Решение № 135 от 25.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Казанлък, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102003 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 02.01.2023 г. бил сключен между “ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК:2055598076 и Е. В. Б. с ЕГН-********** договор за кредит №L312809, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 2500 лв. Предоставената в заем сума се олихвявала с лихвен процент, подробно определен в Част III от договора. С подписването на договора ответникът се задължила да погасява задължението си по кредита на равни месечни вноски с краен падеж 28.12.2024 г. Кредитополучателят не плащала редовно месечните си вноски и не изпълнила поетите договорни задължения към „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК:2055598076. На 23.08.2024 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “ЮтеКредит България“ ЕООД, и “ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК:131001375, с което задължението на Е. В. Б., с ЕГН**********, произтичащо от договор за кредит №L312809 от 02.01.2023 г. е изкупено от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Следствие на прехвърлянето на вземането “ЕОС Матрикс“ ЕООД и Е. В. Б. с ЕГН-********** постигнали съгласие за доброволно уреждане на отношенията си във връзка с вземането по договора за кредит № L312809 от 02.01.2023 г., което съглашение обективирали в Споразумение от 29.08.2024 г. за разсрочване на парично задължение. С подписване на споразумението длъжникът е уведомена и за прехвърлянето на вземането с Уведомление по чл.99 ЗЗД изх.

№267/10.04.2025г. Задължението на длъжника, към момента на подписване на споразумението в размер на 1941.36 лв. е било разсрочено на 12 месечни вноски в размер на 250 лв. всяка, и последна изравнителна вноска в размер на 188.88 лв. Длъжникът признал своето задължение и се съгласила да извършва редовни месечни погасявания при условията на споразумението, но такива не 1 постъпили по банкова сметка на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД и затова на 29.05.2025 г. подали заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1475/2025 г. по описа на РС-Казанлък и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу която длъжникът Е. В. Б. с ЕГН**********, която подала възражение по чл.414 от ГПК, обусловило правният интерес предявеният иск за установяване на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. В. Б., ЕГН********** дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 1941.36 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно призована не се явява.

С молба вх.№1396/23.01.2026 г., докладвана в откритото заседание, ищецът е направил искане по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№1475/2025г. по описа на РС-Казанлък се установява, че по подадено от “ЕОС Матрикс“ ЕООД заявление е издадена заповед №865/04.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е. В. Б., с ЕГН-**********, с адрес гр*** за сумите:

1941.36 лв. главница по Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.08.2024г. и законна лихва върху главницата от 02.06.2025г. до изплащане на вземането, както и 88.83 лв. разноски по делото, от които: 38.83 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящия адрес по справка в НБДН. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим.

За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.№1475/2025г. по описа на РС-Казанлък заповед №865/04.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за 2 постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът не е подала в приклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, макар, че последиците за това са изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено на 29.09.2025 г. по реда на чл.46, ал.1-ал.2 и чл.43, ал.1 от ГПК Ответникът не се е явила лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът приема предявеният иск за процесуално допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава приетите по делото доказателствата- заверени копия на споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.08.2024г. и приложение №1 към него, договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024г. и приложение №1 към него, 3 бр. пълномощни, уведомление за цесия с изх.№267/10.04.2025г. с известие за доставка, договор за кредит №L312809от 02.01.2023 г., СЕФ, декларация по чл.42 ЗМИП и пълномощно. Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимата парична сума по процесното споразумение от 29.08.2024 г. са отрицателни факти, поради което в тежест на ответника Е. В. Б. е да докаже, че е изправна страна. Такива доказателства по делото не са представени. Налице са всички елементи от фактическия състав на предявеният иск, както материалноправните и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход на спора на ищеца се дължат разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. В исково производство ищецът е представляван от адвокат, който е изготвил и исковата молба, но по делото не са представени писмени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 19.85 евро платена държавна такса и 45.42 евро /88.83 лв./ разноски по ч.гр.д.№1475/2025 г. по описа на РС-Казанлък.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. В. Б., с ЕГН-**********, с адрес гр.***, че съществува вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК:131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, район “Възраждане“, ул. “Рачо Петков Казанджията“ №4-6 за сумата 1941.36 лв. главница по Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.08.2024г. и законна лихва върху главницата от 02.06.2025г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед рег.№865/04.06.2025 г. за изпълнение 3 на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1475/2025 г. по описа на РС-Казанлък.

ОСЪЖДА Е. В. Б., с ЕГН-**********, с адрес гр.*** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК:131001375 със седалище и адрес на управление гр.София, район “Възраждане“, ул. “Рачо Петков Казанджията“ №4-6, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК направените по делото разноски в размер на 19.85 евро и 45.42 евро разноски по ч.гр.д.№1475/2025 г. по описа на Районен съд-Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Преписи от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.№1475/2025 г. по описа на РС-Казанлък.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4