Решение № 751 от 23.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Плевен, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430104462 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх.№21552/02.08.2024 г. на С. И. И., срещу „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит №***/14.09.2023 г. и договор за поръчителство от 14.09.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.09.2023 г. е сключил договор за кредит с ответника „***“ ЕАД с № № ***/ 14.09.2023г., и договор за предоставяне на поръчителство от същия ден с „***“ ЕООД, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1800лв.

Според ищеца договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1,т.10ЗПК. Ищецът твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Според ищеца уговореното възнаграждение за поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в изчисляването на ГПР, а невключването на това възнаграждение в уговорения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Описаното според ищеца водило и до неравноправност в кредитното правоотношение, тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си но чл. 5 от ЗПК, поради това, че заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1800лв. Ищецът счита, че неправилно в договора е посочен ГПР в като абсолютна стойност, без да е разписана методиката на формирането му. Съгласно Договор за потребителски кредит № ***/ 14.09.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в 14дневен от подаването му. Ищецът сочи, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс, е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 14.09.2023г. е подписал с втория ответник „***" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 1136.86лв., платимо като добавка към 1 падежната вноска. Според ищеца, тази уговорка за плащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, тъй като договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредба та на ч.л.16 от Закона за потребителския кредит. Според ищеца недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител, тъй като възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя. Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „***“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Договорът за поръчителство имал акцесорен характер и в тази връзка той може да съществува валидно единствено при действителен главен дълг. Иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „***“ ЕАД и ***“ ЕООД, в който се сочи, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, а следва да предяви осъдителен такъв. Не се оспорва сключването на договора за кредит и поръчителство. Относно формирането на ГПР се оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, оспорва се също, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, както и че към момента на сключване на договора за кредит доверителят мие знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „***“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Понататък се излага становище, че дори да се приемат доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник ***" ЕООД. Не се възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства, моли съда да остави без уважение искането за допускане на ССЕ. В заключение се иска от съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения срещу тях искове, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените разноски. Моли се да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за разноски.

В с. з. ищецът не се явява, с писмени становища изразява доводи за основателност на предявените искове, претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответниците не се явяват, с писмени становище изразяват доводи за неоснователност на предявените искове, претендират разноски за юрк. възнаграждение, за което представят списък по чл. 80ГПК, инкорпориран в писмените молби. Релевират възражение за недължимост на адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, тъй като страната не е материално затруднена, а в условия на евентуалност, то да бъде редуцирано според практиката на СЕС.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените договори за кредит №*** и договор за поръчителство, приложение № 1 към тях, се установява, че е постигнало съгласие за сключването им от страните по делото. Първият ответник „***“ ЕАД в качеството на заемодател е поел задължението по договор за кредит №*** да предостави на ищеца паричен заем в размер на 1800 лв., със срок на кредита 18 месеца, последна вноска 20.03.2025 г., , при ГЛП 19,04% и ГПР 20,78% и общ размер на кредита от 2089,95 лв.

2

Съгласно чл. 4 от договора за кредит, в случай, че заемателят е посочил в заявлението обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на кредитора: банкова гаранция съгласно общите условия, предоставена в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с лице одобрено от кредитора *** в срок до 48ч от подаване на заявлението. Съгласно чл. 4,ал.2 от ГПК в случай, че в посочения по ал.1 срок заемателят не предостави обезпечение, то ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора ***. Съгласно ал. 3 в случай, че е заявен кредит без обезпечение, срокът за одобрение на кредита е 14дни от подаване на заявлението.

Видно от представения договор за поръчителство от 14.09.2023 г. е че съгласно чл.8 потребителят дължи възнаграждение на ответника „***“ ЕАД за обезпечаване на задължението на потребителя по кредита съгласно приложение №1. Съгласно чл.8,ал.4 възнаграждението се заплаща на *** АД, което е овластено да приема вместо поръчителя плащане. Видно от приложение №1 към договора е че възнаграждението е в размер на 1808,37 лв., разсрочено наред с всяка от вноските по договора за кредит.

От приетото по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза се установява, че посочения в договора ГПР от 20,78% включва само главница и лихва, а при включване на възнаграждение за поръчител, ГПР възлиза в размер на 204,85%.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице, на което съдът дава пълна вяра, тъй като е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими отрицателни установителни искове с правно основание чл.

26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „***“ ЕАД са обвързани от договор за паричен заем, който съгласно чл. 9 от ЗПК е потребителски и е сключен от разстояние. При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.

22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит(т.6 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23). Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора(3898,32 лв., вместо 2089,95), и реалните разходи по кредита, 3 които ще направи. Това представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и предявеният иск срещу ответника "***" ЕАД се явява основателен.

По отношение на отрицателния установителен иск срещу поръчителя, съдът намира, че ищецът и ответникът „***“ ЕООД са действително са сключили договор за поръчителство от 14.09.2023 г. Настоящия съдебен състав обаче намира за нищожен и този договор, тъй като е лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който се обезпечава и във връзка с който е възникнало акцесорното правоотношението. Т. е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор и презумпцията на чл. 26,ал.2 от ЗЗД е оборена. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Предвид това, предявеният иск за недействителност на договора за поръчителство е основателен и следва да бъде уважен.