Определение № 2372 от 14.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2372 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800501077 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. чл. 414а, ал. 5 и чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес гр.

П., ул. „О." № ., ет. ., ап.. срещу определение № 332/25.08.2026 г. по ч.гр.д. № 1282/2026 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, в частта, с която след частичното обезсилване на Заповед № 1012/07.08.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК съдът е приел, че длъжникът дължи на заявителя Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „О." № ., направените в заповедното производство разноски в размер на 160,00 евро – адвокатско възнаграждение, и 10,86 евро – държавна такса.

Жалбоподателят поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че по делото липсват надлежни писмени доказателства (фискален бон, касова бележка, квитанция или банково извлечение) за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение от заявителя, а само отразяването на договорената сума в договора за правна помощ не е достатъчно основание за присъждането .

Сочи, че не е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред, тъй като не са му изпращани писмени покани за плащане, не са правени опити за извънсъдебно уреждане, не е провеждано общо събрание на етажната собственост, на което да са обсъждани задълженията му или решение за завеждане на дело. Поддържа, че след като узнал за претенцията и проверил партидата си в електронното приложение за управление на входа, установил, че реалният дълг възлиза на 137,04 евро, и го е заплатил изцяло на 15.08.2026 г. чрез „Изипей" АД. Моли определението да бъде отменено в частта за 1 разноските и да бъде освободен от отговорност за заплащането им.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „О." № ., представлявана от „Вход мениджър" ЕООД, чрез адв. И. Г. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че от самата жалба и от приложените платежни документи е видно, че длъжникът е погасил задължението си след образуване на заповедното производство и след получаване на заповедта за изпълнение. Поддържа, че заплащането на адвокатското възнаграждение се установява от представения договор за правна помощ, според който то е платено при подписването му. Претендира разноски за въззивното производство в размер на 160 евро с ДДС.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, доколкото с него съдът се е произнесъл по дължимостта на разноските в заповедното производство след частичното обезсилване на заповедта.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Софийски окръжен съд, като съобрази доводите в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Заповедното производство е образувано на 06.08.2026 г. по заявление по чл. 410 ГПК на Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „О." № ., подадено чрез адв. И. Г. от срещу Р. Т. Ч. за сумата от 152,88 евро – главница, представляваща задължения за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване" на етажната собственост за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2026 г., ведно със законната лихва от 06.08.2026 г. до окончателното изплащане. В заявлението са претендирани разноски в размер на 10,86 евро – държавна такса и 160,00 евро – адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложен Договор за правна защита и съдействие от 07.07.2026 г., сключен между Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул.

„О." № ., представлявана от „Вход мениджър" ЕООД, като възложител и АД „В. и Г.", чрез адв. Д.. В. и адв. И. Г., като изпълнители. Съгласно раздел III, т.

1 от договора, договореното възнаграждение е в размер на 160 евро, а съгласно т. 2 то е заплатено в брой при подписването на договора, като договорът служи като разписка за плащането.

На 07.08.2026 г. Районен съд – Пирдоп е издал Заповед № 1012/07.08.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми и разноски в пълен размер. Заповедта е връчена на длъжника на 11.08.2026 г.

На 15.08.2026 г. длъжникът е заплатил чрез „Изипей" АД в полза на „Вход мениджър" ООД, по абонатен номер .......... за самостоятелния обект в 2 етажната собственост, сумата от 137,04 евро, отнесена към месечните вноски за периода от м. юли 2025 г. до м. август 2026 г. включително (Разписка № 0400030443153211/15.08.2026 г.).

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и възражение по чл. 414а ГПК, с което е заявил, че е изпълнил задължението си по заповедта, като е приложил разписката за плащане.

Възразил е, че не дължи разноски за заповедното производство, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането – не са му изпращани писмени покани и не са водени телефонни разговори, не е провеждано общо събрание, а по партидата му винаги са постъпвали плащания.

В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК заявителят е подал становище, в което е потвърдил, че длъжникът е погасил претендираната главница, но не и присъдените разноски.

С обжалваното определение № 332/25.08.2026 г. районният съд е обезсилил частично, на основание чл. 414а, ал. 5 ГПК, издадената заповед за изпълнение в частта за главницата от 152,88 евро и законната лихва, като е указал на длъжника, че остават дължими разноските в заповедното производство в размер на 160,00 евро – адвокатско възнаграждение, и 10,86 евро – държавна такса, и е отменил разпореждането за указания за предявяване на установителен иск. За да постанови този резултат, съдът е приел, че плащането е извършено след издаването и връчването на заповедта, поради което длъжникът е дал повод за образуване на производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи направените от заявителя разноски.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Отговорността за разноски в заповедното производство се определя по общите правила на чл. 78 ГПК, които намират приложение и в това производство. Отговорността за разноски е санкционна по своя характер – тя се понася от страната, която с поведението си е причинила образуването на производството. Когато длъжникът погаси вземането след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, заявителят не е неизправна страна, а заповедта се обезсилва поради последващо удовлетворяване на кредитора, а не поради неоснователност на претенцията му. Ето защо разноските, сторени от заявителя за образуване на производството, остават в тежест на длъжника.

Възражението за недоказаност на заплащането на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Когато плащането е извършено в брой, отразяването на този факт в договора 3 за правна помощ е достатъчно и договорът има характер на разписка. Не е необходимо представянето на фискален бон, касова бележка или друг отделен платежен документ. В случая в раздел III, т. 2 от Договора за правна защита и съдействие от 07.07.2026 г. изрично е посочено, че договореното възнаграждение от 160 евро е заплатено в брой при подписването на договора и че договорът служи като разписка. Договорът е подписан от възложителя и от изпълнителя и е бил приложен към заявлението. Следователно сторените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение са надлежно доказани.

По довода, че длъжникът не е дал повод за образуване на производството съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която освобождава ответника от отговорност за разноски, изисква кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Тези предпоставки не са налице. От представената от самия длъжник Разписка № 0400030443153211/15.08.2026 г. е видно, че с плащането са погасени задължения за 14 последователни месеца – от м. юли 2025 г. до м. август 2026 г. включително. Следователно към датата на подаване на заявлението- 06.08.2026 г. длъжникът е бил в забава, която обуславя интереса на етажната собственост да потърси защита по съдебен ред. Възраженията за непровеждане на общо събрание и за разминаване на сумите по фактурите с претендираните засягат основателността на самото вземане по заповедта, което длъжникът е погасил доброволно. Те не са предмет на проверка в производството по чл. 414а ГПК и не могат да обосноват освобождаването му от разноските.

Плащането на 15.08.2026 г. е извършено след подаването на заявлението на 06.08.2026 г., след издаването на заповедта за изпълнение на 07.08.2026 г. и след връчването на длъжника на 11.08.2026 г. Обстоятелството, че плащането е в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не освобождава длъжника от отговорност за разноските. Те са възникнали с подаването на заявлението и са обусловени от неизпълнението на длъжника към този момент. В този смисъл правилно районният съд е приел, че след частичното обезсилване на заповедта за главницата разноските в заповедното производство остават дължими от длъжника.

Не е налице основание и за съразмерно намаляване на разноските по чл.

78, ал. 1 ГПК с оглед твърдението на длъжника, че реалният му дълг е бил 137,04 евро, а не 152,88 евро. Заповедта е обезсилена изцяло за главницата поради признатото от заявителя погасяване, а не поради отхвърляне на част от претенцията. По изложените съображения обжалваното определение в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.

Искането на насрещната страна за присъждане на разноски за 4 настоящото производство в размер на 160 евро следва бъде оставено без уважение. Производството е по частна жалба срещу акта на заповедния съд само по разноските, поради което в настоящото производство разноски не се присъждат.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 332/25.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1282/2026 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, в обжалваната част, с която е прието, че след частичното обезсилване на Заповед № 1012/07.08.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК длъжникът Р. Т. Ч., ЕГН: **********, дължи на заявителя Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „О." № ., направените в заповедното производство разноски в размер на 160,00 евро – адвокатско възнаграждение и 10,86 евро – държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Етажна собственост, находяща се в гр. П., ул. „О." № ., за присъждане на разноски за производството пред Софийски окръжен съд в размер на 160 евро с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5