Решение № 1183 от 13.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Пловдив, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330206948 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-6207000583/28.10.2025г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на А. М. Д., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ “Глоба” в размер на 153.39 евро /с равностойност на 300 лева/ за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП “Глоба” в размер на 102.26 евро /с равностойност на 200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. М. Д. с жалбата си моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесните нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и в допълнение излага аргументи за недоказаност на авторството на деянията. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд – редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана молба1 становище от Началника на районното управление, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 11.09.2025г около 21:20 часа на Републикански път III-805 км11+600, между село Войсил и гр. Съединение, А. М. Д. управлявал колесен трактор марка “JOHN DEERE”, модел „6330“, с рег.№ ***, като се движил в посока към село Войсил. По същото време и на същия двулентов път, но в обратна посока, към гр. Съединение се движил лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Н. А. Д., който се прибирал към село Правище заедно с жена си и двамата си внуци. На около два километра от село Войсил тракторът и лекият автомобил се разминали, като макар че въпросната селскостопанска машина била с работещи светлини, а свидетеля Н. Д. се изтеглил максимално вдясно между двете превозни средства настъпил удар, като прикачения земеделски инвентар /дискова браня/ на тракторът задрал цялата лява част на лекия автомобил от край до край като били засегнати предна лява гума, преден ляв калник и предната врата на „Фолксваген Бора“ с рег.№ ***. След като свидетеля Н. Д. успял с удар да отвори врата на автомобила си и установил щетите се опитал да настигне тракториста, но последния не спрял, а само леко намалил след което продължил по пътя си. Свидетеля Д. се обадил на телефон 112, като на сигнала първо се отзовал свидетелят Й. П. П. – тогава мл. автоконтрольор в РУ Труд, който запознал колегите си – свидетелите В. И. Г. и Х.Д.Д., също полицейски служители в РУ Труд, с подробности относно въпросното произшествие, а те от своя страна извършили беседи със всички земеделски производители в село Войсил като в крайна сметка достигнали и до жалбоподателя А. Д..

Последният признал, че на 11.09.2025г около 21:20 часа на Републикански път 2

III-805 км-11+600, е управлявал тракторът си „JOHN DEERE” с рег.№ *** както и че преди село Войсил е усетил, че тракторът му е подскочил, а дисковата му брана била счупена впоследствие, но не бил усетил, че е ударил друга кола. Тези констатации на свидетелите Г. и Д. били сведени до знанието на свидетеля В. Ч. П. – полицейски инспектор „пътен контрол“ в РУ Труд, който след като призовал жалбоподателя Д. и заявителя – св. Д. в РУ Труд съставил срещу Д. акт за установяваване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 1267231/26.09.2025г. за това, че е допуснал следните нарушения: На пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти за движение, по една във всяка посока, при разминаване не спазва достатъчно разстояние и удря с прикачения земеделски инвентар /браня/ движещият се в насрещното платно лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *** като реализира ПТП с материални щети, както и че като участник в ПТП не спира и не установява последиците от възникналото ПТП. Нарушенията били квалифицирани съответно по чл.44, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В Протокол за ПТП № 2025-1024-1970 от 26.09.2025г. бил описан механизмът на ПТП и причинените материални щети.

Актът бил подписан от А. М. Д., като той посочил в него, че има възражения, но такива не били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН, а въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – В. Ч. П., В. И. Г., Х.Д.Д., Й. П. П. и Н. А. Д..

Актосъставителя П. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че той не е бил пряк свидетел на нарушенията, а последните са били установени от неговите колеги в РУ Труд, като по техни данни той е съставил процесния акт.

От показанията на свидетелите Г. и Д. става ясно, че след като са разбрали за възникналото ПТП на 11.09.2025г на Републикански път III-805 км-11+600, между колесен трактор марка “JOHN DEERE”, модел „6330“, с рег.

№ *** и л.а.„Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, са провели множество беседи с 3 всички земеделски производители в село Войсил като в крайна сметка са достигнали и до жалбоподателя А. Д., който признал, че на 11.09.2025г около 21:20 часа на Републикански път III-805 км-11+600, е управлявал тракторът си както и че преди село Войсил е усетил, че тракторът му е подскочил, а впоследствие разбрал и че дисковата му брана била счупена, а от показанията на свидетеля П. става ясно, че след като той пръв се е отзовал на процесното произшествие е установил, че цялата лява страна на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *** е била раздрана.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Д. и П. като ги намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие по между си и с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Единствено настоящият състав на прие показанията на свидетеля П. в тази им част, в която заявява, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *** е била жена, а не св. Д., като отдава това на липсата на спомен по отношения на водача, но не и по отношения на самото произшествие, тъй като с точност описва същите щети, които се посочени както в акта, така и в НП, а и в Протокол № 2025-1024-1970 от 26.09.2025г. Тази липса на спомен намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност.

Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят и от разпита на свидетеля Н. А. Д., като в допълнение на обстоятелствата посочени от свидетелите Г., Д. и П., свидетеля Д. сочи, че след удара той е спрял и едва е отворил шофьорската врата на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег.№ *** с ритник, а след като е излязъл от колата и е установил, че от лявата си страна тя е била от край до край „разпрана“ до него спрял друг автомобил, водачът на който споделил, че също се разминал с трактор, който е щял да го удари и само решението му да навлезе в банкета е предотвратило ПТП. Свидетеля Д. сочи също, че видял как тракториста намаля след удара, след което продължил по пътя си, а след като били призовани в районното управление жалбоподателят му предлагал да му купи същата като неговата кола, която да ползва за части и да си е ремонтира.

Съдът анализира показанията на свид. Д., като отчете обстоятелството, 4 че същите произхождат от лице за което са налице индиции за заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това, при съблюдаване на процесуалния стандарт за оценка на тяхната достоверност, съдът след анализирането им самостоятелно и в съвкупност с останалите кредитирани доказателствени източници, намира, че същите са годни да залегнат в изводите му от фактическа страна в тяхната цялост.

При тези факти, установени без никакви противоречия от показанията на свидетелите В. Ч. П., В. И. Г., Х.Д.Д., Й. П. П. и Н. А. Д., съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в неговия пункт първи.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП изисква от водачите при разминаване на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. В конкретния случай тракторът „JOHN DEERE” с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя, предвид предназначението и оборудването си, е имал монтирана дискова браня, която представлява незаменим прикачен или навесен инвентар за трактори, предназначен за повърхностна обработка на почвата, раздробяване на буци след оран, почистване на стърнища от растителни остатъци и подготовка на леглото за сеитба. От показанията на свидетелите Й. П. П. и Н. А. Д. се установи, че именно такава режеща, раздробяваща интервенция е била упражнена върху автомобила на св. Д., като същевременно от показнията на свидетелите Г. и Д. става ясно, че от друга страна по дисковата браня на трактора на жалбоподателя Д. е имало увреждания, за които той лично е признал, които е очевидно, че са били причинени от удара с автомобила на св. Д. като самият Д. е признал, че също е усетил удар точно при разминаването с „Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, на 11.09.2025г на Републикански път III-805 км-11+600, с което са осъществени признаците на ПТП по смисъла на §. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

Основание за извод, че именно от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП е и фактът, че при разминаване на насрещно движещи се превозни средства водачите са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние, предвид всички особености и характеристики на управляваното ППС. Без съмнение е било налице достатъчно странично разстояние за разминаване на предните части на МПС5 тата, след като няма съприкосновение между тези части от автомобилите, но удрянето на цялата лява част на автомобила на Д. от дисковата браня монтирана на трактора управляван от жалбоподателя показва, че в тази си част машината управлявана от А. Д. е била с по-голяма ширина, поради което в негова отговорност е било да осигури достатъчно странично разстояние и предвид тази особеност на управляваното от него превозно средство.

Неоснователно е възражението, че не се доказва, че именно А. Д. е предизвикал процесното ПТП. Напротив налице са безпротиворечиви доказателствени източници, че автор на произшествието е точно жалбоподателя. Такива източници както се каза са показанията на свидетелите В. Ч. П., В. И. Г., Х.Д.Д., Й. П. П. и Н. А. Д., като изложеното от свидетеля Д. заслужава особен кредит на доверие, предвид качеството което има той- на втория участник в ПТП, което му позволява да има най-пълни и непосредствени впечатления от инцидента. Също така изготвеният на местопроизшествието констативен протокол за ПТП е подписан от жалбоподателя без възражения, като от А. Д. не са представени и каквито и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

Поради това съдът намира, че за настъпилото произшествие вина има жалбоподателят, който не е осигурил достатъчно странично разстояние за разминаване на управлявания от него трактор „JOHN DEERE” с рег.№ *** и л.а. „Фолксваген Бора“ с рег.№ ***, управляван от св. Д..