Определение № 2462 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 25.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Николай Марков

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900864 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ответник в производството – „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК., дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови острови, фирмен № 47367, и от Р. Г. С. – синдик на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н./, ЕИК:

103850624, срещу въззивно решение № 376 от 14.12.2022 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 477 по описа на съда за 2022 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 940 от 30.10.2019 г., постановено от Окръжен съд – Варна по т.д. № 981 по описа на съда за 2018 г., на основание чл. 422 ГПК вр.чл. 535 ТЗ е прието за установено в отношенията между ищеца К. Н. К., руски гражданин, роден на 11.03.1973 г. в Абхазия, СССР, постоянно пребиваващ в Република България с ЕГН:

**********, с адрес гр. Варна, пл. „Лаврентий“ № 9, ап. 4 и „МОССТРОЙВАРНА“ АД /н./, ЕИК: 103850624, при задължително участие на синдика на длъжника Р. Г. С., както и на възразилите кредитори „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк., и „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, ЕИК: 200484877, че в полза на К. Н. К. съществува вземане срещу „Мосстрой-Варна” АД /н./, в размер на 340000 (триста и четиридесет хиляди) лева - главница по издаден в негова полза запис на заповед от 30.05.2016 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4317/29.07.2016 г. по ч.гр.д. № 8911/2016 1 г. по описа на ВРС, и е осъдено „Мосстрой-Варна” АД /н./ да заплати на К.

Н. К., сумата от 6800 (шест хиляди и осемстотин) лева - разноски в заповедното производство, със законните последици по отношение на разноските в исковото производство.

В касационната жалба на „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК. се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно апелативният съд е приел за редовен от външна страна запис на заповед, по отношение на който в нарочно производство за проверка на истинността на документа е било прието, че подписът на издател е неавтентичен. Според касатора неправилно, за да достигне до този извод, апелативният съд се е позовал на процесуалното поведение на издателя, който с отговора на исковата молба изрично не е оспорил обстоятелството, че е подписал въпросния документ, както и че неправилно не е било отчетено приобщено по делото доказателство нотариално заверена декларация, изхождаща от предполагаемия издател на записа, в която той изрично декларира, че не е подписвал същия. По изложените съображения се твърди, че не е налице редовен от външна страна менителничен ефект, поради което искът е неоснователен.

Според този касатор по-натам неправилно въззивният съд е приел, че прекратен (погасен) поради изпълнение двустранен договор за цесия от 09.01.2015 г. с предмет процесното вземане, сключен между титуляра му „Палма Парк“ ООД /цедент/ и „Надежда-55“ ЕООД /цесионер/, може отново да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните по него, а от невъзможността договорът да бъде прекратен отново следва, че към датата сключване на втората цесия от 01.05.2016 г. с предмет процесното вземане, със същия цедент и с цесионер ищеца, цедентът „Палма Парк“ ЕООД вече не се е легитимирал като кредитор по вземанията към „Мосстрой-Варна“ АД. Съответно - договорът за цесия от 01.05.2016 г. с ищеца не е породил действие спрямо длъжника, тъй като цедентът вече не е разполагал с правата, с които привидно се е разпоредил в полза на ищеца. Твърди се по-натам, че неправилно, дори и прекратяването на договора за цесия от 09.01.2015 г. да е било възможно, апелативният съд е приел, че за да породи действие прекратяването, 2 уведомление до длъжника не било необходимо, а дори и да било необходимо, последното било извършено със съобщението за повторната цесия от 01.05.2016 г. Според касатора действието на развалянето, респективно на прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника и третите заинтересовани лица (каквито са участващите в производството оспорващи кредитори на несъстоятелността) от момента, в който на длъжника му е съобщено за това от цедента или от цесионера.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулират се въпросите:

1. Следва ли съдът по реда на чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК да изключи от доказателствата по делото запис на заповед, по отношение на който по възражение на кредитор е било успешно проведено оспорване на автентичността на подписа на издател, ако издателят не е оспорил изрично или е признал, че е подписал менителничния ефект?

2. Редовен ли е от външна страна запис на заповед, по отношение на който е било успешно проведено оспорване на автентичността на подписа на издател, ако издателят не е оспорил изрично или е признал, че е подписал менителничния ефект?

В обосноваване на тези два въпроса, като се цитират част от решаващите изводи на въззивния съд в насока на това, че процесният запис на заповед не е нищожен, като неподписан от Антония Лескина, представляваща „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД се излага, че производството е по иск за установяване дължимостта на сума, представляваща главница по запис на заповед. Във връзка със своевременно направено от ответника „Еко Мак Вилидж“ ЕООД с отговора на исковата молба оспорване на автентичността на подписа на издател, изпълнен върху лицевата част на процесния запис на заповед, първоинстанционният съд е постановил извършване на проверка на истинността на документа в открито по реда на чл. 193 ГПК производство. Съобразявайки обстоятелството, че документът не носи подписа на оспорилия автентичността кредитор, съдът е възложил в тежест на представилия записа на заповед ищец, да 3 посочи и представи доказателства за автентичността на документа.

Такива доказателства в рамките на развилото се пред първа инстанция производство не са били посочени или представени, във връзка с което съставът на окръжния съд във Варна е приел оспорването на автентичността за успешно проведено, а процесният запис на заповед за неавтентичен. Касаторът излага, че с отговора си на исковата молба несъстоятелното дружество, действайки чрез адвокат упълномощен от бившия си законен представител, не е признал изрично да е подписвал процесния документ, вместо което се е позовал на недействителност на менителничния ефект, поради липса на съгласие за поемане на задължение по него, основано на твърдения, че представляващият дружеството представител не владеел български език. Горното обстоятелство, отново според касатора, е било зачетено от предходните две инстанции, като изрично признание на длъжника по записа, че положеният подпис за издател е негов, поради което нито първоинстанционният съд, нито въззивната инстанция са постановили изключване документа от доказателствата по делото. Вместо това записът на заповед е бил приет за редовен от външна страна и ценен по същество при постановяване на съответния съдебен акт. Изтъква се от касатора и това, че с допълнителната си искова молба ищецът е представил като доказателство по делото нотариално заверена декларация, изхождаща от бившия изпълнителен директор на „Мосстрой-Варна“ АД, който се сочи за конкретен издател на записа на заповед, съгласно която декларация, приобщена като доказателство по делото, законният представител на несъстоятелния длъжник е заявил, че не е подписвал запис на заповед в полза на ищеца за 340 000 лв., и по никакъв повод не са му предлагани и връчвани документи за наличието на задължение на „Мосстрой-Варна“ АД към него. Касаторът настоява, че съгласно чл. 536, ал. 1, вр. чл. 535, т. 7 ТЗ документ, който не съдържа подпис на издател не е запис на заповед. При това положение застъпеното от въззивния съд становище относно валидността на процесния запис на заповед е правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Това е така, защото дисквалификацията на представеният по делото документ като редовен запис на заповед е основание за отхвърляне на иска.

4

С твърдение, че по тези два въпроса няма данни за формирана практика на ВКС се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. Допустимо ли е да бъде развален или прекратен по взаимно съгласие двустранен договор, включително и възмездният договор за цесия, ако същият е бил изпълнен?

По отношение на въпроса се цитира приетото от въззивния съд по отношение възражението на оспорващия кредитор „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк., че договорът за цесия от 01.05.2016 г., по силата на който кредиторът К. се легитимира като носител на вземане срещу длъжника „Мосстрой-Варна“ АД не е породил транслативен ефект, тъй като преди цесията от 01.05.2016 г., на 09.01.2015 г. „Палма Парк“ ЕООД /цедент – праводател на ищеца/, с договор за цесия е прехвърлило на „Надежда-55“ ООД вземанията си към „Мосстрой-Варна“ АД. Като възпроизвежда подробно мотивите на въззивния съд в относимата им част, касаторът излага, че чрез приетото в тях решаващият състав на въззивния съд се е произнесъл по така поставения трети, материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното и от въззивния съд решение № 291/18.11.2014 г. постановено по гр.д. № 2193/2014 г. на ВКС, IV г.о. - основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. Според касатора от тази практика на ВКС, на която въззивния съд неправилно се е позовал следва, че само непогасените поради изпълнение двустранни договори могат да бъдат разваляни едностранно от изправния кредитор или по взаимно съгласие на страните. Напротив, изпълнението като „нормално развитие на облигационното отношение“ изчерпва неговото съдържание, поради което същото се погасява. А погасените поради изпълнение двустранни договори не могат да бъдат прекратявани. Според касатора въпросът е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, защото договорът за цесия от 01.05.2016 г. с ищеца не е породил действие спрямо длъжника, тъй като цедентът вече не е разполагал с правата, с които привидно се е разпоредил в полза на ищеца по силата на правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и само на това основание исковата претенция следва да бъде отхвърлена като 5 неоснователна.

4. Необходимо ли е при цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето, респективно прекратяването на договора за цесия, за да се породят последиците на развалянето спрямо първия? Твърди се, че по този въпрос е постановено решение № 242/23.03.2019 г. по т.д. № 3097/2019 г. на ВКС, I т.о., на което обжалваното въззивно решение противоречи, и съгласно което при разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 25, ал. 2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента.

Следователно отново се касае до промяна в титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на договора, на осн. чл. 21 ЗЗД и за защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. Действието на развалянето, респективно на прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера. Според касатора съгласно цитираната практика на ВКС, за да има развалянето, респективно прекратяването на договора за цесия действие по отношение на длъжника, както и на третите заинтересовани лица, каквито несъмнено са другите ответници по делото, е необходимо нарочно, изрично съобщение до длъжника за извършеното разваляне, респективно прекратяване. Това противоречи на застъпеното от въззивния съд становище, който макар и да счита, че уведомяването на длъжника било „ирелевантно“, приема, че същото било станало чрез съобщаването на длъжника за новата цесия. Касаторът сочи, че със съобщението за извършената последваща цесия 01.05.2016 г. не се съобщава за предходното „прекратяване/разваляне“ на цесията от 09.01.2015 г. От изявление, с което длъжникът бива уведомен, че вземането на кредитора е било прехвърлено за втори път на трето лице цесионер, не могат да се правят предложения, че предходното прехвърляне на вземането е било отменено по изричната воля на цедената и цесионера или че предходната цесия е била развалена с едностранно изявление на цедента.