Решение № 64 от 06.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велико Търново, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500324 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 187/22.04.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе са отхвърлени исковете, предявени от Т. И. Х. против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 240 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 5 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, с правно основание чл. 2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като неоснователни.

С Решение № 382/1.10.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе е допълнено Решение № 187/22.04.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе, както следва: отхвърлен е иск, предявен от Т. И. Х. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата 5 000 лева – обезщетение за вреди от дискриминация, като неоснователен.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат К. Ф. – служебен адвокат на Т. И. Х., против Решение № 187/22.04.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят смята, че са нарушени разпоредбите на Наредба № I-183/04.12.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при ПТП. От събраните доказателства по делото е видно, че са допуснати груби процесуални нарушения при извършване на процесуално-следствените действия в хода на досъдебното производство – органите на 1 полицията са пристигнали на местопроизшествието повече от два часа след настъпването на пътнотранспортното произшествие; не са взети мерки за запазване на местопроизшествието – през това време са минавали пешеходци и превозни средства и по този начин са били заличени евентуални следи и улики; до пристигането на медицинския екип на мястото на инцидента са присъствали множество хора, вероятно очевидци на произшествието, но поради късното пристигане на полицията не е било възможно събирането на техните показания. Безспорно е установено от показанията на свидетеля Градев, че той придружил ищеца до болницата, направил му е снимки, взел велосипеда на Т. И. Х. от мястото на инцидента и го прибрал. Всичко това, според жалбоподателя, е довело до неправилни изводи на разследващите органи и до незаконосъобразно досъдебно производство – извършването на огледа на местопроизшествието има решаваща роля при разследването и неговото опорочаване води до невъзможност за разкриване на обективната истина в конкретния случай, като по този начин впоследствие се е стигнало и до постановяване на неправилни съдебни актове. В жалбата се излага, че решаващият съд е формирал заключение за липса на доказателства, които да внасят съмнение относно независимото и безпристрастно водене на производството по ДП № 4279/2021 година по описа на Районна прокуратура Русе, макар Потановлението от 28.03.2022 година за прекратяване на досъдебното производство да е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт и да е недопустимо да се ревизира неговата правилност в настоящото производство. Изразено е становище, че поради невисокия социален статус на ищеца (пожизнен инвалид с трайно намалена работоспособност от 100%, с чужда помощ) органите на досъдебното производство са пренебрегнали своите задължения за провеждане на цялостно и обективно разследване, с което са нарушили чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, особен случай на което е правото на равно третиране по чл. 74 от Закона за защита от дискриминация.

Направено е искане да се отмени Решение № 187/22.04.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника да се уважат изцяло.

Постъпила е и въззивна жалба от адвокат К. Ф. – служебен адвокат на Т. И. Х., против Решение № 382/1.10.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе, със съдържание, напълно идентично с това на въззивната жалба, с която се атакува основното решение по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са депозирани отговори на въззивните жалби от Прокуратура на Република България.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. И. Х. се явява лично и чрез назначения му процесуален представител адвокат Ф. поддържа въззивните жалби.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България оспорва въззивните жалби.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните решения, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 669/2023 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от Т. И. Х. обективно съединени искове против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 240 000 лева, за нанесени имуществени вреди – 5 000 2 лева, както и за присъждане на обезщетение за дискриминационно нарушени права – 5 000 лева, всички във връзка с прокурорска преписка № 4279/2021 година на Районна прокуратура Русе (рег. № 336-ДП-246/2021 година по описа на Първо РУ при ОД на МВР Русе), воденa по повод пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.07.2021 година, с участието на ищеца.

В исковата молба се излага, че ищецът пострадал от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.07.2021 година, когато управлявал своя велосипед по ул.

„Юндола“ в град Русе и бил блъснат в гръб от лек автомобил. Твърди се, че под ръководството на наблюдаващия прокурор служителите на ОД на МВР Русе изпълнили повърхностно задълженията си да установят всички необходими за разкриване на обективната истина факти. Сочи се, че са неправилни констатациите и правните изводи на прокурора, с което са нарушени правата на ищеца като пострадало от пътнотранспортно произшествие лице, а това е довело до невъзможност за него да защити законните си права и интереси, да получи справедлива репарация за причинените му телесни увреждания.

Изброени са подробно действията, с които Т. И. Х. смята, че компетентните органи са нарушили задълженията си по воденото разследване – непълни и недостатъчно ефективни оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на което не е установен водачът на моторното превозно средство, за което ищецът твърди, че го е принудило да се удари в страничното огледало на паркирал автомобил и да загуби равновесие; не са издирени и иззети по надлежния ред видеозаписи от охранителни камери по ул. „Юндола“, където настъпило процесното пътнотранспортно произшествие; едва на шестия ден след инцидента е проведен разпит на пострадалото лице; огледът на местопроизшествието е извършен около два часа след настъпването на инцидента, през което време на мястото на произшествието са преминавали пешеходци и автомобили, разнесли евентуалните доказателства и улики, свързани с извършеното престъпление; местопроизшествието не е обезопасено с цел да се запазят уликите докато тече разследването; искането за отвод на прокурора по делото не е уважено с цел умишлено прикриване на извършителя на престъплението; разследването е поверено на разследващ полицай от Първо РУ при ОД на МВР Русе, макар инцидентът да е настъпил в района на Второ РУ при ОД на МВР Русе; в изготвената техническа експертиза по делото не е взето предвид обстоятелството, че каплата на велосипеда, управляван от ищеца, е изкривена при съприкосновението си с блъсналото го моторно превозно средство; прокурорът не е разпоредил своевременно да му се върне велосипеда, като се наложило ищецът да посещава неговото работно място, макар да е трудно подвижен и това да му причинява болки и дискомфорт.

С допълнителна молба по делото адвокат К. Ф., назначен за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ, уточнява, че с поведението си органите на досъдебното производство са нарушили чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Заявява, че в хода на досъдебното производство са допуснати груби процесуални нарушения, подробно изброени в исковата молба, довели до неправилни изводи на разследващите органи и незаконосъобразно досъдебно производство, с което са нарушени правата на ищеца. Действията на разследващите органи са довели до невъзможност за разкриване на обективната истина, обусловили постановяване на неправилни съдебни актове впоследствие. Излага се, че именно поради невисокия социален статус на ищеца (пожизнен инвалид с трайно намалена работоспособност от 100%, с чужда помощ) органите на досъдебното производство са го провели по посочения в исковата молба начин, като са пренебрегнали своите задължения за цялостно и обективно разследване и по този начин са нарушили чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, в който се изтъкват аргументи за неоснователност на претенциите.

3

В отговора се навеждат доводи за нередовност на исковата молба; недопустимост на исковете. Сочи се, че правилността на изводите на прокурора може да се преценява само по реда на НПК, а несъгласието на ищеца със същите не е основание за формиране на извод за противоправност на действията на прокурора. Поддържа се, че твърденията на Т. И. Х. са голословни, не са подкрепени с доказателства; от изложеното от ищеца не се установява наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Заявява се, че е недопустимо в настоящото производство да се ревизират посочената от Т. И. Х. прокурорска преписка и актовете, постановени по нея. По реда на НПК са извършени всички възможни действия по разследването, поради което не е налице виновно поведение от страна на ответника. Излага се, че твърдените от Т. И. Х. вреди, ако са настъпили, са резултат от други външни фактори, но не се дължат на противоправно поведение на Прокуратурата на Република България, изразяващо се в прекратяване на посоченото от ищеца досъдебно производство.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 187/22.04.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе и Решение № 382/1.10.2025 година по гр. д. № 669/2023 година на Окръжен съд Русе за допълване на първото са валидни и допустими.

Съдът провери правилността на атакуваните решения съобразно чл. 269, изречение второ от ГПК.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от Т. И. Х. против Прокуратура на Република България искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразно поведение на разследващите органи и прокурора в рамките на прокурорска преписка № 4279/2021 година на Районна прокуратура Русе (рег. № 336-ДП246/2021 година по описа на Първо РУ при ОД на МВР Русе) са с правно основание чл. 2в, ал. 1, точка 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл.

13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Предявеният от Т. И. Х. против Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от дискриминационно нарушени права във връзка със същото наказателно производство, е с правно основание чл.