Присъда № 2 от 09.01.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 2, постановена на 09.01.2023г. по НЧХД № 724/2022г. по описа на Районен съд – Търговище.

Настоящото дело е образувано след като с решение № 76 от 11.10.2022г., постановено по ВНЧХД № 138/2022г. ОС - Търговище е отменил присъдата, постановена по НЧХД № 52/2022г. на РС - Търговище и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Търговище.

Производството е образувано по тъжба от И. М. А., ЕГН ********** от с.Б., общ.Търговище против подс.Ф. М. Е., ЕГН ********** от с.с. с повдигнато обвинение за три деяния, всяко от които осъществяващо, според тъжителя, състав на престъплението клевета по чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление, както следва:

1.) На 08.01.2021г. в гр.Търговище в жалба с вх. № 79/08.01.2021г. до Районна прокуратура – Търговище Ф. М. Е. разгласила позорни обстоятелства за И. М. А. и му приписала престъпление в качеството му на длъжностно лице – к. на с.Б., общ.Търговище по повод изпълнение на службата му, а именно - че не изпълнявал задълженията си за връчване на съдебни книжа и в частност по заведеното от нея срещу Община Търговище гр.д.№ 47/2020г. на РС - Търговище, както и че бил нарушил закона, допускайки под името й да фигурира подпис, който не бил положен от нея и не бил връчил съдебни книжа на лице, за което са били предназначени.

2.) На 15.09.2021г. в гр.Търговище в жалба с вх. № 2503-94Ф -002203/15.09.2021г. до Дирекция „Социално подпомагане“- Търговище Ф. М. Е. разгласила позорни обстоятелства за И. М. А. и му приписала престъпление в качеството му на длъжностно лице – к. на с.Б., общ.Търговище по повод изпълнение на службата му, а именно – че не купувал храна на Ф. М.а Я. и съпругът й Х. А. Х., двамата от с.Б., държал ги гладни, вземал им пенсиите, вземал им социалните помощи и ги присвоявал.

3.) На 16.09.2021г. в гр.Търговище в жалба с вх. № 2317/ 16.09.2021г. до Районна прокуратура – Търговище Ф. М. Е. приписала престъпление на И. М.

А. в качеството му на длъжностно лице – к. на с.Б., общ.Търговище по повод изпълнение на службата му, а именно – че вземал парите – пенсиите и социалните помощи на Ф. М.а Я. и съпругът й Х. А. Х., двамата от с.Б. и не им ги давал, а ги ползвал за свои нужди.

Съдът констатира, че досежно деянието, посочено в пункт 1, тъжбата не отговаря на условията по чл.81, ал.3 от НПК, а относно деянието по пункт 3 – на условията по чл.81, ал.1 от НПК, поради което с влязло в сила разпореждане № 945 от 12.11.2022г. прекрати производството по тази част на тъжбата.

Със същото разпореждане № 945 от 12.11.2022г., съдът даде ход на тъжбата на И. М. А. против подс.Ф. М. Е., в частта по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, във вр. ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 от 1

НК – за това, че на 15.09.2021г. в гр.Търговище в жалба с вх. № 2503-94Ф 00-2203/ 15.09.2021 г. до Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище подс.Ф. М. Е. разгласила позорни обстоятелства за И. М. А. и му приписала престъпление /по раздел III, глава V от НК/ в качеството му на длъжностно лице – к. на с.Б., общ.Търговище по повод изпълнение на службата му, а именно – че не купувал храна на Ф. М.а Я. и съпругът й Х. А. Х., двамата от с.Б., държал ги гладни, вземал им пенсиите, вземал им социалните помощи и ги присвоявал.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител на И. М. А. срещу подс. Ф. Е. за сумата от 800лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 148, ал.2, във вр. ал.1, т.3 и чл.147, ал.1 от НК – неимуществени вреди.

В съдебно заседание частното обвинение се поддържа като безспорно доказано. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец намира престъпното деяние за доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че подсъдимата е подала процесната жалба до Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, съзнавайки, че изложените в нея твърдения не отговарят на истината и знаейки предварително отговорите на поставените въпроси. Посочва, че с подаването на жалбата подсъдимата не е целяла да помогне на беззащитни хора, а да породи съмнения по отношение личността на тъжителя, представяйки го като к., злоупотребяващ със служебното си положение. Счита, че доколкото процесната жалба е само част от поредицата сигнали, подавани от подсъдимата срещу тъжителя, поведението й е тенденциозно и не следва да се определя като израз на конституционното й право на жалба. Пледира за налагане на наказание около и над средния размер, предвиден в закона, за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и присъждане на направените по делото разноски.

Подс. Е. не се признава за виновна. Заявява, че с жалбата си до Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище е поставила въпроси във връзка с това, което е видяла и не е отправяла обвинения към тъжителя.

Защитникът на подсъдимата намира обвинението за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че в процесната жалба не се съдържат инкриминираните изрази и в нея не са налице твърдения за извършено престъпление, а напротив – защото не е била сигурна в действителното положение, подс. Е. е сезирала компетентната институция с молба да получи отговор на въпросите си. Изтъква и че обстоятелствата, изложени в жалбата не са неверни. Те се основавали на нейни лични впечатления от състоянието и поведението на съседите й, на които искала да помогне, като подаването на жалбата е израз на правото й по чл.45 от Конституцията. Намирайки, че тъжителят е инкриминирал своята субективна интерпретация на жалбата, защитникът пледира за оправдателна присъда, 2 отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на разноските по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.09.2021г. в Дирекция „Социални подпомагане“ –Търговище била получена жалба, входирана под № 2503- 94ф-00-2203. Жалбата била подадена и подписана от подсъдимата Ф. М. Е. и в нея било посочено следното:

„Уважаеми директор,

Аз живея в село Б., община Търговище, ул."Г. Д. " № **. Съседите ми Х.

А. ЕГН **********, който има психологични проблеми и съпругата му, която също не е с добро здраве г-жа Ф. М. М.а ЕГН **********, живеят на адрес ул."Г.Д." № ** с.Б., обл.Търговище. От тяхно име като съвестна гражданка искам да Ви уведомя, че гореспоменатите лица много пъти са казвали, че са гладни и са молели за храна комшиите и нас, а ние сме им давали храна.

По-късно научих, че тези наши съседи (тези лица) са получавали пенсия и помощи от държавата. След като ги попитах по какъв начин си получават пенсията и помощите отпуснати от държавата, ми отговориха, че от дълги години ги получава к.ът на село Б. (И. М. А.), който през определено време им давал хляб и кренвирши /салами/ от магазина, който принадлежи на него.

Искам да се проучи:

С какво право пенсията и помощта отпуснати от държавата на това семейство се получават от страна на друго лице?

Какво става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени пари?

Моля, да се проследяват и проучат къде и как се харчат тези държавни помощи отпуснати на това семейство?“

С уважение: /подпис/.“

По повод на така подадената в Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище жалба била извършена проверка, която завършила със заключение, че не е установено нецелесъобразно изразходване на средствата от отпуснатите социални помощи.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдържащ се в обясненията на подс.Ф. Е., показанията на свидетелите С. Х. и А. Х., жалбата с вх.№ 250394Ф -00-2203/15.09.2021г. до Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище /л.47 от НЧХД № 52/2022г./ и останалите писмени доказателства, приложени към делото.

Според частното обвинение чрез жалбата, подадена до Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, подс.Е. е осъществила и двете форми 3 на престъплението клевета - разгласила позорни обстоятелства за тъжителя /че не купувал храна на Ф. М.а Я. и съпругът й Х. А. Х., двамата от с.Б. и ги държал ги гладни/ и му приписала престъпление /че им вземал пенсиите и социалните помощи и ги присвоявал – т.е. престъпление по раздел III, глава V от НК/. Според обвинението, клеветата била извършена спрямо тъжителя в качеството му на длъжностно лице – к. на с.Б., по повод изпълнение на службата му.

Първата форма на изпълнителното деяние на клеветата представлява разгласяване т.е. довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Същият следва да е неистински. Втората форма на клеветата е приписване на престъпление, което представлява твърдение за осъществено от пострадалия конкретно престъпление, което той не е извършил. От субективна страна клеветата може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Умисълът за клевета се изключва при основана на обективни факти увереност в истинността на изложените твърдения.

Преценявайки обосноваността на обвинението, съдът установи, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и безспорно установяват следните обстоятелства:

Доказват, че отношенията между подсъдимата и тъжителя били влошени по повод гражданско дело, водено между подс.Е. и Община Търговище.

Установяват и че именно подсъдимата е подписала и подала процесната жалба с вх.№ 2503- 94Ф -00-2203/ 15.09.2021г. до Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище т.е. жалбата отразява нейната воля. Това обстоятелство не се оспорва и от подс.Е..

От писмените доказателства по делото несъмнено се установява и това, че към момента на подаване на жалбата тъжителят е бил к. на с.Б., общ.Търговище и следователно същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК.

По делото е безспорно доказан и факта, че съдържанието на въпросната жалба е било „разгласено“, доколкото е станало достояние на органите на Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, както и че по повод на жалбата е била извършена проверка, която не е установила нарушения.

Спорен е на първо място въпросът – дали в процесната жалба се съдържат изразите, инкриминирани като клеветнически от частното обвинение. От съдържанието на жалбата е видно, че с нея подсъдимата е сезирала Дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, като е описала състоянието на Х. Х. и Ф. Я., предвид психичните им заболявания /които са безспорно установени/ и споделеното от тях, че пенсиите им се получават от к.а на селото. Внимателният прочит на жалбата установява, че в нея не е 4 записано нито, че тъжителят „не купувал храна“ на Ф. Я. и съпругът й Х. Х., нито, че „държал гладни“ посочените лица. В жалбата е отразено следното:

„След като ги попитах по какъв начин си получават пенсията и помощите отпуснати от държавата, ми отговориха, че от дълги години ги получава к.ът на село Б. (И. М. А.), който през определено време им давал хляб и кренвирши /салами/ от магазина, който принадлежи на него. Видно е, че цитираният текст не съдържа твърдение на подсъдимата, а отразява информация, получена от трети лица във връзка с която тя е задала и въпросите: „С какво право пенсията и помощта отпуснати от държавата на това семейство се получават от страна на друго лице?“, „Какво става с тези средства, за какво се харчат, има ли спестени пари?“ и „Моля да се проследят и проучат къде и как се харчат тези държавни помощи отпуснати на това семейство?“. В нито един от въпросите, поставени от подсъдимата не се споменава името на тъжителя. Няма твърдение, че е налице противоправно поведение от негова страна, няма изложени позорящи обстоятелства, накърняващи доброто му име в обществото. Отделно от това, от събраните по делото доказателства, включително пълномощното, приложено по преписка вх.№ 79/2021г. на РП-Търговище, се установява, че действително пенсиите на Ф. Я. и Х. Х. са получавани от тъжителя т.е. посочените данни не са неистински.