Решение № 21 от 09.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Ив. Г. Даскалов като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600570 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.

419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 1420/2020г. по описа на Районен съд – Кърджали, подадено от осъденото лице Р. П. П..

Искането се позовава /макар и не изрично, но изводимо от съдържанието му/ на касационните основания по чл.348 ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК – съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че и първоинстанционната присъда, и потвърдителният въззивен акт страдат от липса на мотиви, тъй като на изрично наведени от П. възражения и доводи в процеса не е даден нарочен отговор и така волята на съдилищата е останала неясна, противоречиво заявена и декларативна. Възразява се и срещу неправилното приложение на материалния закон, до което нарушение е довело, според искането, игнорирането на приложимата в казуса Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на 1 наркотични вещества или техни аналози. И накрая, наложеното на осъденото лице наказание се счита за явно несправедливо, тъй като не е съобразено с наличните смекчаващи отговорността на П. обстоятелства. Въз основа на това се правят искания, заявени в условията на алтернативност, присъдата да се отмени и осъденият да се признае за невинен и да се оправдае по предявеното му обвинение, или, делото да се върне в досъдебната му фаза, или, съдебните актове да се изменят с редуциране размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание осъденият, лично и чрез адв.Б., поддържат искането по изложените в него съображения, които се доразвиват в пледоариите по съществото на делото.

Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за неоснователно, а изложените в него доводи намира за несъстоятелни и несъобразени с процесуалния закон и приложимите материално – правни норми. Поради това пледира искането да се остави без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок, отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК, страна до компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно по едно от наведените с него касационни основания – по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

С присъда №260023/26.02.2021г. по НОХД №1420/2020г. Р. П. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 8м., изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3г., както и на „Глоба“ в размер на 500лв. П. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от 1г.

Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение №36/15.10.2021г. по ВНОХД №159/2021г. по описа на ОС – Кърджали, е 2 потвърдена изцяло.

За да постановят съдебните си актове с осъдителен характер, и районният, и окръжният съд, са приели от фактическа страна, че на 06.05.2020г., поради съмнение за управляване на МПС след употреба на наркотици, подс. Р.П. като водач на лек автомобил „Д.“ с рег. № **** бил спрян за проверка от служители на РУ – К. и изпробван за употреба на наркотични вещества от св.Й.Х.. Техническото средство Дрегер „Д.“ с идентификационен номер А. отчело положителен резултат за наличие на кокаин. Водачът П. оспорил резултата от теста с твърдение, че не е употребил наркотични вещества, поради което бил издаден талон за изследване, в който саморъчно отразил, че не приема показанията на техническото средство. Съставен бил и АУАН, който П. подписал без да възрази срещу отразеното в него. Предвид изразеното несъгласие с показанията на дрегера водачът бил отведен в болнично заведение - МБАЛ – К., където дал проби от кръв и урина за изследване. Според заключението на изготвената в НИК – МВР – С. токсикохимична експертиза / Протокол № 20/ ТКХ – 215 / в кръвната проба на Р.П. не е доказано наличие на упойващи или наркотични вещества под контрол, съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а в пробата му от урина е установено наличие на кокаин и на негови метаболити. При изслушването си вещото лице е разяснило, че метаболитите на кокаина обичайно се откриват в кръвта до 24 – часа след употребата на наркотика, защото периода на полуразпад е по-малък от този за урината, в която следи от употребата на наркотика остават до около 48 часа след употребата му.

Стъпвайки на описаните факти, и двете съдебни инстанции са формирали правни изводи, които са вътрешнопротиворечиви, неясни, лишени от конкретен отговор на наведени от осъденото лице възражения и доводи.

Извън обсега на дължимият се правен коментар са останали показанията на полицейските служители, в частта им, обслужваща защитната теза на П., а именно липсата на видими признаци водачът да е под влиянието на наркотични вещества и изразеното от него категорично отричане да е употребявал наркотици, възмущението му от показанията на техническото средство. Не е било отговорено ясно и на основното защитно възражение – че при оспорен резултат от техническо средство дрегер употребата на 3 наркотични вещества от водач на МПС се установява по реда и начина, предвиден в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като приложими са чл.23 вр. с чл. 3а, т.2 от Наредбата. Прочитът на мотивите към присъдата и на решението показва, че и двете инстанции са изразили противоречиво становище по отношение на част от доказателствата - резултата от техническото средство и изготвената токсикохимическа експертиза. Веднъж са приели, че при отказ на водача да се съгласи с резултата от дрегера показанията на техническото средство не могат да се ползват и задължително талон за медицинско изследване се издава и въпреки това виновността на П. са мотивирали именно с резултата от дрегера. После са отрекли валидноста на изготвената експертиза, в частта й, отричаща наличие на наркотици в кръвта на П. поради неприложимост на Наредба № 1/2017г. и разписаният в нея ред за установяване употребата на наркотични вещества, и в същото време същата експертиза, изготвена по същият ред и процедура, предвидени в същата Наредба, но в частта й, сочеща наличие на наркотични вещества в урината на водача са ползвали и на нея са се позовали, за да постановят осъдителни съдебни актове. И така, за страните в процеса, а и за този съд, не става ясно кои доказателства са ползвани, за да се формират осъдителните правни изводи. Без никакъв коментар са оставени и възраженията за субективна несъставомерност на деянието, а такъв се е дължал в казуса и предвид становището на вещото лице токсиколог, че след като има следи от наркотични вещества само в урината П. ги е употребил около 48 часа преди да бъде изследван.

Допуснатото и от двете инстанции съществено нарушение – липса на мотиви, прави безпредметно излагането на становище по доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Все пак ще се отбележи, че напълно се споделя виждането на предходните инстанции, че без значение за съставомерността на деянието е дали и как употребилият наркотично вещество водач е бил повлиян от наркотика, както и че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не изисква специален ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а употребата на наркотични вещества може да се доказва с всички допустими доказателствени средства по НПК. Но именно в този аспект е допуснатият съществен порок, защото и в присъдата, и в решението не се 4 сочат кои са доказателствата, мотивиращи без никакво съмнение по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК виновността на П. и каква е правната им оценка, дадена от съдилищата.

Констатираното съществено процесуално нарушение, допуснато и от двете съдебни инстанции, предпоставя възобновяване на двете дела - НОХД №1420/2020г. по описа на РС – Кърджали и ВНОХД №159/2021г. по описа на ОС – Кърджали и връщане на делото на РС, друг съдебен състав за новото му разглеждане.

Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №1420/2020г. по описа на РС – Кърджали и ВНОХД №159/2021г. по описа на ОС – Кърджали.

ОТМЕНЯ постановените по посочените дела Присъда №260023/26.02.2021г. и Решение №36/15.10.2021г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5