Решение № 40 от 24.01.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Разград, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330100926 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Обективно съединени искове са предявени в условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, aл. 1, т. 2 във вp. c aл. 4 от ГПK във вp. c чл. 79, aл. 1 във вр. с чл. 86, във вр. чл. 240, aл. 1 и 2 от 33Д и чл. 9 от 3ПК — за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника.

Производството е образувано по депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. ЯНК. С. Р., че дължи на ищеца сумата от 1225,01 лв. главница; 293,83 лв. договорна лихва; сумата 277,41 лв. законна лихва дължима от 02.09.2015 г. - датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г., като за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските в двете производства.

Твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД № 2101/2020 г. по описа на PРС предявява установителен иск по чл.

422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ № 1007147737 срещу длъжника. 1 На 23.08.2011 г. страните са сключили Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № 1007147737, като П. М. Б. е солидарно задължено лице. Договорът е сключен при посочени от ответника параметри в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т. 2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитор. Параметрите на договора са: Общо задължение по договора: 6706,53 лева, включващо: сума за изплащане на заема: 3000 лв.; срок на заема: 48 месеца; размер на вноска: 139 лв.; дата на погасяване: 2-ри ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 57.08 %; годишен лихвен процент 46.67 %, лихвен процент на ден:

1

0.13%. Договорът е сключен при ОУ, които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /буква „Б“ от ДЗР/. На основание ОУ към договора във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД П. М. Б. в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се е задължил да отговаря за задължението на ЯНК. С. Р. при условията, посочени в договора. Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като превело на 24.08.2011 г. сума в размер на 3000 лв. по посочената от длъжника ЯНК. С. Р. банкова сметка. От своя страна тя е поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски в размер и срокове според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 139 лв., с падежна дата всяко 2-ро число на месеца. Твърди се, че съгласно чл. 4 от ОУ към ДРЗ № 1007177737 ЯНК. С. Р. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.

Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 293,83 лева, начислено от датата на първата неизплатена вноска 02.11.2014 г. до датата на последната погасителна вноска на 02.09.2015 г. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и е направил 37 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 02.10.2014 г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № 1007147737, се твърди, че е изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на последната по ред погасителна вноска била на дата 02.09.2015 г.

Твърди се, че с изтичането на този срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДРЗ № 2 1007147737 е в общ размер на 5339,40 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 5187,69 лева Сумата от 151,71 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т. 12.1 от ОУ.

Ищецът претендира законна лихва в размер на 277,41 лева, дължима от 02.09.2015 г. – датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г., като за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП и законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането От ДРЗ е видно, че е сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел V. на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно ОУ, попълнената до точка V. и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е подписан и от страна на кредитора, като съответно влиза в сила.

Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем № 1007147737, задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка заемната сума. По силата на сключения договор клиентът се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение. В т.

2

2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проектодоговор не представлява договор за кредит, а съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или помалък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри в т.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане на заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или по-нисък. По преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора. Длъжникът не се е отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до един определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че клиентът е запознат с условията на договора. Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд – Разград. По заявлението е образувано ЧГД № 2101/2020 г. На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1, че може да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 31.03.2021 г. Представя се: ДРЗ № 1007147737 с декларация; ОУ към ДРЗ № 1007147737; Преводно нареждане (референция: BORD04002751 от дата 24.08.2011г); Карта на клиента; Известие за одобрение на ДРЗ № 1007147737; Извлечение по сметка към ДРЗ № 1007147737; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ Бъглария“ ЕООД . Моли съда да приложи ЧГД № 2101/2020г. на РРС.

С писмения отговор не се оспорва обстоятелство, че с оглед заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2101 /2020 г. на Районен съд - Разград за сумите, които са предмет на настоящето производство. Ответницата е депозирала своевременно възражение срещу заповедта. В срока по чл. 145, ал.1 ГПК е внесена исковата молба. Изразява становище за неоснователност на иска, както по основание, така и по размер.

Не се оспорва, че между страните на 23.08.2011 г. е сключен договор за револвиращ заем № 1007147737, по който ответницата е заемател, а ищецът е кредитор. Ответницата изтъква, че в договора липсват мерни единици след числата. Изразява се становище за противоречие с добрите нрави при формиране на крайната цена на финансовия продукт, поради което се твърди нищожност. Изразява се становище, че използвания шрифт не позволява прочитането на общите условия. Твърди се, че ответницата не е знаела каква ще бъде крайната цена на финансовия продукт, тъй като при подписването на договора е липсвала информация за годишния лихвен процент, лихвен процент на ден, сума за всеки револвинг, договорено възнаграждение при револвинг и общо задължение по револвинг. Различен бил и процента на ГПР.

Твърди се нищожност порази неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишна лихва, годишният процент на разходите, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ищеца с цел извличане на допълнителна печалба от кредитора. Твърди се нищожност и поради неспазване нормата на чл. 22 от ЗПК. Твърди се нищожност, поради неравноправност на договорните 3 разпоредби за формиране на възнаградителната лихва и ГПР на основание чл.

143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди се накърняване добрите нрави, доколкото по процесния договор за заем ГПР е в размер на 46,67%, а ГЛП е в размер на 57,08%. Ответницата сочи, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от ТРИ пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.), а в годишна лихва в размер 46,67 %, който процент надхвърля значително размера на законната такава от 10,195% при определения от БНБ основен лихвен процент за 2011 г. и 10 пункта надбавка. Поради това се твърди нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Излага се доводи, че тези критерии съотнесени и към клаузата с уговорения ГПР от 57,08 %, също обосновават нейната нищожност /надвишават законната лихва повече от 3 пъти/. Твърди се нееквивалентност между двете престации - полученото и следващото връщане. Изтъква се, че доколкото не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на посочените погоре клаузи на процесния договор обуславя недействителност на договора. Ответницата сочи също, че договора се явява нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 от ЗПК.

Прави се възражение и за изтичане на петгодишната погасителна давност и се твърди, че вземането е погасено по давност на 02.09.2020 г.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

Чрез попълнена карта на клиента на 19.08.2011 г. ответницата, посочвайки исканите данни, кандидатствала за кредит. На 24.08.2011 г. ищцовото дружество изпратило известние до ответницата, че одобрва револвиращ кредит Фаворит Вип за сумата от 3000 лева със срок на заема 48 месеца и размер на погасителната вноска от 139 лева, общо задължение в размер на 6706,53 лева, ГПР по заема в размер на 57.08% и ГПР 46.67 %. На 23.08.2011 г. между страните бил сключен представения по делото Договор за револвиращ заем № 1007147737, с който на ответницата бил предоставен заем в размер на 3000 лева, със срок на заема 48 месеца, размер на месечната вноска от 139,00 лева, ГПР по заема в размер на 57.92 % и ГПР 46.67 %.

Общото задължение възлизало на 6706,53 лева, договорно възнаграждение при револвинг в размер на 2653 лева.

Съгласно 10.1 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към договора, в случай че клиентът просрочи плащане на вноски по заема, кредиторът начислява неустойка в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.