Решение № 31 от 23.01.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 23.01.2023 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……….…..….…….… в публично заседание ….…………………..…….. заседание на тринадесети януари

................................................................................……..….……...................................…. през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………….……………………………………………………………….

Мелиха Халил ………….…………….....................….......... като разгледа докладваното от .....……..............................……….. съдията Виктор Атанасов ...................................... административно дело .. №529 ................................................... по описа за ......................... 2022 година

............. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

Образувано е по жалба от Н.Е.К., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение

№2153-08-500 от 10.11.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1463#8 от 29.09.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Н.Е.К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят Н.Е.К. заявява в жалбата си, че на основание чл.118, ал.1 от КСО, във вр. чл.145, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Решение №2153-08-500 от 10.11.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби, както и с константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага съображенията за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният орган е приел, че има общ осигурителен стаж от 15 год., 02 месеца и 23 дни, от които действителен осигурителен стаж е само период от 13 год., 01 месец и 00 дни, като периодът от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год., през който е бил на наборна военна служба, не се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателя, неправилно и незаконосъобразно административният орган, издал решението, приема, че времето на отбиване на наборна военна служба за периода от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год., не следва да се зачете като действителен осигурителен стаж, като сочи, че административният орган не оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е отбивал редовна наборна военна служба за посочения период и така, спорен оставал единствено въпросът, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.

Счита, че отговорът на този въпрос е категорично положителен и в тази връзка, на първо място намира, че следва да се посочи, че съгласно чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год. (отм., ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.), се зачита за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство и че срокът на наборната военна служба, за периода от 24.07.1959 год. до 24.08.1990 год., във всички родове и видове войски, е бил 24 месеца.

Сочи, че по силата на разпоредбата на §9, ал.1 (изм., ДВ, бр.102 от 2005 год.) от Преходните и заключителните разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО и че отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Излага и довод, че съгласно чл.1 и чл.3 от същия закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили и че това задължение е изключвало правото на избор на лицата, дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство. В жалбата са развити подробни доводи в тази насока, като жалбоподателят счита, че при така наличната и действаща нормативна уредба към момента на подаването на заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ, липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като в тази връзка намира, че следва да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 от ДР на КСО, не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл сочи последователна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и такава на Върховния административен съд. В крайна сметка жалбоподателят счита, че след като не е зачел редовната му наборна военна служба за времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год., за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ - град Кърджали и горестоящият му административен орган - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили неправилно закона. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-500 от 10.11.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2113-08-1463#8 от 29.10.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли също, съдът да му присъди направените в това производство съдебни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят Н.Е.К., с посочен постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.З.

Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към становището е приложено заверено копие от Пълномощно №1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А. Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е получено лично от пълномощник на жалбоподателя Н.Е.К., срещу подпис, на датата 10.11.2022 год., което обстоятелство собственоръчно е отбелязано от пълномощника – адв.Д.И., на задната страница на съпроводително писмо с Изх.№1012-08-787#2 от 10.11.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7, стр.2/, към което е било приложено и решението. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-500#1 от 18.11.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на осмия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят

Н.Е.К., с адрес ***, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-1463 от 22.08.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.20-л.21/, ведно с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход/л.23-л.34/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Военно-отчетна книжка серия ** №***, издадена на *** год. от Окръжно военно управление/ОВУ/ - Кърджали/л.30-л.31/, в която е вписано, че Н.Е.К./тогава с имената Н. Е. И./, роден на *** ***, е бил изпратен на наборна военна служба в частите на Българската армия, на 10.10.1972 год. и е уволнен от военна служба на 02.12.1974 год., поради изтичане на нейния срок, т.е. е изслужил общо 2 години 1 месец и 23 дни.

По повод това заявление, ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2113-08-1463#8 от 29.09.2022 год./л.14/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя Н.Е.К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж от III-та категория труд – 15 год., 02 мес. и 23 дни, от които, действителен осигурителен стаж - 13 год., 01 мес. и 00 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 22.08.2022 год., жалбоподателят Н.Е.К. е имал навършена възраст – 68 години, 11 месец и 24 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 68 години, 11 месец и 24 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 2 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждане изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с продължителност 02 год., 01 мес. и 23 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.