Решение № 6506 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6506 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20241100511699 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Я. И. П. срещу Разпореждане от 27.08.2024 г. по изп.д. № 20138480401280 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване на същото изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на Я. П. от 23.08.2024 г. по същото изпълнително дело.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен, като противоречащ на правната доктрина и трайната съдебна практика. Излага съображения, че повече от две години не са поискани от взискателя и съответно не са извършвани изпълнителни действия спрямо него като длъжник по делото. Иска отмяна на акта и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 са постъпили писмени възражения от страна на взискателя – „К.И.И. БГ“ ЕАД. В тях са изложени подробни съображения за неоснователност, необоснованост и недоказаност на подадената жалба.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат също съображения за неоснователност на жалбата и спазване на процесуалноправните разпоредби. Посочва, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, поради това че взискателят по изпълнителното дело редовно е правил искания за извършване на изпълнителни действия по делото.

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу обжалваем акт и редовна съгласно чл. 436, ал. 4 ГПК. По молба от 11.07.2024 г. на „П.К.Б.“ ЕООД /частен правоприемник по договор за цесия „К.И.И. БГ“, на чието място ЧСИ е конституирал като нов взискател/ е образувано изп.д. № 20138480401280 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу длъжника Я. И. П., въз основа на изпълнителен лист от 23.05.2013 г., издаден от СГС, ТО, VI-7 състав по т.д. № 2539/2013 г. С изпълнителния лист Я. И. П. е осъден да заплати сумата от 2455,87 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2010 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лева разноски по арбитражното производството, сумата от 50 лева - заплатена от молителя държавна такса и сумата 287,35 лева – юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден на основание арбитражно решение № 422/05.03.2010 г. по описа на арбитър Б.Г..

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С молбата по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ и поискал ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки и наложи на запор върху банковите му сметки, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването настъпва по силата на самата норма на ГПК, като с постановлението само се констатира настъпилото прекратяване към момента на изтичане на нормативно установения двугодишен срок.

Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК 2 на ВКС срокът по чл. 433, ал 1, т. 8 ГПК се прекъсва с всяко поискано и/или извършено изпълнително действие (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), което изгражда посочения от него изпълнителен способ, като такива изпълнителни действия са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай от данните по изпълнителното дело се установява, че не е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съобразно ТР 3/10/07.2017 г. по тълк.д. 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5 изпращането на запорно съобщение до банка представлява действие по налагане на запор без значение дали ЧСИ е получил отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка. С изявлението си ЧСИ посочва конкретния изпълнителен способ, чрез който да се извърши изпълнителното действие и дори то да е адесирано до несъществуваща банкова сметка запорът е породил предвиденото в закона действие и то не може да бъде трансформирано в друго действие по проучване на имущественото състояние на длъжника. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д.

3129/2015 г., II т.о. на ВКС). Когато запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът има банкова сметка наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства.

От приложените доказателства по делото е видно, че двегодишният срок за перемпция на делото е прекъсван със следните действия на следните дати: на 11.07.2013 г. е образувано изпълнителното производсвто с искане за налагане на запор върху сметка на длъжника в 3

„Банка ДСК“ ЕАД.Със запорни съобщения от 22.08.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в следните банки: „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Си Банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк (България) ЕАД, „Банка Пиреос България“ АД, „Юробанк България“ АД, „Прокредит Банк (България)“ АД. Видно от извлечение по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 34,00 лева от работодателя на длъжника – „Е.Т.И.-Е.“ ЕООД на 04.02.2015 г. На 07.04.2015 г. е изпратено напомнително съобщение до „Е.Т.И.-Е.“ ЕООД. На 06.10.2015 г. е постъпила сума в размер на 100,00 лева от работодателя на длъжника – „Е.Т.И.-Е.“ ЕООД по сметката на ЧСИ. На 19.10.2015 г. по сметка на „Профи кредит“ АД е постъпила сума в размер на 131,00 лева. На 27.07.2016 г. по сметка на ЧСИ е постъпила преведена от длъжника сума в размер на 100,00 лева. На 27.07.2016 г. е постъпила сума в размер на 454,06 лева от работодателя на длъжника – „Е.Т.И.-Е.“ ЕООД по сметката на ЧСИ. На 14.08.2017 г. е постъпила сума в размер на 100,00 лева от работодателя на длъжника – „Е.Т.И.-Е.“ ЕООД по сметката на ЧСИ. На 23.05.2018 г. е изпратена молба от „Профи кредит“ ЕООД до ЧСИ с искане за налагане на запори на банковите сметки на длъжника. На 25.05.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Е.Т.И.Е.“ ЕООД. На 25.09.2018 г. е постъпила молба за конституиране на нов взискател –„К.И.И.

БГ“ ЕАД /цесионер/, с която на основание чл. 18 от ЗЧСИ са възложени на ЧСИ да извърши опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, както и всички други необходими действия за осъществяване на принудителното изпълнение. На 16.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. На 06.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „С.Е.Е.С.“ ООД. В периода 16.11.2020 г. – 23.04.2021 г. постъпват периодично суми по сметка на ЧСИ. На 03.11.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „С.Е.Е.С.И.“ ООД. На 03.01.2023 г. е постъпила сума в размер на 100, 00 лева по сметка на ЧСИ от наредител – „С.Е.Е.С.И.“ ООД. На 26.03.2024 г. е постъпила молба до ЧСИ Р.А. за налагане на запори върху новооткритите банкови сметки на длъжника. На 04.04.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „ С.Е.Е.С.И.“ ООД и „Изипей“ АД.

Установява се, че по изпълнителното дело регулярно са извършвани изпълнителни действия и не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие на взискателя в продължение на две години, за да се приеме, че е настъпила по силата на самия закон „перемпция“. Като последица от това, законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С оглед изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава - следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт на ЧСИ Р.А. потвърден.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я. П. против разпореждане от 27.08.2024 г. по изп.д. № 20138480401280 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което му е отказано прекратяване на изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, 4 т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5