Решение № 2002 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2002 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430102829 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Г. Д. Ц. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответника заедно с Д.С.Т. с ЕГН ********** са съсобственици при равни права на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.11.2022г. до 31.03.2024г. ответника има незаплатено задължение към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот в размер на 521,86 лв.

Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана общо в размер на 51,41 лв. за периода от 04.01.2023г. до 29.10.2024г.

Твърди се, че сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл.47, 1 ал.1 от ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иска.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумите от 306лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 31.03.2024г. и лихва за забава върху главницата в размер на 51,41лв. за периода от 04.01.2023г. до 29.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 6424/2024г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът Г. Ц., чрез пълномощника си адв. Р. Х., е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

От приложеното ч.гр.д.№6424/2024г. по описа на ПлРС е видно, че кредитора Топлофикация – Плевен е претендирал по реда на чл.410 от ГПК вземания за стойност на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот в ***, за период от 01.11.2022г. до 31.03.2024г., на обща стойност 612,01лв. и законна лихва, натрупана върху главницата за периода от 04.01.2023г. до 29.10.2024г. в общ размер на 102,82лв.

Вземанията са претендирани поравно срещу длъжници Д.С.Т. и ответника Г. Д. Ц. или по 306лв. за главница и по 51,41лв. за мораторна лихва.

Претенциите са изцяло удовлетворени с издадената заповед за изпълнение №3678от 06.11.2024г., като всеки от длъжниците е постановено да заплати половината от дължимите за топлоснабдяването на имота суми.

Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила по отношение на длъжника Д.Т., а по отношение на длъжника е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията спрямо него.

Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд и са допустими.

От представения от ответника препис на Договор за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 16.10.1974г. се установява, че 2 процесния апратамент ***, е бил закупен от С.Ц.Ц. и Г.И.Ц.а по време на брака им.

От приложения препис на Решение от 22.08.1984г. по гр.д.№402/1984г. по описа на ПлРС, се установява, че бракът между С.Ц.Ц. и Г.И.Ц.а е бил прекратен с развод, а процесното жилище е било предоставено за ползване след развода на съпругата.

При това е била прекратена и съпружеската имуществена общност и по отношение на процесния апартамент е възникнала обикновена съсобственост при равни права – по ½ ид.ч. за всеки от тях, в съответствие с нормите на чл.14, ал.1 и ал.3 от Семейния кодекс от 1968г., който е действал към същия момент (отменен 1985г.).

От приложения към исковата молба препис на Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх.№67617/18.03.1998г. и справка от *** се установява, че съсобственика Г.И.Ц. е декларирала процесния имот като собственик и съответно е била водена като единствено задължено за данък лице.

От представените преписи на Договор №44 от 10.10.2001г., подписан между етажната собственост, в която се намира процесния имот и „Техем сървисиз“ ЕООД и споразумителни протоколи №2/854 от 10.10.2001г. и 21.11.2001г., се установява, че сградата, в която е разположен този имот, е присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и топла вода, а соченото дружество е избрано за топлинен счетоводител.

Видно е от приложения от ответника препис на удостоверение за наследници на С.Ц.Ц., изд. на 05.06.2025г. от *** (на л.86), че същия е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга С.З.Ц., дъщеря Д.С.Т. и син Д.С.Ц.. Последният е починал на *** и оставил за свой наследник по закон ответника Г. Ц..

От представеното от ищеца удостоверение за наследници на Г.И.Ц., изд. на 14.02.2024г. (на л.27) е видно, че е починала на *** и е оставила за свои наследници по закон две деца – дъщеря Д.С.Т. и син Д.С.Ц. - починал на *** и оставил за свой наследник по закон ответника Г. Д. Ц..

От приложения препис на Заявление за актуализация на клиентска информация, изходящо от наследника Д.С.Т. и входящо при Топлофикация – Плевен на 12.03.2024г. е видно, че същата е уведомила топлоснабдителното 3 дружество, че абоната, на който се е водела партидата за процесния имот Г.Ц., е починала и е представила удостоверение за наследници на същата.

Видно е и от приложените копия на фактури, издавани за консумираната през процесния период топлинна енергия, че до м.февруари 2024г. е била водена като абонат наследодателя Г.Ц., а след това нейните наследници.

Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от „Топлофикация-Плевен“ за периода от 01.11.2022г. до 31.03.2024г., както и справка за дължими суми по пера, че по откритата за имота партида са били начислени за периода суми за отопление с ИРУ в размер на 218,95лв.; суми за отопление без ИРУ в размер на 153,17лв.; суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 188,83лв.; суми за услуга дялово разпределение в размер на 51,06лв. или общо суми в размер на 621,01лв.

Установява се от представения Договор за продажба на наследство от 20.08.2024г., вписан в СВ с вх.рег.№8589/21.08.2024г. (на л.88), че на сочената дата ответника Г. Ц. е продал на „ТГС Трейд“ ЕООД наследството, оставено от наследодателите С.Ц.Ц. и Г.И.Ц..

От представеното от ищеца копие на авизо за платежно нареждане от 20.06.2025г. е видно, че на 20.06.2025г. ответника Г. Ц. е превел по сметка на Топлофикация – Плевен сума в размер на 358лв., посочвайки като основание погасяване на задължения по настоящото гр.д.№2829/2025г. по описа на ПлРС.

Видно е от приложената от ищеца счетоводна справка, че с внесената от ответника сума са осчетоводени като погасени изцяло търсената главница в размер на 306,01лв., мораторната лихва в размер на 51,41лв. и част от законната лихва, натрупана върху главницата за периода от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до датата на плащането, в размер на 0,58лв., като е останала непогасена законна лихва за този период в размер на 21,82лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители 4 на топлинна енергия. При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че процесния имот е бил притежаван в съсобственост при равни права от родителите на ответника – Г.И.Ц. и С.Ц.Ц., но след прекратяване на брака им през 1984г. е бил ползван от Г.И.Ц.. Изясни се, че същата го е декларирала и заявила потреблението на топлинна енергия от Топлофикация Плевен. Поради това, тя следва да се приеме за ползвател, с който е възникнало правоотношението по доставка на такава енергия.

Вземанията за периода от 01.11.2022г. до датата на смъртта на наследодателя Г.Ц., са възникнали в патримониума на същата, като потребител на доставената топлинна енергия, но по реда на наследственото правоприемство са преминали в патримониума на нейните наследници по закон – Д.Т. и Д. Ц., поравно, а след смъртта на последния, дължимото от него вземане на ищеца е останала в тежест на наследника и ответник в настоящото производство Г. Ц..

Установи се, че последния е прехвърлил с Договор за продажба на наследство в полза на трето за спора лице наследството, което е придобил от своя баща Д. Ц. и и от своя дядо Светослав Ц..

Обект на договора по чл.212 ЗЗД са всички права и задължения на наследодателя, които са били налице към момента на откриване на наследството и са приети от наследника-продавач по чл.212 ЗЗД, тъй като с приемане на наследството имуществените права и задължения от наследодателя преминават върху наследника.

В правоотношението с ищеца Топлофикация-Плевен, обаче приложими са действащите Общи условия. До уведомяване на доставчика на топлинна енергия за настъпила промяна по отношение на потребителя на доставяната услуга, задължено остава това лице. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от Общите условия при промяна на собствеността или на вещното право на 5 ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни в 30дневен срок да уведомят продавача за настъпилата промяна, като ал.4 предвижда, че до изпълнение на това задължение, дължимите суми се събират от предишния собственик или ползвател.

В случая потребител е била Г.И.Ц. и единственото уведомяване след смъртта й е било направено от другия наследник – Д.Т., за факта на смърт на потребителя и за неговите наследници по закон – заявителката и ответника Г.

Ц..

Впоследствие – до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.11.2024г., нито е било извършено плащане, нито е бил уведомяван кредитора за извършената от ответника продажба на наследство.

Поради това, съдът счита, че към датата на предявяване на иска (за такава се счита датата на подаване на заявлението, съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК), ответника Г. Ц. е дължал заплащане на половината от стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия – в размер на 306лв., както и половината от натрупаната мораторна лихва – в размер на 51,41лв.

Установи се, че същия ответник е заплатил в полза на ищеца в хода на исковото производство сума в размер на 358лв.

Относно реда на погасяване на вземанията, приложимо е правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, регламентиращо, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Възприетия от кредитора подход при осчетоводяване на погашенията е по-благоприятен за длъжника, т.к. с погасяването най-напред на главницата не е останало лихвоносно задължение и вземането не може да нараства.

Непогасена е останала част от присъдената законна лихва върху главницата от 306лв. за периода от 06.11.2024г. до датата на плащането – в размер на 21,82лв. и следва да се признае за установено съществуването само на това вземане. В останалата част претенцията се явява погасена чрез плащане в хода на делото и следва да се отхвърли като такава.