Решение № 6388 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6388 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100509090 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по постъпила от „Банка ДСК“ АД въззивна жалба срещу постановеното решение № 11362/13.06.2025г. постановено по гр.д.№ 3428/24г. по описа на Софийски районен съд.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, срещу М. С. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът М. С. Н. дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД следните суми: сумата 12234,19 лева, претендирана като главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 03.09.2013 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 851,46 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., сумата 13,34 лева, претендирана като обезщетение за забава /в размер на законната лихва/ за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. върху просрочената главница, и сумата 122,35 лева, претендирана като обезщетение забава /в размер на законната лихва/ за периода от 01.03.2021 г. до 05.04.2021 г. върху просрочената главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19799/ 2021 г. по описа на СРС, 138 1

- ми състав.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че е материално правно легитимиран да събере вземането от ответника, независимо , че задължението към банката е погасено, тъй като банката е бил заявител в заповедното производство. Позовава се на ТР 4/14г. по т.д.№ 4/13г. на ВКС. След като ответникът не е доказал погасяване на вземането, намира, че районният съд неправилно е отхвърли предявения от банката срещу него иск. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В депозирания писмен отговор въззиваемият М. С. Н., оспорва въззивната жалба и моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Посочва, че цитираното във въззивната жалба разрешение в ТР №4/2013г. на ОСГТК ВКС не се отнася до настоящия казус и съответно не намира приложение. Посочва, че по делото е установено, че задължението към банката е погасено изцяло, в който случай възниква правото на държавата да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор за платеното. На следващо място посочва, че предмет на исковото производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Посочва, че вземанията по заповедта за изпълнение и по исковата молба не съвпадат, поради което искът е недопустим.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

В исковата молба се твърди, че банката е предоставила на ответника кредитополучател М.

С. Н. целеви кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 18 000лв. със срок на издължаване 120м. Договорът е сключен на 3.09.2013г. по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/. Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД, която гаранция банката е предявила срещу Министерството на образованието, младежта и науката, след снабдяване с процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба се сочи, че дългът не е погасен. Иска се от съда да установи вземането на банката от ответника по издадената заповед за изпълнение.

Ответникът М. С. Н. е оспорил исковете. Направил е възражение досежно недължимост на претендираните суми, досежно ненастъпила изискуемост на кредита, досежно неравноправни, респ. нищожни клаузи в договора и в общите условия. Направил е възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните суми.

Поискал е от съда исковете срещу него да бъдат отхвърлени.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че вземането на ищеца е удовлетворено с извършеното от Държавата, чрез Министерството на образованието, младежта и науката плащане. След като вземането на ищеца е удовлетворено, банката няма 2 вземане от ответника по издадената заповед за изпълнение, поради което предявените искове са неоснователни.

По делото е установено, че на 03.09.2013 г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 18000 лева с цел заплащане на такси за обучение във Висше училище Международен колеж Албена по професионално направление „Икономика“, специалност „Маркетинг и мениджмънт“, със срок на издължаване 120 месеца, считано от дата на изтичане на гратисния период. Съгласно т. 3 от Договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Към датата на сключване на договора кредитополучателят е бил студент в първа година на обучение и се е очаквало да завърши през месец юни 2016 г. при 3 годишен срок на обучение и годишна такса 6000лв. Съгласно т.8 от договора, кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД. Неразделна част от договора са Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Съгласно т.11.1 от същите, срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащането на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период. С допълнително споразумение от 22.02.219г. страните са удължили срока за погасяване на кредита до 1.06.2027г. С допълнително споразумение от 18.05.2020г., във връзка с въведеното в страна извънредно положение, свързано с пандемията от КОВИД 19, страните са договорили 6 м. гратисен период за заплащане на главница и лихва считано от 1.04.2020г. , срокът за погасяване на кредита е удължен до 1.12.2027г. С писмо, получено от ответника на 15.01.2021г., банката го е уведомила, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения между тях договор за банков кредит, обявява кредита за предсрочно изискуем; от датата на получаване на писмото, цялата непогасена главница става дължима , ведно с начислената върху нея законна лихва, а банката ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред.

Назначената, изслушана и приета от съда съдебна икономическа експертиза установява, че кредитът е усвояван от кредитополучателя на вноски, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър, като общо усвоената сума е в размер на 12000лв., платена на 4 вноски по 3000лв. платени на 4.09.2013г., на 22.01.2014г., на 4.08.2014г. и на 24.01.2015г. Банката е приложила уговорения в договора 7% лихвен процент, начислен включително и по време на гратисния период. Към датата на изтичане на гратисния период дължимата сума по кредита е била 14 790,07лв., от които 12000 лв. усвоена главница и 2 790,07лв. капитализирани лихви. По този кредит са извършвани плащания в общ размер на 5210,60лв., от които е била платена главница 2555,88лв., възнаградителна лихва 2637,59лв. и санкционираща лихва 17,13лв., като последното 3 плащане е било извършено на 2.03.2020г.

По делото е установено също, че по заявление на „Банка ДСК“ АД от 7.04.2021г.

Софийски районен съд по ч.гр.д.№ 19799/2021 г. по описа на СРС, 138 състав, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. срещу длъжника М. С. Н. за сумите 12234,19 лева, претендирана като главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 03.09.2013 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 851,46 лева, договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., сумата 13,34 лева, претендирана като обезщетение за забава за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. върху просрочената главница, сумата 122,35 лева обезщетение забава за периода от 01.03.2021 г. до 05.04.2021 г. и 314,43лв. разноски по делото.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, посочени в заповедта. Въз основа на изпълнителния лист , Банката е образувала принудително изпълнително производство срещу длъжника, по което ЧСИ му е връчил заповедта за изпълнение на 30.11.2023г. Длъжникът М. С. Н. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 11.12.2023г. С разпореждане от 13.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 19799/21г. на СРС заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането по заповедта за изпълнение в 1-месечен срок от съобщението.

Последното е получено от банката на 19.12.2023г. и в предоставения 1 месечен срок, а именно на 18.01.2024г. банката е представила на заповедния съд доказателства, че е предявила срещу М. С. Н. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, по която е образувано гр.д.№ 3428/2024 г. по описа на СРС, 138 състав.

Не се спори, а и се установява от вещото лице, че след като се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника, на 20.09.2022г. по сметка на банката е постъпило плащане в размер на 13 262,12лв. , с което задълженията по кредита са погасени. С молба до съда от 7.06.2024г. Банката признава, че вземанията й по делото са удовлетворени от държавата на основание чл.14 ал.2 от ЗКСД. Банката е отправила искане до Министъра на образованието, младежта и науката за заплащане на дължимата сума и същата е платена на 20.09.2022г. – в размер на 13262,12лв. и на 15.05.2023г. в размер на 264,43лв.

Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 - 4 от ЗКСД, ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по чл.7. Банките могат да претендират от държавата да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от кредитополучателя. Когато държавата изпълни задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.

Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за 4

Националната агенция за приходите.

В случая между страните е съществувало облигационно правоотношение по предоставен целеви кредит по реда на ЗКСД, който поради неизпълнение, е обявен от банката за изискуем. Банката е предявила искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да се снабди с изпълнителен лист срещу кредитополучателя, ответника, и да предприеме действия по принудителното събиране на вземането си. В същото време, е предявила претенция към държавата чрез МОН , като гарант на кредита, да изпълни задължението на кредитополучателя, което държавата е сторила. Към момента на подаване на исковата молба по реда на чл.422 от ГПК, държавата е била заплатила задължението на ответника кредитополучател по кредита. Въззивникът счита, че независимо от плащането, съдът следва да уважи предявения от него установителен иск, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по кредита. Позовава се на ТР № 4 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56ed1dd1-255a-4d7d-9dd4-27f6116de326