Решение № 560 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200806 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на защитника на подс. П. К. Е. против решение № 97/08. 07. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 50/2025 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС).

Заявени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и е представена собствена интерпретация на доказателствената съвкупност с настояване да бъде възприета от касационната инстанция. Твърди се, че не са обсъдени обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, разпитани в рамките на въззивното съдебно следствие, както и че са пренебрегнати заключенията на приетите от първостепенния съд експертизи.

Поддържа се, че неоснователно и безмотивно са отхвърлени възраженията за манипулиране на видеозаписите от охранителните камери от мястото на инцидента. Сочи се, че не е даден задълбочен и аргументиран отговор и на тези относно правната квалификация на деянието. На изводите за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК е противопоставена тезата, че ножът, с който са причинени уврежданията, не е годен да причини смърт, а ако действително подсъдимият е имал намерение да лиши от живот пострадалия, не са съществували никакви пречки за това. Поддържа се, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана или при наличие на предпоставките на чл. 118 от НК. Твърди се, че вследствие неправилната 1 квалификация на деянието е наложено явно несправедливо наказание, като е подценена тежестта на смекчаващите обстоятелства. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение като се поддържа, че в нарушение на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД не е отчетен приносът на пострадалия за настъпване на вредите. Настоява се да бъде изменено решението в санкционната и гражданскоосъдителната му части като наказанието бъде намалено до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК, а обезщетението бъде редуцирано с оглед съпричиняването от страна на пострадалия К..

В допълнение на касационната жалба, депозирано по реда на чл.

351, ал. 2 от НПК, се поддържа, че въззивният съдебен акт почива на предположения и в него съществува неяснота относно броя на нанесените от подсъдимия удари. Сочи се, че заключенията на съдебномедицинските експертизи не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, с оглед на което е налице абсолютно процесуално нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Твърди се, че липсват преки доказателства за случилото се пред заведението, поради което изводите на съда не само за изпълнителното деяние, но и за субективната страна на извършеното съставляват недопустимо предположение. Възразява се срещу начина, по който са отхвърлени обясненията на подсъдимия, като се поддържа, че недопустимо е разместена доказателствената тежест. В тази връзка се настоява да се приеме, че обясненията на Е. са достоверни, тъй като липсват опровергаващи ги доказателства. Отново като абсолютно процесуално нарушение е квалифицирано необсъждането на показанията на пострадалия, обективните находки по тялото му, указващи на значителни движения от негова страна, а също и липсата на експертен отговор досежно всички наранявания, причинени на пострадалия. Твърди се, че липсват мотиви относно увреждането, което самостоятелно, извън проникващите наранявания в гръдната и коремната кухина, съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Поддържа се, че изводите относно субективната страна на деянието са вътрешно противоречиви и им се противопоставят данните за непрестанно движение на пострадалия, за големината на ножа, за действията на подсъдимия след деянието. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, а ако същото не бъде уважено – за преквалифициране на деянието по чл. 129 от НК. Оплакването за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК е аргументирано с твърдения за игнориране на уврежданията, причинени на подсъдимия и на действията на пострадалия, който трикратно е инициирал конфликта. В тази връзка се настоява, в случай че останалите възражения бъдат приети за несъстоятелни, да бъде намалено наказанието до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК, както и съществено да бъде редуцирано присъденото на гражданския ищец обезщетение.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. Е. се солидаризира с аргументите на защитата, изразява 2 съжаление за случилото се и моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Гражданският ищец и частен обвинител В. К. не участва лично в касационното производство.

Повереникът му намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени направените от доверителя му разноски.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 29/05. 11. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 865/2023 год., Окръжният съд – Русе е признал подс. П. К. Е. за виновен в това, че на 30. 06. 2022 год. в гр. Русе направил опит умишлено да умъртви В. И.

К., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 г о е осъдил на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан по реда на ЗМВР.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подс. П. Е. да заплати на гражданския ищец В. К. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30. 06.

2022 год. до окончателното изплащане, както и направените от К. разноски за повереник в размер на 3 000 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата до пълния му предявен размер.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалби на частния обвинител и граждански ищец и на защитника на подсъдимия и с решение № 97/08. 07. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 50/2025 год. по описа на ВТАС, е потвърден. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец направените от последния разноски за повереник в размер на 3 000 лева.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доводите за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъдат обсъдени преди останалите, защото евентуалното наличие на съществени нарушения на процесуалните правила има за последица отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново 3 разглеждане без да се коментират възраженията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Съдържанието на жалбата и допълнението към нея, както и естеството на част от релевираните с тях възражения насочват към оплакване за необоснованост и изискват да се припомни, че тя не е самостоятелно касационно основание, а върховната инстанция по наказателни дела по правило е съд само по правото, но не и по фактите, поради което не дължи отговор на твърдения на страните, че един или друг фактически извод на въззивния съд не се подкрепя от доказателствата по делото. Недопустимо е освен това да ревизира констатациите на долустоящия съд относно достоверността на доказателствените източници, приемайки за истинни и правдиви такива, които са признати за лъжливи и съмнителни и обратно – да дискредитира доказателства, които са били приети за достоверни. Ето защо изначално не съществува процесуална възможност да бъде удовлетворено искането да бъде дадена вяра на обясненията на подсъдимия и в онези техни части, които апелативният съд е третирал като неотговарящи на истината. В обхвата на касационната проверка попада единствено спазването на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Непредубеденият прочит на атакувания съдебен акт недвусмислено показва отсъствието на претендираните с жалбата и допълнението към нея пороци в аналитичната дейност на ВТАС.

Долустоящата инстанция е осмислила, че именно обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия са с основополагащо значение за установяване на истината, защото пресъздават възприятията на преките участници в инцидента. Ето защо ги е подложила на детайлно обсъждане и ги е интерпретирала съобразно действителното им съдържание, без да им придава смисъл и значение, каквито те не притежават. Като отправна точка в анализа им е послужила евентуалната заинтересованост на дееца и на свидетеля да представят себе си в благоприятна светлина, като омаловажат собствената си роля за сблъсъка между тях. Това е мотивирало ВТАС да проследи логическата последователност, изчерпателността и неизменността на разказаното от двамата по време на неколкократните им разпити, като едновременно с това потърси потвърждението му в други източници на доказателства. Всяко твърдение на двамата за всеки от трите условно обособени етапа на конфликта (вербален, иницииран от Е., но с твърде активното участие на пострадалия; физически, възникнал в лятната градина на заведението, при който са причинени уврежданията на подсъдимия и найсетне онзи извън ресторанта, при който жалбоподателят нанесъл няколко удара с нож на свид. К.) е било грижливо съпоставено не само с посоченото от другия участник в инцидента, но и със свидетелските показания на клиентите и на работещите в заведението и със заключенията на видео-техническите и съдебно-медицинските експертизи. Вследствие законосъобразния комплексен подход ясно са отграничени достоверните изявления на К. и Е. от тези, които са неистинни и незаслужаващи доверие.

4

Така, за неотговарящи на истината аргументирано са приети твърденията на пострадалия относно естеството на действията на подсъдимия в началото на скандала, а също и тези касателно собствените му действия непосредствено преди да бъде намушкан от Е. и мястото, където му е нанесен първият удар с нож. В същото време предвид това, че съответстват на посоченото от свид. М. М., като правдиви са оценени показанията на свидетеля за отправени към него нецензурни реплики от подсъдимия, а с оглед потвърждението им от видео-техническата и лицево-идентификационната експертизи – и тези, че подсъдимият пръв е седнал непоканен на масата на К. и започнал да му досажда с настояване да го почерпи – за последното обстоятелство контролираната инстанция се е доверила и на заявеното от свид. Ф. З.. Пак защото са били подкрепени от други доказателствени средства, включително и от обясненията на Е., а и защото съдържат неизгодни за К. факти, са кредитирани показанията му, че след оттеглянето на подсъдимия на друга маса пострадалият отишъл до нея, за да го пита какво иска и „… дали е нормален…“ и вследствие на това е станало първото физическо съприкосновение между двамата.

Същият задълбочен и професионален подход е демонстриран и спрямо обясненията на подсъдимия, като е съобразено, че освен доказателствено средство, те са и средство за защита. Въззивният съд не е прехвърлил недопустимо доказателствената тежест върху дееца с констатацията за недостоверност на твърденията му поради това, че не се подкрепят от други доказателства. Цитираното в жалбата изречение е извадено от контекста, като се пропуска, че наред с това заключение контролираната инстанция е направила и извод за наличие на доказателства, които опровергават заявеното от Е., като освен това в обясненията му се установяват непълноти и логически противоречия. В тази насока съдът е изтъкнал подкрепените от видеозаписите от охранителните камери показания на свидетелите Ф. З. и А. Т., съгласно които подсъдимият е извадил ножа си още преди да излезе от заведението, докато пострадалият вече е бил на улицата; отбелязал е, че нито записът от обаждането на подсъдимия на тел.

Разпечатката съдържа 35 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56f4d59c-5995-4cd0-813c-21188c209ccd