Решение № 583 от 07.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Благоевград, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20231200500989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 1 ГПК и е образувано по жалба на “Си Финанси Груп” ЕООД, ЕИК: 200437023, със седалище и адрес на управление в *, представлявано от управителя И.А., действащо чрез процесуалния представител адв. Т. Г., срещу Разпределение от 07.04.2023 г., изготвено по изпълнително дело № 227/2018 г. от ЧСИ Г. Ц., рег. № 702 в КЧСИ, с район на действие ОС - Благоевград. В жалбата се релевира, че атакуваното разпределение е неправилно, като в тази връзка се изтъкват следните аргументи: 1/ в т. 3 от разпределението некоректно жалбоподателят бил обозначен като “СИ ФИНАНСИ” АД, вместо правилното “Си Финанси Груп” ЕООД; 2/ за дружеството не ставало ясно изчисляването на сумата от 31 375,15 лева за “такси и банкови комисионни, определени с разпореждане от 06.04.2023 г.” - не бил посочен характерът на тези такси, нито в чия полза и на какво основание са начислени, дали са свързани с изпълнението върху продадените по изпълнителното производство имоти, какъв е точният размер на банковите такси, какво представлявало цитираното разпореждане, кой е неговият издател и какво е съдържанието му; 3/ погрешно била изчислена сумата, която взискателят купувач “С.Г.ГРУП” ЕАД следвало да внесе, като не ставало ясно и как е определена сумата, определена в полза на дружеството жалбоподател. С тези аргументи моли 1 атакуваното в настоящото разпределение да бъде отменено, делото върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение с оглед изложените възражения. Към жалбата на “Си Финанси Груп” ЕООД са постъпили мотиви, изготвени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, от страна на съдебния изпълнител, който счита, че жалбата е неоснователна, тъй като изтъкнатите технически грешки в наименованието на жалбоподателя и при изчисляването на крайните суми били констатирани и поправени с протокол от 10.04.2023 г. за поправка на протокол за разпределение на суми от 07.04.2023 г., както и подробно излага размера и основанията за начисляване на съответните такси, дължими в негова полза, посочва как е изчислена крайната сума от 8953318 лева, дължима на присъединения взискател.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на възраженията на страната и приложените материали по изп. д. № 227/2018 г. по описа на Г. Ц., приема следното:

Подадената жалба е допустима, доколкото изхожда от легитимирана страна присъединен с протокол от 28.01.2022 г. взискател, с право на жалба срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, същата е подадена в законоустановения за това срок (изпратена чрез куриер на 10.04.23 г.), отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е процедурата от страна на съдебния изпълнител по администриране на жалбата с даване възможност за изразяване на възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК. По същество същата е неоснователна.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, правомощията на съда при обжалване на разпределение са обусловени от неговата специфика. В производството по чл.

463 от ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава. С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Съдът не следи служебно за незаконосъобразност на разпределението.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 от ГПК. Относно законосъобразността на разпределението, окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени 2 в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението само дотолкова, доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това, по необходимост, рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението. Жалбата срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със съответните привилегии - право на предпочтително удовлетворение, предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони.

Изпълнителното производство е образувано по молба на “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК: 831094393 срещу ЕТ “Г. В. - Г”, ЕИК:101129173, Ц. В., Г. В., “Южен плод - 2006” ЕООД, ЕИК: 101720991, “Пармас” ЕООД: ЕИК 202411721, като след извършена цесия на вземането на взискателя в полза на “С.Г.ГРУП” ЕАД, ЕИК: 205942517, последният също е конституиран като страна в производството. По делото е проведена публична продан на пет недвижими имота, подробно описани в обявление на 18.05.2021 г., като за купувач с протокол от 08.07.2021 г. на всички поземлени имота е обявен взискателят “С.Г.ГРУП” ЕАД, като сумата в размер на 960173.32 лева, за която последният е обявен за купувач, подлежи на разпределяне между взискатели. Обжалваното разпределение на сумата е второ по ред, доколкото с Решение № 624/22.11.2022 г. по в.гр.д. № 291/2022 г., влязло в законна сила на 07.02.2023 г., Окръжен съд - Благоевград е отменил предявено на 07.01.2022 г. разпределение и е върнал делото на ЧСИ за изготвяне на ново такова с конкретни указания по отношение начина на изчисляване на таксата по т. 26 от ТТЗРЧСИ. С разпореждане от 06.04.2023 г. на съдебния изпълнител са определени дължими такси за изготвяне и предявяване на разпределение, за присъединяване на НАП по отношение на всички длъжници и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След надлежно призоваване на страните по производството, с протокол от 07.04.2023 г. е предявено ново разпределение, като към него е съставен и протокол за поправка на протокол от извършено разпределение на суми от 07.04.2023 г., като с него са констатирани и коригирани допуснати технически грешки при изписване на наименованието на взискателя и съответните суми.

Видно от обстоятелствената част на жалбата е, че са налице две групи с аргументи за обжалване - първата, свързана с допуснати фактически неточности и математически изчисления, а втората с индивидуализиране 3 основанието за изчисляване на посочената в разпределението сума от 31 373.15 лева. Действително в заключителната т. 3 от протокола е допусната грешка при вписването на правноорганизационната форма на дружеството жалбоподател (вместо ЕООД е посочено АД), както и отново в същата част на разпределението (т.3.1) е извършена погрешна аритметична операция, доколкото е изложено, че както сумата в размер на 928 084.27 лева, така и тази от 31 373. 15 лева, общо 779 816, 79 лева, следва да бъде внесена от взискателя купувач. В представения протокол от 10.04.2023 г. посочените неточности са констатирани и поправени, доколкото съдебният изпълнител е постановил на страница пета ред 8 отгоре - надолу и ред 11 и 12 отгоре надолу вместо думите “СИ ФИНАНСИ ГРУП” АД да се чете “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, както и на страница четвърта ред 17 и ред 18 отгоре - надолу след думите общо вместо “779816,79 лева” да се чете “959 457,42 лева”, като това е правилният размер, който се получава при събиране на посочените в т. 3.1 суми (928 084.27 лв. и 31 373.15 лв.). Вярно е, че досежно последната грешка, свързана с пресмятането, в поправителния протокол е посочено, че същата се намира на страница четвърта, вместо на страница пета, но последното е без значение, тъй като е ясна волята на автора на документа, който ясно е извел и описал в какво се състои фактическата грешка и как следва да бъде поправена тя, още повече, че на страница четвърта не се съдържат други пресмятания, а такива са налице единствено на последната страница на протокола, поради което упрек за неяснота какво и къде точно се поправя с посочения протокол би бил неоснователен и проява на излишен формализъм.

По отношение на оплакването за неяснота относно получаването на крайната сума, дължаща се в полза на жалбоподателя - 895 334.18 лева, възражението е неоснователно, защото в протокола по ясен начин е проследена общата сума, дължаща се от взискателя купувач, посочена на стр. 1 от протокола - 960 173.32 лева, след което на страница 4 са изброени дължащите се към ЧСИ такси в общ размер на 31 402.65 лева (31 373,15 лева начислена сума съгласно ТТЗРЧСИ, както и изрично и отделно отбелязана сума в размер на 29,50 лева - банкови комисионни), като съдебният изпълнител правилно е изчислил и посочил изрично следващият се остатък при приспадане на тази сума от дължимата се от взискателя, а именно 928 770,67 лева (960 173.32 - 31 402.65). От така получената стойност съдебният изпълнил в отделни 4 подточки изброил дължащите се към отделните редове взискатели суми - по чл. 136, ал. 1 т. 1 686.40 лева; по чл. 136, ал. 1 т. 2 общо 32 750.09 лева (дължимите се данъци по така описаните четири поземлени имота - 403.95 лв по УПИ II - 37, 422.93 лв. по УПИ II-37, 24 311.46 лв. за УПИ III и 7 611.74 лв. за УПИ IV). Или логично - по т. 3, където се намира вземането на дружеството жалбоподател, се разпределя остатъкът в размер на 895 334.18 лв., изчислен правилно от съдебния изпълнител.

По отношение на сумата от 31 373.15 лева се правят възражения, които са в смисъл, че постановлението не съдържало ясна индивидуализация на основанието на начислените такси (именно в такъв смисъл следва да се приемат изтъкнатите идентични аргументи за неяснота относно характера на сумата, правното основание за начисляването и в чия полза). Видно от съставения документ за извършеното разпределение съдебният изпълнител е посочил правните основания за начисляването на обсъжданите такси и разноски (т. 4, т. 5, т. 11, т. 13 и т. 31 от ТТЗРЧСКИ за изготвяне и предявяване на разпределение и за присъединяване на Държавата, както и по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата, за която е обявен за купувач взискателят “С.Г.ГРУП ЕООД и върху събраните в полза на Община Петрич дължими данъци недвижими имоти за имотите предмет на публичната продан”), поради което упрекът в този смисъл е неоснователен.

Цитираната в постановлението тарифа е издадена на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и изброените такси се дължат в полза именно на съдебния изпълнител като орган по изпълнението (чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ). Не е вярно и съображението, изтъкнато в жалбата, че липсва точен размер на банковите комисионни, като такъв всъщност е изведен в отделно перо от страна на съставителя на документа - 29,50 лева. Относно методиката по образуване на крайния размер на процесните суми, дължащи се към съдебния изпълнител, в постановлението е налице препращане към разпореждане от 06.04.2023 г., издадено по същото изпълнително производство на основание чл. 434 от ГПК, където по подробно са индивидуализирани задълженията към органа по изпълнение по отделните основания от Тарифата. Такова препращане е допустимо, още повече жалбоподателят е и страна в производството и достъпът на негов представител до книжата по делото не е ограничен и същият е могъл да се запознае със съставеното разпореждане. Отделно от това, в самото 5 постановление също е посочено, че начислените такси от Тарифата са във връзка с изготвянето и предявяването на разпределението и присъединяването на Държавата, както и пропорционалната такава по реда на т. 26 върху конкретно посочена сума (като във връзка с последната такса са налице изрично указания, дадени с Решение № 624/22.11.2022 г. по в.гр.д. № 291/2022 г., на които съдебният изпълнител дължи изпълнение). В разпореждането са посочени по пера конкретните суми по т. 11 и т. 26, а по отношение на т. 4, т. 5, т. 13 и т. 31 следва да се посочи, че първите три такси са обикновени и са в общ размер на 60 лева за изпращане и връчване на уведомления във връзка с разпределението (предвид изричната сметка на съдебния изпълнител), като остатъкът от 1 296.60 лева се съотнася към точката, определяща дължими други разходи. Ето защо и доводите по отношение на тази част от разпределението са неоснователни, като съдебния изпълнител е изложил, че му се дължат разноски по изпълнението, тъй като изрично е посочил характерът и правното основание на което същите се дължат. Тук е мястото да се посочи, че съгласно горецитираните указания на ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС, в настоящото производство сезиращият съда документ с посочените в него конкретни оплаквания определят предметния обхват на проверката на законосъобразността на оспореното разпределение, като в жалбата не се съдържат други възражения по същество за дължимостта на коментираните такси и разноски с привилегия към съдебния изпълнител (още повече, че жалбоподателят е бил наясно с правните основания за начисляването на тази сума), поради което и настоящата инстанция не дължи проверка по този въпрос. Така атакуваното постановление за извършено разпределение по изпълнително дело № 227/2018 г. на ЧСИ Г. Ц. следва да бъде потвърдено като законосъобразно.