Решение № 5863 от 01.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5863

Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

НЕЛИ СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ канд № 20267040601038 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6393/07.05.2026г. от В. Х. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], ап. 18, срещу решение № 28/05.03.2026г., постановено по НАХД № 585/2025г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР - Бургас, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 150 лева (76.69 евро).

Иска се отмяна на решението и отмяна на Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025г., издадено от Началник РУ – Царево при ОД на МВР - Бургас, както и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба.

Ответникът - Началник на РУ-Царево при ОДМВР – Бургас в писмено становище по касационната жалба излага твърдения за нейната неоснователност и иска нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното пред първоинстанционния съд Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР – Бургас, касаторът е санкциониран за това, че на 04.07.2025 г. в 12:55 часа в [населено място], на [улица], като водач на личния си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], не е съобразил поведението си със знак Г15А за пешеходна зона, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За установяване на нарушението бил съставен бил съставен АУАН № GA1308146 от 04.07.2025 г., който касаторът подписал с възражение. По делото са събрани гласни доказателства за установяване на фактическата обстановка, като от разпита на актосъставителя се установява, че г-н Х. е спрян за проверка след навлизане в пешеходна зона. От правна страна е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че описанието на нарушението съответства на правната [жк], правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като съдът изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата. По изложените съображения съдът е достигнал до извод, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил процесното наказателно постановление. Посочил е, че безспорно е установено наличието на пътен знак Г15, който съгласно чл. 51, ал. 1 и, ал. 2 от ППЗДвП е със задължителни предписания и указва, че пътя е само за пешеходци, поради което правилно била ангажирана отговорността на настоящия касатор за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и правилно бил определен размера на наложената глоба съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1 и 2 от ЗДвП в относимата редакция.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на приложимия материален закон.

Административнонаказващият орган е посочил за нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно е установено, че г-н Х. е спрян за проверка в пешеходна зона на [населено място], което не се оспорва и от касатора.

От приобщените по делото пред първата инстанция доказателства – снимков материал, се установява, че върху процесния знак, сочен за нарушен от АНО, са поставени допълнителни елементи, които както основателно се оплаква и касатора, променят значението на задължителните предписания, дадени със знак Г15 – „Задължителен път само за пешеходци“. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП пътен знак Г15 създава задължение след мястото на поставянето му да навлизат само участници в движението, чиито символи са изобразени след поставения знак и забрана за използване на пътя от останалите участници в движението по смисъла на чл. 52, ал. 3 от ППЗДвП. В случая знакът е поставен в началото на пешеходна зона в [населено място], но видно от изображението му не изпълнява изискванията на чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП за съдържание на знак Г15. На следващо място в хода на първоинстанционното производство са представени План-схема за организация на движението по улиците на [населено място], изготвена през 1994г. и съгласувана с РПУ – Царево, Схема на режима на движението и паркирането в [населено място] и Зониране на [населено място], видно от които отсечката, в която е установено нарушението попада в пешеходна зона на [населено място], но по тях не се установява обозначение на предвидените пътни знаци за регулиране на движението.

На следващо място в обжалваното НП е посочено, че касаторът в настоящото производство не е съобразил поведението си с пътен знак Г 15. Видно от приобщените по делото доказателства – снимков материал, процесният знак не отговаря на изискванията на чл. 8 от ППЗДвП да отговаря на съответните изисквания на стандартизационните документи. Изискванията към изображенията върху пътните знаци със задължителни предписания – група Г са посочени в чл. 92 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци във връзка с Приложение № 4 от Наредбата. Видно от снимковия материал, процесният знак не отговаря на изискванията за изображенията и наименованията на пътните знаци със задължителни предписания съгласно Приложение № 4, тъй като върху него са посочени допълнителни елементи. За да има правна сила и да бъде валидно едно ограничение, пътният знак трябва да бъде ясен, видим и в съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата и Наредбата за сигнализация на пътищата. Когато изображението на знака е задраскано, зацапано или неразличимо, водачите не са длъжни да го спазват. Пътен знак Г15 обозначава „Задължителен път само за пешеходци“ и забранява движението на превозни средства. Повреден, закрит или с нарушено изображение знак не създава валидно задължение за водачите, поради което и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

При така направените констатации, обжалваното наказателно постановление е материално незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна. Районен съд - Царево не е констатирал тази незаконосъобразност на НП и с потвърждаване му е нарушил материалния закон. Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, с което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид крайният изход от спора, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на разноски. Пред касационната инстанция е поискано присъждане на разноски в размер на 112 лева (57 евро) за ж.п./автобусни билети за пътуване до [населено място] за участие в съдебно заседание по НАХД № 585/2025г. по описа на Районен съд – Царево на 02.12.2025г. Подобно искане е било направено и пред първоинстанционния съд, но по делото не са представени доказателства за претендираните разноски нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 28/05.03.2026г., постановено по НАХД № 585/2025г. по описа на Районен съд – Царево, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�