Определение № 317 от 20.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Варна, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100500732 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20525/13.08.2024 г. от „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, чрез пълномощника адв. Д. Г. от САК, с която на основание чл. 248 от ГПК се иска изменение на постановеното по Решение № 668/18.06.2024 г. в частта за разноските, като бъде оставено без уважение искането на насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност – за намаляване на дължимите от въззивника разноски до определен от съда справедлив размер.

В молбата се излага, че в случая адвокатско възнаграждение не е дължимо при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като страната в никой момент, включително пред въззивната инстанция, не е представила договор за предоставяне на правна защита и съдействие при условията на цитираната разпоредба. На следващо място, прави се възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като се навеждат доводи, че с оглед обема на предоставената правна защита и по-конкретно – липсата на цялостна защита пред една инстанция по смисъла на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът може да определи размер на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум за една инстанция. В тази връзка се сочи, че въззИ.емата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба по делото, в открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител на същата, а е депозирана молба по хода с шаблонен текст. Поискан е срок за писмена защита, но такава също не е депозирана. На последно място, навеждат се доводи, че след постановяване на решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дело С-427/16 и С-428/16 в 1 практиката на ВКС трайно се поддържа, че съдът се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение и не е обвързан от Наредба № 1/09.07.2004 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор на молбата.

За да се произнесе по молбата по чл. 248 от ГПК, настоящият състав съобрази следното:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, приложими за всяка инстанция.

Трайната и безпротиворечИ. съдебна практика е, че условие за присъждане на адвокатско възнаграждение пред съответната инстанция по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., е по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание, но следва да бъде представено доказателство за предоставянето на безплатна правна помощ. /В този смисъл - Определение № 45 от 22.01.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4456/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 390/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 50375 от 03.11.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1338/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр.д. № 917/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 3894 от 05.12.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2639/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 5510 от 28.11.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2344/2024 г., IV г. о., ГК/.

С постановеното по делото Решение № 668/18.06.2024 г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в полза на представителя по пълномощие на въззИ.емата - ответница в първоинстанционното производство адв. Л. А. М. е присъдена сумата от 2160,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство.

При преценка на изложените в молбата обстоятелства, настоящият състав намира, че в случая предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАдв. не са се осъществили по отношение на адв. Л. М.. В първоинстанционното производство е представено валидно пълномощно, с което адв. М. е упълномощен да представлява ответницата В. С. В. по гр.д. № 16859/2022 г. на Районен съд – Варна, до окончателното му приключване пред всички инстанции. С това пълномощно е доказана единствено представителната власт на адвоката, но в съдържанието 2 му няма волеизявления за безплатно процесуално представителство. Също така, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е постигнато съгласие адвокат М. да окаже във въззивното производство безплатна адвокатска помощ на ответницата В. С. В. като лице, попадащо в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. При това положение и при липса на съвпадащи изявления на страната и процесуалния й представител, следва да бъде прието, че не е налице възложено на последния оказване на безплатна помощ по въззивното дело. Липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство обаче – договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, от които да може да направен извод за сключването на такъв договор. Липсата на изрично постигната такава договорка е основание за отказ да се определи от съда възнаграждение и да се постави в тежест на насрещната страна. Пропускът в договора не може да се санира с релевиране на твърдения за оказана правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. при заявяване на искането за присъждане на сторените в процеса разноски. В случая по делото пред въззивната инстанция не са представени доказателства за постигната между В. С. В. и процесуалния й представител договорка за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., а е направено само искане за присъждане на такова от страна на представителя.

С оглед на изложеното, молбата е основателна, поради което постановеното по делото решение следва да бъде изменено в частта му за разноските като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. адв. Л. А. М. от АК – Варна, в качеството му на процесуален представител на В. С. В. пред въззивната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 668/18.06.2024 г., постановено по въззивно търговско дело № 732/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му за разноските, като ВМЕСТО:

„ОСЪЖДА „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“

АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Патриарх Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, да заплати на адв. Л. А. М. от АК – Варна, с адрес на кантората: ************, сумата от 2160,25 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева и 25 стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за процесуално представителство на В. С. В. пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК”, СЕ ЧЕТЕ:

„ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за 3 адвокатурата в полза на адв. Л. А. М. от АК – Варна, с адрес на кантората:

************, за процесуално представителство на В. С. В. пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК .“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4