Решение № 148 от 07.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Мария Яначкова

Джулиана Петкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20211000502476 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 13244/2019г., СГС, І-18 състав срещу решението от 26.05.2021г., с което е уважен изцяло предявения като частичен иск по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за вреди от смъртта на Ж. Т. П., настъпила в резултат от ПТП от 11.02.2019г.

Въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, като твърди необоснованост на изводите на съда досежно съпричинителното поведение на пострадалия и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Въззиваемият Д. Ж. Т. не е депозирал отговор на въззивната жалба, в съдебно заседание я оспорва.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията на ответника, са следните:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ищеца, като низходящ на починалия в резултат от ПТП от 11.02.2019г. Ж. Т. и на ответника, в качеството му застраховател на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата –П. П..

Пред настоящата инстанция не е спорен механизма на произшествието, противоправното поведение на причинилия го водач – П., както и причинно –следствената връзка със смъртта на Ж. Т., всички установени от събраните пред първата инстанция доказателства, вкл. влязла в сила присъда по нохд №3659/2020г., СГС.

Ответникът своевременно е направил възражение за съпричиняване на вредоносния 1 резултат от починалия, като с отговора на исковата молба е заявил, че същият е предприел слизане от превозното средство при задействана звукова и светлинна сигнализация за привеждане на тролейбуса в движение. Така заявеното съпричинително поведение не е доказано по делото. Делинквентът П., разпитан като свидетел пред първата инстанция, заявява единствено, че управляваният от него тролейбус има звукова сигнализация. Отрича да е видял на камерите или в огледалата някой от пътниците да слиза преди да затвори вратите на тролейбуса. В заключението си от 15.09.2020г. вещото лице Е. потвърждава наличието на звукова и светлинна сигнализация, както и на система за видеонаблюдение на вратите и пояснява, че ако шофьорът е наблюдавал екрана за видеонаблюдение е щял да забележи, че външната зона на вратата не е освободена от пътника. Цитираните са единствените доказателствени средства по делото, имащи отношение към възражението за съпричиняване и не установяват пострадалият да е предприел слизане от тролея при задействан звуков и светлинен сигнал за потегляне.

Изложеното предопределя извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Неоснователни са и касаещите приложението на чл. 52 ЗЗД оплакванията на въззивника.

Към момента на смъртта на баща си ищецът е възрастен, има собствено семейство и живее в отделно домакинство. Въпреки това е останал емоционално привързан към родителя си, с когото са имали еднакви професии и са работили заедно. Ищецът се е гордеел от професионалните постижения на баща си и от обществената му и личностна значимост, починалият е бил пример на ищеца в професионален план. Травмата от внезапната и нелепа загуба на баща му е източник на дълбоко страдание за ищеца, което е постоянно подсилвано от необходимостта да продължи изпълнението по съвместно започнати работни проекти и в среда, която двамата са споделяли професионално. В този смисъл са показанията на разпитана по делото св. А., които въззивният съд кредитира изцяло като преки и обективни.

Преценявайки естеството, интензивността и продължителността на негативните преживявания на ищеца и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение, въззивният съд приема, че правилното приложение на чл. 52 ЗЗД налага заместващо обезщетение в размер от 150 000 лева.

Като достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да потвърди решението в обжалваната част.

На въззиваемия се следват разноските пред настоящата инстанция, които са такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Възражението за прекомерността му е неоснователно – договорената и изплатена сума надхвърля в незначителна степен минималният размер по НМРАВ, който е 1430 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-18 състав от 26.05.2021г. по гр.д. № 13244/2019г. в частта, с която е уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , гр.София, пл.Позитано № 5 да плати на Д. Ж. Т. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Я. Д. , гр.***, ул. *** 28, ет.1, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1500 лева за разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3