Решение № 331 от 26.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500342 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД въззивна жалба против Решение №

1809/23.12.2024г. по гр.д. № 614/2024г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от "АПС Бета България»ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.»България» №81 В срещу Д. С. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Търново, ул.”Константин Паница” №5, искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. С. Н. с ЕГН ********** дължи на ищеца "АПС Бета България»ЕООД сумата 1 100 лв. – главница по Договор за кредит № 1024211; сумата 1 054.30 лв. – главница по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /03.11.2023 г./ до изплащане на вземането ;сумата от 282.42 лв. – дължима се договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 08.02.2018 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 638.14 лв. – дължима се законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от 08.02.2018 г. до 02.11.2023 г.; сумата от 537.94 лв. – дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 08.02.2018 г. до 02.11.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1491 от 12.12.2023г. по частно гр.дело 3584/2023г по описа на ВТРС, като неоснователни и недоказани. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение 1 в неговата цялост. В жалбата са възпроизведени фактите от исковата молба, както и общите условия на договора за кредит, въз основа на който ищецът претендира своите права. Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата, чрез назначения му особен представител, заема становище за нейната неоснователност. Посочва, че липсват доказателства за реално предаване на заемната сума на кредитополучателя Д. Н.. Развити са подробни доводи и се отправя искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът "АПС Бета България“ ЕООД твърди, че между "КРЕДИСИМО“АД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит №1024211/08.02.2018г., съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1100 лв., който е следвало да се върне на тринадесет броя вноски в размер на 106,34лв. всяка от тях, в срок до 20.03.2019г., съгласно погасителен план към договора. Посочени са параметрите на постигнатото между страните съглашение за размера на лихвения процент, обезщетението при забава в плащането на вноските, разноските за съдебно или извънсъдебно събиране на вземанията. Твърди се, че е сключен договор за поръчителство между ответницата и „Ай Тръст“, което дружество се задължило да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит. Ищецът твърди, че с 2 договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.03.2021г.

"КРЕДИСИМО“АД като цедент му прехвърлило вземанията си към ответницата, за което тя била уведомена с имейл от 30.03.2021г. Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния му срок. Сочи, че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2023г. по описа на ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. В тази връзка се отправя молба до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 1100лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1054,30лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 282,42лв. за периода 08.02.2018г.-20.03.2019г., лихва за забава в размер на 638,14лв., за периода 20.03.2019г.-02.11.2023г., 537,94лв.-лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода 20.03.2019г.- 02.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, искът е оспорен като неоснователен с твърдението за липса на доказателства за възникнало облигационно правоотношение по договора и за получаване на сумата по кредита, както и че договорът за поръчителство заобикаля изискванията на чл.19 ал. 4 от ЗПК и не цели реално обезпечение на кредита, а се въвеждат допълнителни разходи за възнаграждение на поръчителя.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79,ал.1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземането му, обективирано в издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на исковата претенция.

3

По оплакванията в жалбата :

Единственото оплакване, което може да се извлече от текста на подадената въззивна жалба е това, че съдът неправилно е приел за недоказан факта на предаване на сумата, предмет на процесния договор, чрез каса на „Изи пей“ от ответника.

Това оплакване според настоящата инстанция е неоснователно.

В кръга на доказателствените задачи на ищеца попада доказването на факта, че е кредитодателят по процесния договор за кредит е предал сумата, предмет на договора, на ответницата. С оглед разпределената му доказателствена тежест, ищецът е представил пред първоинстанционния съд справка извлечение от системата на „КРЕДИСИМО“ЕАД за клиент Д. С. Н. по договор № 1024211 към 18.03.2021г.( процесния договор). От тази справка, която е частен документ, удостоверяващ изгодни за ищеца факти, неподписан от ответника ( и оттам непротивопоставим на ответника), може да се извлече, че с част от сумата предмет на договора се погасява стар заем, а друга част е преведена по „Изипей“. От справката не е видно кой точно е получил сумите, посочени в нея, ако въобще такива суми са получени.

От представения по делото договор за кредит не се установява между страните да е била постигната уговорка за рефинансиране на стари задължения на ответницата с част от сумата, предмет на договора. В договора не е посочен и начинът на усвояване на кредита, като съгласно чл. 5 от същия е уговорено, че сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. В общите условия , при които договорът е сключен, са посочени възможните начини за усвояване на кредита. Измежду тях липсва възможност за рефинансиране на други задължения на кредитополучателя, както и възможност за превод на сумата чрез „Изипей“. Впрочем, самият ищец дори не навежда твърдения по какъв начин е усвоен процесният кредит и каква е била уговорката между страните по процесния договор относно усвояването на сумата, предмет на договора.

По делото не е представено и заявлението на ответницата за отпускане на кредита, за да се установи какъв начин на усвояване е посочила тя (ерго каква е уговорката в договора по отношение начина на усвояване). Ищецът твърди, че заявлението е подадено и подписано по електронен път, но нито го представя по делото възпроизведено на хартия, нито посочва на съда възможен начин за запознаване с неговото съдържание. При това положение, въпреки дадените му указания от първоинстанционния съд, ищецът не е изпълнил задачата си да докаже предаване на сумата, предмет на процесния договор за кредит, на кредитополучателя по същия. Това негово бездействие влече след себе си санкцията на отхвърляне на исковата му претенция за установяване съществуването на негово вземане, произтичащо от този договор за кредит.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото следва да се потвърди като правилно.

4

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1809/23.12.2024г. по гр.д. № 614/2024г. по описа на Районен съд-Велико Търново.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5