Решение № 173 от 18.05.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Русе, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Светослав Тодоров при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500170 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 1373/ 04.11.2022г., постановено по гр.д.№ 7038/2021г. по описа на Районен съд гр. Русе, в частта му, с която в полза на ищцата М. Н. В. е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди над сумата от 4235.84 лева до пълния присъден размер от 8471.67 лева.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, неправилно и несправедливо по отношение на размера на присъденото застрахователно обезщетение, както и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, тези на които се позовал е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна, като е ингорирал част от установените по делото доказателства. Неправилни били правните изводи на съда, с които отхвърлил въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача П.В.С., който нарушил разпоредбите на чл.25 ЗДвП и чл.41, ал.1, т.1 ЗДвП.

Моли отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на 1 разноски.

Ответницата по жалбата Т.В.П. не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В открито съдебно заседание, чрез проц. представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, прави искане за присъждане на разноски.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. В. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на сумата от 8471.67 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.11.2019г. по вина на водач на лек автомобил марка „БМВ“ с ДКН *****, застрахован в ответното дружество към момента на инцидента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В първоинстанционното производство е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 22.11.2019г., около 22:40 часа в гр.

Русе, по бул. „България“, с посока ГКПП Дунав мост, между описаните в исковата молба автомобили и водачи.

На 16.07.2020г. е съставено Наказателно постановление № 20-1085002439 от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе, с което 2 на П.В.С., управлявал автомобила на ищцата, е наложено административно наказание за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП.

Наказателното постановление е отменено с Решение № 718/ 23.11.2020г., постановено по гр.д. № 1513/2020г. по описа на Районен съд гр. Русе.

За изясняване на механизма на настъпване на произшествието в първоинстанционното производство е допусната съдебна автотехническа експертиза и е допуснат като свидетел водача на собствения на ищцата автомобил.

В показанията си св. С. твърди, че при започната маневра изпреварване възприел фаровете на друг автомобил, който го настига и се помъчил максимално бързо да се прибере в дясната лента за движение за да предотврати настъпването на ПТП. За съжаление настъпил удар отзад, при който автомобила, управляван от свидетеля, се завъртял, ударил се в мантинелата и се върнал обратно на платното. Според свидетеля ударът настъпил поради огромната скорост, с която се движел застигащият го автомобил.

В заключението на вещото лице се описва механизма на настъпване на ПТП – автомобилът на ищцата, управляван от свидетеля С. се движел в дясна пътна лента със скорост от около 79 км/ч. Настигайки друг автомобил водачът предприел маневра изпреварване, но преди да изпълни същата забелязал, че с висока скорост, около 120 км/ч, го приближава друг автомобил. Свидетелят преценил, че ще бъде ударен в задната част поради скоростта на това превозно средство, при което рязко започнал да се връща в дясната лента. Абсолютно идентична маневра направил и вторият, застигащ го автомобил. Преди да е завършена маневрата настъпил удар в задната дясна част на управлявания от свидетеля автомобил. Дадено е и заключение относно стойността на разходите за отстраняване на щетите по автомобила на ищцата.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, не противоречи на другите доказателства по делото и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд при постановяване на решението.

При така установените факти, районният съд правилно е приел, че са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал1 КЗ и присъдил обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 8471.67 лева, съгласно отговора на вещото лице по назначената експертиза за необходимите средства за възстановяване автомобила на ищцата в неоторизиран сервиз и с влагане на алтернативни нови авточасти.

С въззивната жалба не се оспорва настъпването на произшествието между посочените в исковата молба участници на 22.11.2019г., както и 3 твърдените увреждания по автомобила на ищцата, настъпили в резултат на инцидента и стойността на разходите за възстановяване на този автомобил.

Доводите на въззивника за неправилност на решението в обжалваната му част са за неправилна преценка по направеното от него възражение за съпричиняване и допуснати ли са нарушения на чл.25 ЗДвП и чл.41, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на водача, управлявал автомобила на ищцата.

Преценката за наличие на съпричиняване на вредите и дали са допуснати нарушения на горепосочените разпоредби на ЗДвП следва да се извърши въз основа на механизма на настъпване на произшествието, както е установен от събраните в производството доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, произшествието е настъпило след като свидетелят С. е започнал маневра изпреварване и възприемайки бързо застигащия го автомобил е направил опит да предотврати сблъсъка и да се прибере в дясната лента за движение. Като причина за настъпване на произшествието са посочени действията на водача на застигащия го автомобил, който е предприел идентична маневра и сблъсъкът между двата автомобила е настъпил между двете ленти и в задната дясна част на автомобила на ищцата. Установените по делото място на настъпване на произшествието и скорост на движение на двата автомобила опровергават твърденията на въззивника за допуснати от св. С. нарушения на чл.25 и чл. 41, ал.1, т.1 ЗДвП. Предприетата от него маневра по прибиране на автомобила в дясна лента на движение не е противоправна, а съобразена със застигащия го със значително по-висока скорост автомобил, поради което не са допуснати твърдените нарушения на ЗДвП.

Решението не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на адвоката, оказал пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на ищцата следва да бъде определено възнаграждение, което да се възложи в тежест на насрещната страна.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1373/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 7038/2021 г. на Русенския районен съд в частта му, с която Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати в полза на ищцата М. Н. В. обезщетение за претърпени имуществени вреди 4 над сумата от 4235.84 лева до пълния присъден размер от 8471.67 лева.

В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адвокат К. Д. Х. – АК Русе, личен номер *** и служебен адрес гр. Русе, *** сумата от 723.58 лева, представляваща възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна защита, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5