Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 02.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 1422/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
02.06.2023
В сила
13.10.2023
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Кюстендил, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520201422 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Р. Е. Б., с ЕГН – ********** от гр. София обжалва наказателно постановление № 22-1139-000914/2022г., издадено от началник сектор в ОД на МВР гр. Кюстендил , сектор „Пътна полиция“ , с което са му наложени следните административни наказания : на осн. чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева. Иска отмяна на атакуваното НП, като оспорва същото по същество.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

1

На 06.05.2022 г. около 21:50 ч. свидетелите Л. Л. и Б. Ц., служители на РУ-Кюстендил, спрели за проверка на ул. „Ефрем Каранов“ лек автомобил м.

„Опел“, модел “Ампера“, с рег.№ **********, собственост на Й. М. В. и управляван от Р. Е. Б..

В хода на проверката жалбоподателят не представил СУМПС, като заявил че го е забравил. Полицейските служител извършили справка чрез оперативния дежурен в ОДЧ и установили, че Б. е притежавал СУМПС, което е със статус „ невалидно“ – изгубено или откраднато. При проверката водачът не представил и контролен талон към СУМПС.

АУАН е съставен на мястото на проверката. Описано е установеното в хода й и е дадена правна квалификация на нарушението – чл. 150А от ЗДвП.

В акта липсва правна квалификация за второ нарушение . Връчен е на Р. Б. срещу подпис. Същият е възразил писмено срещу описаното в АУАН, като е посочил , че СУМПС не е обявявано за откраднато.

Въз основа на АУАН№230277/2022 г., на 18.05.2023 г. Началник сектор в ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ издал атакуваното НП № 22-1139-000914/2022 г. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН и е дадена същата правна квалификация на първото нарушение. С НП вече е ангажирана отговорността на водача и за второ нарушение, въпреки липсата на такова в АУАН, а именно – нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Ц. и Л., които са установили извършването на нарушенията. Те описват детайлно проверката, обективирана в съставения от тях АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка, справка и от показанията на св.Ц. и Л..

I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН . С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 2 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП , в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред. И АУАН и НП са връчени надлежно на наказаното лице.

Налице е обаче нарушение на процесуалните правила в частта за нарушението по т.2 от НП. За това нарушение Р. Б. е санкциониран без реално да е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършването му. В АУАН такова нарушение не е описано и включването му едва в НП ограничава съществено правото на защита на соченото за нарушител лица. В този смисъл НП в частта за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

По отношение на нарушението по чл. 150А от ЗДвП, съдът намира НП също за незаконосъобразно , доколкото липсва изчерпателно посочване на правната норма, с която на Б. е наложено административно наказание за това нарушение - 177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП , „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

“ В АУАН и НП , обаче фактическото описание на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя е „ водачът е притежавал СУМПС, което е със статус „невалидно“ / изгубен/откраднат. Нормата на чл. 171, ал.1, т.2 от ЗДвП има множество предложения и липсата на конкретика за кое от тях е санкциониран жалбоподателя несъмнено ограничава правото му на защита.

От друга страна АНО не ангажира доказателства по делото, от които 3 да е видно по несъмнен начин, че СУМПС на Р. Б. е невалидно. Още в АУАН водачът е възразил , сочейки, че СУМПС не е обявявано за откраднато.

По изложените съображения съдът ще отмени изцяло атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1139-000914/2022г., издадено от началник сектор в ОД на МВР гр. Кюстендил , сектор „Пътна полиция“ , с което на Р. Е. Б., с ЕГН – ********** от гр. София са наложени следните административни наказания : на осн. чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лева и на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4