Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 744 от 09.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 799/2019
Вид
Решение № 744
Подписан
09.08.2019
В сила
09.08.2019
Състав
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ВАНЯ ВАСИЛЕВА ВАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.91, ал.2 · Закон за туризма
  • чл.90-91 · Търговски закон
  • чл.90-91 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№

V- 76 9.08.2019г. Град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На осми юли две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ

ВАНЕВА

Секретар: Т. Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 799 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

С решение №601 от 18.03.2019г. по гр.д.№5358/18г. на

РС- Бургас са уважени частично исковете на Г.К.К. *** против „Премио Травел България“ ЕООД, като ответното дружество е осъдено да ѝ заплати сумата от 350 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на туристически услуги по договор за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключен на 20.02.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.07.2018г. до окончателното изплащане, като иска за главницата е отхвърлен за разликата до предявения размер от 1250 лв. Съобразно изхода на делото е разпределена отговорността за разноски, като ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 274,32 лв., а ответника е осъден да ѝ заплати разноски в размер на 126 лв.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата е подадена от ищцата Г.К.К.. С нея решението е обжалвано в частта, с която иска е отхвърлен и въззивницата е осъдена да заплати разноски на въззиваемото дружество. Ищцата счита, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано.

На първо място са изложени оплаквания, че постановеното от съда обезщетение от 350 лв. е в по-нисък размер от предложения по споразумението от страна на въззиваемия- 463,75 лв., което с присъдените в полза на въззиваемия разноски напрактика се обезсмисляло. Така, въпреки констатираните нарушения на договора за туристическа услуга, се благоприятствало положението на ответника. На второ място, въпреки оспорването на представения от въззиваемата страна документ за гид, вместо за екскурзовод, районният съд приел, че последният е лицензиран, с което некоректно на ответника били дадени неоснователни предимства, довели до затрудняване правото на ищеца да бъде установено в пълен обем неизпълнението по договора за туристическа услуга, рефлектирало върху определения изключително нисък размер на обезщетение. На трето място, от преписката от КЗП се установявало, че и други туристи от групата са подали жалби, по които са установени и други нарушения на договора, касаещи същата почивка, от които щяло да се установят в по-пълен обем твърдените нарушения. Така било препятствано установяването на твърдените и други нарушения на ответника, което сочело трайно несъобразяване с правата и законните интереси на клиентите на туроператора. Видно било от застрахователната полица, че последната била недействителна, понеже важала само за страните от Европейския съюз, но не и за Северно- кипърската турска република /непризната от международната общност/, която не се намирала в ЕС. Относно това нарушение не било взето отношение дори от компетентните органи- КЗП. Четвърто- съдебният състав приел, че обезщетението за установените вреди следва да бъде в размер на 1/3 от заплатената цена от туристическия пакет- 926, 80 лв., без да изложи обосновани доводи относно начина на определяне на този размер, приет от него за справедлив. Съдът не съобразил най-същественото- че в хода на рекламационното производство между туриста С.К.и туроператора било признато допуснато нарушение и било предложено обезщетение в размер на 423 лв., като в същото време били предложени крайно неизгодни и дискриминиращи условия за спазване на конфиденциалност, да което правоимащият възразил и предложил различно разрешение на въпроса, неуважено от туроператора, поради което се стигнало до сезиране на КЗП и съда. Изложени са съображения, основани на тълкуването му на разпоредбата на чл.91, ал.5 от ЗТ, че размерът на отговорност на туроператора не може да е по-малък от трикратния размер на цената на туристическия пакет, т.е. 2780 лв.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната от ищцата част, като вместо него се постанови ново, с което иска бъде уважен изцяло или бъде определено обезщетение в по-голям размер, а на жалбоподателката се присъдят разноските за двете инстанции.

Ответното дружество не е подало отговор на тази жалба, въпреки че същата му е връчена редовно.

Втората въззивна жалба е подадена от адв.Петя Николова в качеството на пълномощник на „Премио Травел България“ ЕООД. С нея решението е обжалвано в частта, с която искът против дружеството е уважен частично. Изложени са оплаквания, че в обжалваната от ответника част решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК. Неправилно съдът приел, че са налице доказани обстоятелства, които следва да ангажират договорната отговорност на дружеството за неимуществени вреди по смисъла на чл.79 ЗЗД вр. чл.91, ал.2 от ТЗ. В първа точка от изложението са развити теоретични съображения относно фактическия състав на отговорността за вреди по чл.91 ЗТ, подкрепени със съдебна практика. Акцентира се, че нито съдебната практика, нито законовата рамка отричат задължението на увредената страна да докаже наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и действията на виновната страна. В т.2 от изложението е посочено, че според въззивника- ответник не са налице всички предпоставки на фактическия състав на увреждането, за ангажиране договорната отговорност на туроператора по сключения с ищцата договор за туристическа услуга. Не било доказано по безспорен начин договорно неизпълнение на ответника, в резултат на което ищцата да е претърпяла увреждане под формата на неимуществени вреди, изразяващи се в изживян дискомфорт и неприятни емоционални състояния. Въпреки множеството уточнения на исковата молба, аргументите за претърпените вреди се свеждали до неуведомяване на ищцата за точната дестинация и необходимостта от задграничен паспорт за пътуването; че мястото не отговаряло на очакванията на ищцата и че същата била недоволна от осигурения от туроператора екскурзовод. При постановяване на решението си съдът не взел предвид обстоятелството, че цялата информация за избраната дестинация била предоставена на ищцата още с договора за туристическа услуга, а ищцата е разполагала предварително с възможност да се запознае със съдържанието на договора и да го откаже, ако установи несъответствие с нейните желания и предпочитания. Предварително, посредством водената кореспонденция ищцата била уведомена не само за конкретната дестинация, но и за необходимостта за носи задграничен паспорт при пътуването.

Затова намира, че с поведението си ответникът не е пропуснал умишлено или целенасочено да предостави на ищцата достатъчно информация, за да е станал причина за формираната у нея грешна представа, че пътуването е до Северен Кипър, а не до Южен Кипър, както и за условията за пътуването. Пропускът на ищцата да прегледа обстоятелствено предложената оферта, както и изпратения договор, не следвало да бъде вменен във вина на ответника, респективно- за ангажиране на договорната му отговорност за вреди, още повече, че ищцата разполагала с възможност да прекрати договора.

Затова неправилно съдът приел, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в липсата на предоставяне на достатъчно информация относно предстоящото пътуване. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства съдът приел, че е налице несъответствие между договорено и изпълнено по процесния договор, тъй като в него не било посочено по ясен и разбираем начин местонахождението на обектите за настаняване и всички съществени условия, при които туристът ще бъде настанен. От доказателствата се установявало, че настаняването било в хотели категория 4 или 5 звезди, съгласно местната класификация на приемащата държава, което било в съответствие с уговореното. Не било взето предвид и обстоятелството, че след оплакването на туриста туроператорът осигурил преместването му в друг обект от същата категория. Не било взето предвид и обстоятелството, че във всяко едно от местата за настаняване, в които пребивавал ищецът, съществувал осигурен в самия хотел безплатен транспорт /шатъл/ за гостите на хотела до близките населени места, както и че ответникът е осигурил отделно транспортно средство- автобус, което било на разположение на групата във връзка с провежданата екскурзионна програма. Неправилно съдът преценил като основателни твърденията на ищцата за липса на адекватна екскурзионна поддръжка. От писмените доказателства било видно, че ангажираният екскурзовод бил лицензиран за извършване на екскурзионна дейност именно с български език за територията на Република Северен Кипър, както и че нямало пропуски в обещаната в договора екскурзионна програма.

Доколко екскурзоводът бил трудноразбираем за групата туристи, това било субективно възприятие, което също останало недоказано. Понятието за ясна и разбираема информация също било субективно и в зависимост от възприятията на дадено лице. В решението липсвали мотиви в подкрепа на извода на съда, че на туриста не била предоставена ясна и разбираема информация във връзка с предстоящото пътуване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, като вместо това се постанови ново, с което иска бъде отхвърлен изцяло.

Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил своевременно отговор от Г.К. Гарова, представлявана от адв.Таня Тодорова. С нея въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна. Развити са конкретни съображения. Моли жалбата да се остави без уважение, като ѝ се присъдят разноските за двете инстанции в пълен размер.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните атакувани от тях части. Жалбата на въззивника- ответник е подадена от надлежно упълномощен адвокат. Двете жалби отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Г.К. Г.е предявила главен иск с правно основание чл.91, ал.2 от Закона за туризма, вр. чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД- за осъждане на „ПРЕМИО ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие неизпълнение на договорни задължения-неосигуряване на адекватна защита на интересите на ищцата по време на организираното от ответника туристическо пътуване и своевременно разрешаване на възникнали проблеми. Предявен и е акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

Главният иск се основава на следните обстоятелства: Между страните бил сключен договор за организирано туристическо пътуване и почивка в Република Кипър, на стойност 1853 лв. /за двама туристи/, за периода от 9-16.04.2018г. Дни преди заминаването си, след като получили чрез куриер нужните документи ищцата и съпругът ѝ установили, че почивката не е за Кипър, а за Северно-кипърската република, поради което следвало да си носят паспортите. Били подведени от неточното наименование на дестинацията в рекламните брошури на дружеството, като научили за него едва непосредствено преди пътуването, когато вече нямали право да се откажат от пътуването без санкции.

Подведени били и относно местата за настаняване, посочени в рекламите като 4 и 5 – звездни топ хотели, на топ локации, в близост до транспортни комуникации. След сключването на договора получили писмо от регионалния мениджър на ответното дружество – Е.А., с който били информирани, че нямало да бъдат настанени в хотел, а в бунгала. Дружеството било уведомено незабавно, че очакват да бъдат спазвани условията по офертата, вместо да променят съществени характеристики на договора. Въпреки това на първото място били настанени в бунгало в една база от вили, след гробището на града, извън транспортни комуникации, а тяхното бунгало №102 представлявало коптор. След сериозен скандал на рецепцията били преместени в друга подходяща стая. На следващото място били настанени в приличен хотел, но отново далеч от града, където можело да отидеш с бус на хотела два пъти през деня срещу 3 евро или с такси срещу 10 евро. На следващо място се сочи, че липсвала адекватна екскурзоводска поддръжка, доколкото придружавалото групата лице- Неджми, бил изселник от България, говорещ завалено български език, без каквато и да е специфична подготовка, поради което не могъл да осигури дължима информация по предмета на екскурзоводската задача и беседа, частична и навременна помощ при разрешаване на възникнали проблеми, а в последните дни изобщо отсъствал като заявил, че бил ангажиран, при което бил заместван от колега с група, настанена в другия край на града. При завръщането си в България поискали да бъдат обезщетени от туроператора, като месец по-късно получили оферта, в която частично признавали претенциите им за основателни, но в предложеното споразумение вписали задължение за пълна конфиденциалност относно договореностите по споразумението, с което ищцата и съпругът ѝ не били съгласни. Сезирали и КЗП, която при извършената проверка констатирала нарушения на ответното дружество по ЗТ. В уточняваща молба по повод възраженията на ответника и във връзка с дадени от съда указания ищцата е заявила, че претърпените вреди се изразяват в създадения дискомфорт от недостатъците в организацията по настаняването в обекти с качество и състояние далеч от заявеното и посочено в рекламните материали, в места за настаняване далеч от населени места и без достъп до обществен транспорт в разрез с обещанията за настаняване в топ хотели и на топ локации, в липса на адекватно екскурзоводско обслужване и придружител по време на екскурзиите, непозволяващо да се получи елементарна информация за посетените обекти. Ангажира доказателства. Претендира разноски.