Решение № 1494 от 17.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. Пловдив , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330204842 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. К. М. против Наказателно постановление № 579107-F608800, издадено от Директор на Дирекция „****” в ТД на НАП- Пловдив, с което на М. К. М. е наложена глоба в размер на 500 лв.

С жалбата и с допълнително писмено становище се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

В тази връзка следва само за пълнота на изложението да се посочи, че видно от представената по делото разписка, обжалваното НП е връчено на дата 01.07.2021г., жалбата е входирана на 08.07.2021г., тоест явява се спазен 7-дневния преклузивен срок по чл. 59 ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

1

При извършена служебна проверка на 15.01.2021 г. в ТД на НАП Пловдив се установи, че М. К. М. с ЕГН ********** и с ЕИК по БУЛСТАТ ********** като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, за данъчен период 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. до 14.01.2021 г. включително.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или 2 правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието.).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

3

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай

При систематичното тълкуване на разпоредбите, на основание на които е наказан деецът – чл. 125, ал.3 ЗДДС и чл. 179, ал.1 ЗДДС се установява, че основано съставомерно обстоятелство, което следва да намери отражение, както в АУАН, така и в НП е точна и несъмнена индивидуализация на предприятието (данъчния субект), във връзка, с чиято дейност не е изпълнено задължението за подаване на отчетните регистри.

Както в АУАН, така и в НП подобно отбелязване липсва.

Порокът в конкретния случай е особено съществен, доколкото от извършена служебна справка в публично достъпния търговски регистър се установява, че наказаното лице е представляващ и управляващ пет самостоятелни правни субекта- ***** **, *****, ****, ******, *****..

При това положение само може да се предполага във връзка с дейността на кое предприятие е издадено НП, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Надлежната индивидуализация на предприятието, във връзка с чието дейност не са подадени отчетните регистри е от безусловна необходимост за преценка:

-дали същото към момента на твърдяното извършване на нарушението е представлявало ДЗЛ и върху него е тежало задължението за представяне 4 на отчетни регистри;

-дали конкретно наказаното физическо лице към инкриминирания момент е имало задължението да подава отчетни регистри от името на данъчно задълженото лице, респективно дали представлява годен субект на нарушението по чл. 179 ЗДДС, вр. чл. 125 ЗДДС;

-за особеностите на конкретния случай във връзка с преценката за действителната обществена опасност на извършеното, която пък от своя страна е от значение при индивидуализация на санкцията или евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН, каквото възражение се прави в жалбата;

-за определяне на вида на санкцията. От разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗДДС е видно, че ако лицето се наказва в качеството на физическо лиценетърговец наказанието е глоба, а ако е в качеството му на ЕТ се налага имуществена санкция. В този смисъл, ако М.М. е наказан в качеството му на управител на едно от юридическите лица, чийто собственик е- то наложената санкция глоба би се явила законосъобразна. В случай, че е наказан обаче за неподаване на отчетни регистри в качеството му на Едноличен търговец, тогава наказващия орган е бил длъжен да наложи имуществена санкция.

Във всеки случай, в процеса е въведена недопустима неопределеност и отговорността се базира само на предложения.

Особеният интензитет на същественост на порока в съдържанието на АУАН и НП се разкрива в процесния случай и от заетата от жалбоподателя линия на защита, който с жалбата и допълнителното становище към нея твърди, че не е годен субект на нарушението, доколкото към месец декември вече е бил прехвърлил търговското предприятие на *****..

В случая съдът се поставя в невъзможност да провери основателността на този довод в жалбата, доколкото по делото изобщо не става ясно дали НП е издадено именно за дейността на *****..

Дори само от посоченото е видна степента до която е засегнато правото на защита на наказаното лице, което е безусловно основание за отмяна на НП.

В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, включително и чрез приемане на цялата административна преписка по ревизионното производство, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за 5 ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред ( в конкретния случай: дата, вида и съдържанието на всяка от твърдените облагаеми доставки), по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие чрез извличането им от доказателствата по делото и които не са 6 надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.

Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.

Така изрично Решение № 86 от 14.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2494 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 71 от 13.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2893 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2383 от 22.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2486 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2167 от 27.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2029 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 869 от 17.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 851 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1812 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1485 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2144 от 26.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2153 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2144 от 26.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2153 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2088 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1964 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, както и цитираните вече във връзка със задължителното съдържание на АУАН и НП при твърдяно нарушение по чл. 86, вр. чл. 180, а.2 ЗДДС - Решение № 1938 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и много други постановени по дела на НАП, които макар и с различна фактическа обстановка, съдържат принципни постановки, които са важими и за настоящия случай.