Решение № 4990 от 30.12.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 4990 гр. Пловдив, 30.12.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 176 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.А.Р. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 17199/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 19.08.2015 г. до 18.10.2018 г. в размер на сумата от 754, 69 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г. в размер на сумата от 83, 78 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потербител с ****, не заплатил за периода от 19.08.2015 г. до 18.10.2018 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. ****.

Твърди, че тъй като водомерът в имота на потребителя не е отговарял на Закона за измерванията, месечното количество изразходвана вода в имота е определено съгласно чл. 25 от действащите през процесния период Общи условия.

Ответникът

С.А.Р., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Ч., е представил отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените искове, като поддържа, че ищцовото дружество не му е доставил твърдяното количество вода. Оспорва водомерът да е монтиран в имота, както и последният да отчита консумираното количество питейна вода. Сочи, че не се установява и как са определени претендираните количества консумирана вода. Твърди, че ответникът не е собственик или ползвател на имота, като не е подавал и заявление за регистрация като клиент. Прави възражение за изтекла кратка, тригодишна погасителна давност по отношение на част от претендираните мораторни лихви и главница за периода от 19.08.2015 г. до 01.10.2015 г.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. П., ул. ****, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В производството по делото е представена декларация вх. № ****г. по чл. 14, чл.

27 ЗМДТ. В последната е отбелязано, че С.А.Р. е собственик на сграда/жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. ****.

Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., но в последната е обективирано извънсъдебното признание на ответника, че към онзи момент последният е собственик на топлоснабдения имот.

От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.

В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения имот е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес.

Следователно дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът вече не е собственик на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с абонатен номер ****, което обстоятелство се установява от приложената по делото справка за абонат, и е задължено лице по смисъла на посоченото тълкувателно решение.

Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.

В исковата молба и уточнителна молба към нея са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите условия на дружеството, тъй като водоморът не отговарял на Закона за измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтиране на измервателно устройство.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода, като карнетните листове не носят подписа на потребителя, а в някой от полетата е налично отбелязване “отказва подпис”.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля И.Н.П. – служител при ищцовото дружество, заемащ длъжността “****” от девет години.

Свидетелства, че е обслужвал адреса на ул. ****около седем години, от 2010 г. до 2017 г. Сочи, че на адреса има няколко постройки в двор, навътре, които били водоснабдени, като при описване са влизали, както в двора, така и в постройките. При предявяване на карнетните листове, приложени по делото, посочва, че той е водил карнетите и записите са негови. В колона № 3, числото 10 означавало “Тарифа 10”, по която на всяко семейство, което нямало водомер се начислявало по 10 кубика вода – служебно. Свидетелства, че са давани устни предписания за монтиране на водомер в имота. Преди, заедно с инкасатора, в имота е присъствал и водопроводчик, който указвал мястото за монтиране на водомер. Давали указания, че водомерът следва да се монтира в тримесечен срок от указанието за това. Свидетелства, че имотът бил водоснабден.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в произовдството по делото бе установено, че в имота на ответника не е имало монтиран водомер, и такъв не е бил монтиран въпреки даваните устни указания за това. Установи се, че имотът е бил водоснабден, като в последния е имало няколко постройки, поради което са начислявани общо 10 куб.м. вода за семейство. В този смисъл са показанията на свидетеля П., които съдът цени на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. По така изложените съображения съдът намира, че са били налице условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна вода е било коректно начислено от ищцовото дружество, при спазване на нормативно установените за това правила, предвид липсата на монтирано измервателно устройство и продължаващото неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на ответника.