Решение № 594 от 25.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Плевен, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430101224 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова от С. П. С., срещу ***, ***, и ***, *** по искове, както следва:

- за прогласяване на нищожност на ***, сключен с ***, на основание чл. 22 от ЗПК,вр. с императивни разпоредби на ЗЗД и ЗЗП;

- за прогласяване на нищожност на ***. с *** на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,;

Сочи параметрите на договорите и оспорва действителността на първия на базата на неправилно посочен ГПР, твърди свързаност на двата договора, навежда твърдения за противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че преди сключване на договора кредиторът не е направил оценка на кредитоспособността на потребителя. Претендира разноски.

Ответникът *** заявява, че към исковата молба липсва пълномощно и договор за правна помощ с адвоката на ищцата и не е внесена дължимата ДТ. Оспорва допустимостта на исковата молба, като твърди липса на правен интерес у ищцата и моли делото да бъде прекратено. Счита, че договорът е действителен, излага съображения, моли искът срещу него да бъде отхвърлен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищцата.

Ответникът *** счита, че искът срещу него е недопустим и неоснователен, заявява, че към исковата молба липсва пълномощно от ищцата, че молбата е нередовна. Счита, че 1 ищцата няма правен интерес да предявява установителен иск, след като има на разположение осъдителен такъв и е налице превратно упражняване на права. Оспорва, че за него е приложим ЗПК, оспорва останалите доводи на ищеца за недействителност на сключения с него договор за поръчителство. Излага аргументи за действителност на сключения между него и ищеца Договор за предоставяне на гаранция. Моли съда до отхвърли предявения срещу него иск, претендира разноски, евентуално прави възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ищеца при уважаване на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответниците поставят въпрос за допустимостта на иск по чл.26 от ЗЗД при наличието на възможност за предявяване на осъдителен такъв. Последователно поддържано и в теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. При положение, че законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред.

Никъде в исковата молба ищцата не е посочила да е заплатила каквито и да било суми, които да следва да бъдат връщани от ответниците, поради което твърдението за наличие на правен интерес у ищцата от предявяване на осъдителни искове не почива на основание, сочещо такъв интерес, което да е налице във фактическите твърдения на ищцата.

Между страните не е налице спор и се установява от представените и от ищеца, и ***, че такъв е бил сключен между ответника ***, в качеството на *** и ищцата С. П. С., в качеството на ***, а също и че във връзка с него е сключен и *** между ответника ***, в качеството на ***, и ищеца С. П. С., в качеството на ***.

Съгласно Договора за паричен заем, на ищеца е бил предоставен заем от 1 000 лв., който е следвало да се върне на 4 погасителни вноски за период от 16.06.2023г. до 14.09.2023г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 35.00 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 41.02 %.

Според обективираното в чл.4 от Договора, *** се е задължил в 3-дневен срок от сключването му да представи на *** едно от следните обезпечения: 1)две ***, всяко от които да отговоря на условията в договора/служебна бележка за размера на получавано трудово възнаграждение, размер на осигурителен доход в размер на 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е *** или *** по друг договор за заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и 2 финансови институции; 2) банкова гаранция с бенефициер кредитора, за сумата по чл.2, т.7 със срок за валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по потребителския договор; 3) одобрено от кредитора дружество-***, което предоставя гаранционни сделки. В случая е сключен приложения ***г., по силата на който вторият ответник като *** се е задължил да издаде гаранция за изплащане в полза на кредитора ***, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя по процесния Договор за заем. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, потребителят се е задължил да плати възнаграждение на гаранта в размер на 354.04лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 88.51 лв., за периода от 16.06.2023г. до 14.09.2023г., съвпадащи с датите на погасителните вноски на заема. Потребителят се е задължил да заплаща уговореното възнаграждение на гаранта по начините, установени в договора за заем.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По исковете, насочени срещу ответника ***:

Съдът намира че на първо място следва да разгледа възражението за недействителност на целия договор, като намира за основателно релевираното възражение за неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи се, че в Договора формално е посочен процент на ГПР 41.02 %, но от клаузите му не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностното измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Така например, според съдържанието на договора, единственият разход за потребителя е заплащането на възнаградителна лихва, но е явно, че кредиторът е имал предвид и други разходи по кредита - възнаграждение за поръчителство, което е включено към всяка една от вноските, съобразно договора за поръчителство.

Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена една общо дължима сума 1073.96лв., но в нея не е включено допълнителното плащане от 354.04лв лв., представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като представляват условие за сключване на самия договор (потребителят се задължава в тридневен срок от сключването да предостави обезпечение), и които са били предварително известни на *** – поради факта, че заемодателят и дружеството-*** са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ – обстоятелство, което не се оспорва от ответниците. След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по 3 договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР( в този смисъл т.6 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело 0-337/23). Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница. Поради горното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради горното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на ***, сключен между ищцата и ответника *** е основателен и следва да бъде уважен.

По иска, насочен срещу ответника ***:

Съдът намира, че процесният ***, още при сключването му е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора ***, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на 354.04лв. – сума, значително по-висока от размера на наглед ниската договорна лихва от 73.96лв, ищецът потребител не получава каквато и да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, което явно произтича от съдържанието и съпоставката на представените по делото два договора. Същевременно договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен, и като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.

Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Възраженията на ответника *** във връзка с относителната му самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки не може да 4 се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема. Същевременно разглеждайки уговорките в този договор и в Договора за паричен заем от същата дата, между ищеца, като ***, и ***, като ***, съдът констатира, че възнаграждението за гаранционна сделка, което е клауза на договора, без която той не би бил сключен, и не би било предоставено поръчителство, представлява неравноправна клауза. В случая, както беше посочено уговорката за гаранционната сделка е с размер 354.04лв. – сума, над 1/3 от размера на получената заемна сума от 1 000лв. Доколкото обаче задълженията са разделени в два отделни договора, които подписва длъжникът, това не му позволява, в качеството на потребител, да прецени икономическите последици от сключването на двата отделни договора – налице е и неравноправност на клаузата за възнаграждение за ***, съгл. чл. 143 ал. 2 т.19 от ЗЗП.

Предвид изложеното, съдът намира, че и предявената срещу ответника *** искова претенция за прогласяване нищожността на сключения ***, се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.

По отношение на претендираните от страните разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца разноски за държавна такса по предявените срещу тях искове, както следва: ответника *** в размер на 25.00 лв., и ответника *** в размер на 25.00лв. /като се има предвид, че в настоящето производство ищцата е била освободена от ½ ид.ч. от разноските по в.ч.гр.д. 448/2025г. на ПлОС/. В случая процесуалният представител на ищеца претендира разноски за предоставена безплатна правна помощ, каквато е уговорена в представеното по делото пълномощно с исковата молба. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна *** помощ, но ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна *** помощ не са налице и че страните по договора за *** услуга са договорили предоставяне на *** помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266 / 2016 на ВКС, I г.о.). В случая не са налице обстоятелства, които да навеждат изводи за съображения на страните по договора за правна защита и съдействие, които да са различни от посочените в чл.38 от ЗА. Размерът на възнаграждението, което е дължимо на адвоката, следва да се определи с оглед на общия материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и реално извършената от адвоката работа. Съдът съобразява, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но адвоката е извършил дейност по изготвяне и депозиране на исковата молба, явил се е в проведеното о.с.з, като е изготвил и писмени бележки.