Решение № 2518 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2518 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330112055 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуални искове е по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от Р. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ** №*, ет. *, ап. *, чрез адв. М. срещу "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.

5 представлявно от Н.П. за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от *** поради противоречие със ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, евентуално нищожност на клаузата на чл.13 ал. 5 от договора предвиждащи заплащането на неустойка в размер на 4164.84 лева, като противоречаща на добрите нрави и нарушение на ЗЗП. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** за сума 4300 лева. Дължимата за връщане сума на 18 вноски е 6551,89 лв. Съдържа се клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е в размер от 4164,84 лв. Договорът е недействителен поради противоречие с ЗПК. Не е посочен начина на прилагане на ГЛП. Не е ясно какви разходи се включват в ГПР и дали при изчисляването му е взета договорената неустойка. Клаузата за неустойка е недействителна поради нарушаване на добрите нрави. Същата заобикаля ЗПК. Няма еквивалентност между извършената услуга и договорената сума. Налице е скрита възнаградителна лихва.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Признава се сключването на договора и съдържащите с в него клаузи. Оспорва се невалидността на договора и клаузата за неустойка.

1

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното.

Уважаването на предявения главен иск налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за неустойка, която не е включена в ГПР.

Не се спори между страните, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума от 4300 лв. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Тъй като се твърди, че в договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка, с размер ясен още при сключване на същия, следва да се отбележи, че това е разход, който трябва да участва при формиране размера на ГПР. По делото не се твърди и не се установява, това изискване да е спазено, поради което съдът счита, че е налице нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Наред с това следва да се отбележи, че посочената неустойка излиза извън обичайните си функции и поради това се явява допълнително възнаграждение, което следва да се отнесе към договорената възнаградителна лихва и да доведе до посочване на по-висок лихвен процент от визирания в договора. Разликата между отбелязания лихвен процент и действителния такъв, както и невключването на разхода в ГПР се явяват нарушения на ЗПК водещи до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Ето защо предявения главен иск се явява основателен и следва да се уважи. С оглед на това не се дължи произнасяне по предявения евентуален иск за действителността на клаузата за неустойка.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат поради липса за представени доказателства за сторени такива.

2

Разноските за държавна такса от 219,18 евро следва да се възложат в тежест на ответника.

Доколкото ищеца, образувал производството, е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М., следва да се определи възнаграждение в размер от 150 евро с ДДС поради липса на фактическа и правна сложност на производството.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Р. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. ** №*, ет. *, ап. *, и "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н.П. договор за кредит № *** от *** на основание чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 219,18 евро (двеста и деветнадесет евро и 18 евро цента) за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 представлявно от Н.П. да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: гр. П., бул. ** № *, ет. *, ап. *, сумата от сумата от 150 (сто и петдесет) евро с ДДС за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4