Решение № 6050 от 29.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6050 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110207812 по описа за 2022 година и постъпилата молба относно разноските, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно процесуалния кодекс и касае искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските.

НАХД № 20221110207812 по описа за 2022 година на СРС, е образувано по жалба на „Х.К.”ЕООД, ЕИК *** - обжалва се наказателно постановление (НП) № 42-0001195/10.05.2022г., издадено от Д.И.Б.Директор на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация”, с което е наложена:имуществена санкция от 3 000/три хиляди/лева - за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител-адвокат, видно от пълномощно/л.17-л.18 от делото/.

От страна на жалбоподателя е направено изявление за присъждане на разноски, което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на направените разходи в тежест на АНО, представен е списък за претендираните разноски, а именно в размер на 710 лева-за адвокатско възнаграждение.В писмо, с което жалбата е изпратена в СРС, от страна на АНО е направено възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, при условията на евентуалност т.е. без да се вземе предвид конкретен размер на претенцията, а в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните 1 размери на адвокатските възнаграждения.

В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща представител и до приключване на последното открито съдебно заседание, от страна на АНО не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, което да е съобразено с конкретния претендиран от жалбоподателя размер от 710 лева.

Със свое решение от 27.02.2023г. Съдът е отменил обжалваното НП, като е присъдил в полза на жалбоподателя сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710 лева.

В срока за оспорване на постановеното решение е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските, като е изразено становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на „Х.К.”ЕООД.

В срока за отговор, другата страна е възразила срещу искането за изменение.

След преценка на молбата и представените доказателства, Съдът намира, че следва да я остави без уважение, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК, е предоставена възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски, преди съдът да се произнесе по разноските. В случая в производството по делото, за АНО е била налице възможността да се запознае с направените от жалбоподателя разноски, но искането за намаляването им, поради прекомерност е направено при условията на евентуалност преди да е налице яснота относно конкретния размер на претенцията на жалбоподателя, както и след постановяване на решението по делото, по реда на чл.248, ал.1 ГПК, което искане е недопустимо.Но дори да беше направено в срок и съобразено с конкретната претенция, искането не би било основателно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, съобразено е с правната и фактическа сложност на делото и е в размер, около законустановения минимум.

Съгласно чл.18, ал.2, вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение е еквивалентен на 600 лева.Върху сумата 600 лева следва да се съобрази начисляване на ДДС в размер на 20 %.При прибавяне върху минимално дължимото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.възнаграждение и 20% ДДС в полза на молителя би се получила сума от 720 лева, тъй като предоставените правни услуги, представляват облагаема възмездна доставка и е логично дължимото възнаграждение да включва ДДС.В конкретния случай претенцията на жалбоподателя за разноски е била до размер от 710 лева и същите са присъдени именно в този размер.

По изложените съображения присъдената в полза на жалбоподателя сума за разноски от 710 лева не се явява прекомерна и искането да се намали 2 следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение № 964 от 27.02.2023г. по НАХД № 20221110207812 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, като на основание чл.78, ал.5 ГПК се намалят разноските на „Х.К.”ЕООД, ЕИК ***, заплатени за адвокатско вънаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3