Акт № 2532 от 26.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 190

Номер

190

Година

12.9.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.12

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20114100600551 по описа за

2011 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК.

Образувано е по протест на прокурор при ГОРП и въззивна жалба на обв. С. С. от гр. В. Т. срещу Определение № 278/21.07.2011г. постановено по ЧНД 800 по описа за 2011г. на ГОРС, с което е отменено постановление на прокурор при ГОРП от 06.06.2011г. за прекратяване на наказателното производство против С. С. за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК.

В протеста се прави оплакване, че с атакуваното определение районният съд недопустимо се е намесил в функцията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението, тъй като изисква от нея да направи нова преценка на фактите по делото, по реда на чл. 242-246 НПК. В досъдебното производство не били събрани, но и не можела да се съберат доказателства достатъчни за съставянето на обвинителен акт срещу обв. С.. Възразява се срещу дадените указания от ГОРС за повторен разпит на Т. и прилагане към материалите по разследването на заверено копие от описа за ДМА на „Д.” Е.. В случая били налице изцяло гражданскоправни отношение между търговски дружества като ощетеното ЮЛ е следвало да потърси защита на правата си по реда на ГПК. Изразява се несъгласие срещу извода на съда, че С. е осъществил състава на престъпление по чл .206 ал. 1 НК, защото бил имал фактическа влÓст върху инкриминираната вещ. Навеждат се доводи, че обвиняемият не е бил задължен да пази и управлява тази вещ, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 243 ал.1 т.1 НПК. Отправя се искане до ВТОС за отмяна на протестираното определение на районния съд и за потвърждаване на постановлението на прокуратурата от 06.06.2011г. за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата си обв. С. сочи, че обжалваното определение на ГОРС е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения за липсата на престъпление по чл. 206 ал. НК, тъй като на С. процесната вещ не му била връчена от собственика да я пази и управлява. Необосновани били указанията на ГОРС за преразпит на свид. Т. и за прилагане на заверен препис от описа на ДМА. С тях не би се постигнало до промяна на фактическата обстановка, а и не било ясно кой ще представи заверения препис. Моли се съда да отмени това определение и да потвърди постановлението на ГОРП.

Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Протеста и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в сроковете по чл.246, ал.6 от НПК от лица, които имат правен интерес от това /прокурор и обвиняем по досъдебното производство/ срещу подлежащ на проверка съдебен акт.

Разгледани по същество,протеста и жалбата са неоснователни.

ДП № 455/2010г. на РУ „Полиция” Г.Оряховица е образувано срещу Неизвестен извършител за това, че през 2008г. в с. П. противозаконно присвоил чужда движима вещ – резервоар за втечнен газ, собственост на „М.Б.” Е. представлявано от Д. Д. - престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. В хода на разследването като обвиняемо лице за това престъпление е привлечен С. С.. С постановление на наблюдаващия прокурор при ГОРП от 09.12.2010г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 НК. Това постановление е потвърдено с Определение №6/04.01.2011г. на ГОРС. С Определение № 74/21.03.2011г. Великотърновският окръжен съд е отменил определението на районният съд, както и постановлението на ГОРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 455/2010г. на РУ „Полиция” Г.Оряховица като делото е върнато на ГОРП за изпълнение на дадените указания. След допълнително разследване, с постановление от 06.06.2011г., наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното производство на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.

Събраните в хода на разследването доказателства позволяват да бъде прието за установено следното от фактическа страна:

През 2001г. между „М. Х. Г.” ООД и „Е.С.А.Т. – А. Т.” възникнала облигационна обвързаност по силата на сключен договор от 15.05.2001г. за доставка на въглероден двуокис. Въз основа на този договор „М. Х. Г.” ООД /по настоящем „М. Б.” Е./ се задължава да извършва регулярни доставки на въглероден двуокис, който ще се съхранява, в производствена база на Т. в с. П., в снабдителни съоръжения собственост на доставчика. /чл. 5 и чл.10 от договора/. Тези съоръжения представлявали цистерна с вместимост 12, 5 куб. метра с фабр. № 647 и изпарител към нея, които били монтирани и предадени на А. Т. на 11.07.2001г. с приемо - предавателен протокол. В края на следващата година търговското предприятие на едноличния търговец било прехвърлено на „Д.” Е., на което едноличен собственик на капитала и управител бил А. Т. Прехвърлянето на предприятието на било отразено в търговския регистър. На 09.04.2008г. Т., по направено искане от доставчика, писмено потвърдил наличието на снабдителните съоръжения в базата му в с. П. На 08.07.2008г. Трифонов на основание чл. 129 ТЗ продал дружествените си дялове в „Д.” Е. на П. П. от гр. Д., за което бил оформен договор с нотариална заверка на подписите им. С протокол от същата дата Т. бил освободен от длъжността управител на дружеството и като такъв бил определен П. След два месеца тези промени били отразени в Търговския регистър. С пълномощно от 28.10.2008г. П упълномощил обв. С. с редица права между които и правото да продава наличното имущество на дружеството като негодното такова продава за вторични суровини. Със същото пълномощно С. бил упълномощен с правата на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ. На 05.11.2008г. обв. С. предложил на свид. Н – управител на „И – Н. Н” да му продаде за скрап метални отпадъци ýежду които и процесната цистерна, които се намирали в производствения цех на „Д” Е.. Н се съгласил и отишъл да огледа на място. На следващия ден негови работници натоварили и извозили цистерната. Обв. С. издал фактура № 167/06.11.2008г. на стойност 1200 лв за извършената разпоредителна сделка, в която като МОЛ бил посочен А Т. На същият ден Н. от своя страна продал цистерната на „К.” ООД за сумата от 3500 лв., за което издал и фактура. Поради незаявяване на договорените количества въглероден двуокис от страна „Д” Е., представители на „М. Б.„ Е. в края на 2008г. се свързали със свид. Т., които ги препратил към обв. С. като пълномощник на новия собственик. Свидетели Д. и Х. провели срещи и няколко разговора по телефон със С., при които той отричал да знае какво е станало с тяхната цистерна. Двамата впоследствие разбрали, че цистерната на „М. Б.„ Е. се намира в базата на „К.” ООД в Г. О. Провели нов разговор със С., в който обвиняемият е заявил, че не им е казал за цистерната, тъй като била продадена.

В разпита си като обвиняем С. не дава обяснения по същество, а при предявяване на материалите от ДП твърди, че е смятал инкриминираната цистерна за собственост на „Д.” Е..

В хода на допълнителното разследване е проведен нов разпит на обв. С. с цел да бъдат изпълнени дадени от ВТОС указания при връщане на досъдебното производство. При разпита С. е представил копие от протокол за доброволно предаване по ДП 122/2010г. на ОДМВР В. Т., с който е предал редица документи относими към дейността на „Д” Е.. Част от тези документи са изискани и приложени като копия: опис на ДМА на „Д” Е., който е неразделна част от договора за продажба на дружествени дялове от 08.07.2008г., пълномощното от 28.10.2008г., удостоверение за актуално състояние към дата 13.01.2009г. и съобщение до ТД на НАП от 14.01.2009г.

При така установената фактическа обстановка ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243 ал. 4 НПК, първостепенният съд е достигнал до правилни изводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 455/2010г. по описа на РУ „Полиция” Г. Оряховица. Същото е постановено при непълно изяснена фактология на случая, без по ДП да се извършени всички необходими за разкриване на обективната истина действия по разследването.

В процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 НПК. За да провери правилността на извода на прокурора, че няма осъществено престъпление, съдът е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен закона, т.е. дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че в атакуваното постановление е направен едностранчив и необоснован анализ на събраните по делото доказателства относно липсата на пряк умисъл у обв. С.. За да достигне до този извод ГОРП очевидно се е позовал единствено на заявеното от обвиняемия. Правилно районният съд е отбелязал, че в тази насока не са обсъдени показанията на Т. за присъствието на С. при продажбата на дружествените дялове на фирмата, на която Т;ю. му предал цялата документация на дружеството, включително опис на ДМА / в който цистерната не е описана/ и договора за доставка на въглероден двуокис от 15.05.2001г., както и касов апарат, печат и ключовете от цеха в с. П. Не е съпоставено това негово изявление с поведението му при водените от него разговори с представителите на „М. Б.” Е. по повод местонахождението на цистерната. Противоречи на здравата логика обяснението на С., че не е разбрал, че се касае за една и съща цистерна, най-малкото защото върху същата е имало надпис с наименованието на фирмата „ Messer - М. х г”, което е констатирано в огледния протокол на разследващия полицай. Не са анализирани неговите обяснения, че той е подготвял документацията по прехвърлянето на дружеството, след като бил помолен за това от Т., а видно от самия опис на ДМА, той е неразделна част от тази сделка.

На следващо място в постановлението за прекратяване не са обсъдени и противоречията между обясненията на С. при повторния му разпит и това, което е заявено от него при предаване на копията от документите по ДП № 122/2010г. на ОДМВР В. Т.. В посочените обяснения С. твърди, че документите са му дадени от П. П. няколко месеца преди този му разпит /18.04.2011г./, а в протокола за доброволно предаване е отразил, че част от документите с дата преди 28.10.2008г. са му дадени от Т. Твърди, че последния му е дал ключовете за цеха много по късно, а не при сключването на сделката.

Всички тези противоречие пречат да се направи еднозначен и обоснован извод, на база на наличните по делото доказателства, за липсата респ. наличието на умисъл у С.. С оглед на което се налага провеждането на повторен разпит на А. Т. относно това кога, как и при какви обстоятелства е станало предаването на документацията и ключовете на „Д” Е.. За същите обстоятелства следва да бъде разпитан и свид. П. П., доколкото в наличния му разпит не се съдържат категорични твърдения в тази насока. При констатирани съществени противоречия между показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия следва да се проведат очни ставки. Т. и П. следва да бъдат разпитани и във връзка с дадените указания от предходния състав на ВТОС. Последните не са изпълнени в пълнота, доколкото за тях са дадени обяснения само от обвиняемия. Същите, както е известно, освен гласно доказателствено средство, са и средство за изграждане на защитната теза на обвиняемия и подлежат на задължителна проверка и анализ с други доказателства за спорните обстоятелства, каквито до момента не са събрани.

ВТОС допълнително намери други действия по разследването, които следва да бъдат извършени.

По делото не е установено каква е съдбата на парите, които С. е получил от Н. при продажбата на цистерната. Не става ясно дали парите са заприходени в счетоводството на фирмата или са останали в лична полза на С. респ. на друго лице. В разпита на П. имаме само формалното споменаване, че разпоредителната сделка с цистерната му била отчетена. В тази връзка разследването следва да положи нужните процесуални усилия да издири и провери счетоводната документация на „Д.” за съответния период, включително и чрез назначаване на експертиза.