годишен процент на разходите по кредита очевидно надвишава максимално допустимия съгласно ЗПК праг. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.