Решение № 257 от 29.08.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Девня, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200212 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на В. И. Б., ЕГН: ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС /ЕФ/, серия К № 6679889, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на въззивника за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че е бил служебно назначен за ликвидатор на дружеството – собственик на процесното ППС, но не е встъпвал в правата и задълженията си като такъв, тъй като не е депозирал съгласие за поемане на управление, както и спесимен от подписа си, с което на практика е останал незавършен фактическият състав по валидно учредяване на представителната му власт. С тези аргументи моли за отмяна на издадения по отношение на него електронен фиш, като счита, че не би могъл да е субект на нарушението, описано в него.

Претендира и разноски.

В с.з., въззивникът редовно призован, участва лично и с 1 упълномощен защитник – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания ЕФ на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна – ОД на МВР - Варна, редовно призовани не изпращат представител. Представят писмено становище по жалбата, постъпило след приключване на с.з., в което считат постъпилата жалба за неоснователна, молят за нейното отхвърляне и потвърждаване на издадения ЕФ.

Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022 г. в 10:26 часа в гр. Девня, до „Солвей Соди“АД по път 2008 с АТС №120ссf3 била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – „***” с ДК № *** от 65 км при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение в размер на 15 км./ч. Лекият автомобил бил регистриран на името на „Т.“ ЕООД, ЕИК: *** – в ликвидация с отразен в ТР ликвидатор въззивника В. Б..

Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш серия К № 6679889, с който на въззивника, като представляващ дружеството – собственик била наложена глоба в размер на 50 лева за извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените към АНП писмени доказателства, които анализирани в съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, като в същата се сочи, че обжалвания ЕФ е връчен на въззивника на 24.04.2024 г. Доколкото от страна на АНО, върху когото единствено лежи доказателствената тежест в административно – наказателното производство/ не се представят 2 доказателства за датата на връчване на процесния ЕФ, то съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което я приема за разглеждане като допустима.

Същата е основателна по следните съображения:

Анализът на наличните по делото доказателства безспорно сочи, че на посочената в ЕФ дата, час и място с годно АТС за наблюдение и регистрация на пътни нарушения /протокол за проверка № 27-СГИСИС/13.04.2022 г., изготвен от БИМ/ е било заснето движение на процесния лек автомобил.

Измерената скорост на движение на автомобила, видно от приложения снимков материал е била 68 км/ч, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 65 км/ч. Доколкото автомобила се е движел в населено място в гр. Девня, при ограничение от 50 км./ч. с което е нарушена разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 15 км/ч.

В случая липсват данни, които да установяват, че АТС, с което е установено нарушението /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, фабричен № №120ссf3 е използвано неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила, които факти въззивникът не оспорва.

Спорния момент по делото е доколко въззивникът може да бъде субект на установеното с АТС нарушение, предвид наведените от него възражения в тази връзка.

Доколкото по делото няма доказателства за лицето, управлявало процесното ППС към датата и часа на установяване на нарушението, то процесния ЕФ е издаден срещу въззивника като фигуриращ в АИС АНД негов законен представител.

Видно от служебно изготвената справка от ТР е, че дружеството – собственик на процесното ППС - „Т.“ ЕООД, ЕИК: *** е в ликвидация, като въззивникът В. Б. е назначен за негов ликвидатор. За да бъде валидно 3 учредена в случая неговата представителна власт е следвало да бъде изцяло завършен фактическият състав по встъпване в правата на ликвидатор, който съобразно разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ТЗ включва не само и единствено служебно назначаване, а и последващи активни действия от страна на лицето по приемане на назначението, данни за каквито в конкретния случай отсъстват. Фактът на неподаването на заявление за корекция на назначението от своя страна не замества изрично предвиденото от закона съгласие, поради което и към настоящия момент въззивникът не може да се счита за ликвидатор на дружеството, респ. не може да бъде субект на нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФ.

Това го прави изцяло незаконосъобразен като издаден срещу лице, което не е собственик, нито законен представител на ППС,установено да се движи с превишена скорост на процесната дата, поради което следва да бъде отменен от съда.

При този изход на делото претенцията на въззивника за разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева се явява основателна съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН. Размера на претендираното възнаграждение е под минималния, предвиден в нормата на чл. 18 ал. 2 вр. чл.

7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, поради което и следва да се присъди изцяло в тежест на загубилата делото страна.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС /ЕФ/, серия К № 6679889, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на В. И. Б., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Б., ЕГН:

4

********** сумата от 350 лева /триста и петдесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.

63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5