Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 743 от 06.06.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 511/2024
Вид
Решение № 743
Подписан
06.06.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 140, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 140, ал. 4, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 313 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110200511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "МАДЖЕСТИК ГРУП БГ" ЕООД, ЕИК 202058709,със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Васил Априлов № 17,представлявано от Н. Антл Нл, чрез адв.Р.М., АК-ВАРНА против НП № 03-2300896/03.10.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено при допуснато неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че в АУАН и НП липсва описание на нарушението, както и че не са приложени писмени доказателства, че М. Орл. е работила след 22 часа.

Твърди се, че НП е връчено на лице, което няма представителна власт.Алтернативно се прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Б., АК Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Й.Й., който счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 30.08.2023 г., в обект на контрол – магазин за хранителни стоки „Анджи“, находящ се в гр.Варна, ул."Гладстон" № 1

12, стопанисван от "МАДЖЕСТИК ГРУП БГ" ЕООД, ЕИК 202058709 от св.Б. Д., инспектор в Дирекция Инспекция по труда Варна било установено, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало полагането на нощен труд след 22 часа от М. М. Орл. с ЕГН ********, която не била навършила 18-годишна възраст.

Последната попълнила Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която посочила, че работи в посоченото заведение на длъжност "продавач-консултант" по график с работно време от 16.00 часа до 22.00 часа, като на 30.08.2023 год. останала след 22 часа, за да помага при прибирането на зеленчука, тъй като магазина работел до 23 часа.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН № 03-2300896/14.09.2023 год. за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ. Актът бил връчен лично срещу подпис на упълномощено лице, като същият бил подписан без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са подадени възражения.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 03-2300896/03.10.2023 г. директора на Дирекция Инспекция по труда –Варна, с което на дружеството на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди / лева за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя св.Д., който поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като обяснява за начина на извършване на проверката, както и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Д. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – трудов договор № 267/17.07.2023 год., план-график за работното време за месец август магазин „Анджи“,присъствена форма за месец август 2023 год. магазин „Анджи“,Правилник за вътрешен трудов ред; Заповед № КТ-13/02.04.2022 год., прочетени и приети на осн. чл. 283 от НПК.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция по труда,съгласно приложената Заповед № 143/19.02.2024 г. на главния секретар на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице.При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението.Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ, съгласно който "Нощният труд е забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст. Според чл. 140, ал. 2 КТ "Нощен е трудът, който се полага от 22, 00 ч. до 06, 00 ч. ".

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че лицето М. М. Орл. с ЕГН ********, работеща на длъжност "асистент-продавач" в в магазин за хранителни стоки „Анджи“,находящ се в гр. Варна, ул.“Гладстон“ № 12 към датата но проверката е била на 17 години, като е била на работа от 16.00 часа до 22.00 часа на 30.08.2023 год., като към момента на проверката 22,36 часа е била установена да работи,т.е. престирала е труд след 22 часа.

В подкрепа на изложеното е и попълнена от лицето Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която същата посочва, че действително на 30.08.2023 год. е работила от 16.00 часа до 22.00 часа, като е останала да работи и след 22 часа, тъй като е трябвало да помага за прибирането на зеленчука.

Декларацията е попълнена от лицето под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК и същата следва да бъде кредитирана като годно доказателствено средство.

Ето защо, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че "МАДЖЕСТИК ГРУП БГ" ЕООД, ЕИК 202058709 е извършило нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Според чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.

В случая на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 2000 / две хиляди / лева, над минималния предвиден в закона размер. Настоящият съдебен състав 3 счита, че определеният размер на наказанието е незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито във връзка с други нарушения на КТ от дружеството-жалбоподател, не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната и т.н.

Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.4, т.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно преди приключване на делото пред настоящия съд.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН "В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПрП.Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.

Доколкото в АПК няма изрични правила за присъждане на разноски в случаи на частично уважена/отхвърлена претенция то по силата на чл. 144 от АПК приложение следва да намерят нормите на чл. 78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, 4 ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника също има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.

По искането на въззивното дружество.

Въззивника е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв..

Съобразно уважената част на иска, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 412,50 лв.,която сума следва да му бъде изплатена от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По искането на въззиваемата страна.

На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки, че делото не е с фактическа и правна сложност,съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като съобразно уважената част на иска, разноските които следва да се присъдят са в размер на 75 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН Варненският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2300896/03.10.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на "МАДЖЕСТИК ГРУП БГ" ЕООД, ЕИК 202058709,със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Васил Априлов № 17,представлявано от Н. Ант. Н. на осн.чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл.140 ал.4 т.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..