Решение № 155 от 28.02.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Хасково, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640102947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по повод жалба на Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес: ***********, адв. К. С. от АК – Хасково, за прогласяване нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р „*****“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ ***.

Жалбоподателят твърди, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково , с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен район „*****", гр.Хасково, в частта й касаеща поземлен имот с идентификатор № *** е нищожна като издадена при липса на компетентност и предмет, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта не била обжалвана в 14- дневен срок от обнародването й, поради което със Заповед № 2146/09.12.2021 г. на Кмета на община Хасково било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСППЗЗ на наследниците на Г. Д. Х. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ***, ж.р. "*****“, землище на гр.

Хасково с площ 1670 кв.м., при граници и съседи: имоти № *** - жилищна територия, № *** - жилищна територия, № ***- предназначен за улица, 1

№ *** - жилищна територия. В имота имало една сграда: № *** - на 2/два/ етажа, жилищна сграда - еднофамилна с площ 19 кв.м. Тази заповед на Кмета на община Хасково била обжалвана и пред Хасковски районен съд било образувано и било висящо адм.дело (ГО) № 360 /2022г. на ХРС.

Жалбоподателят счита, че за него съществува правен интерес от обжалване на заповедта на областния управител като нищожна в посочената по-горе част, тъй като било засегнато правото му на собственост върху ПИ с идентификатор ***. Обосновава нищожността на Заповед № ДС -28-1 /11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково с обстоятелството, че в обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на Г. Д. Х. върху ПИ № ***, заповедта е лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност.

Жалбоподателят се легитимирал като собственик на ПИ № *** и построената в имота сграда с нотариални актове, както и със Заповед на Община Хасково издадена на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ. Той бил собственик по наследство на имота, описан в Заповед 2146/09.12.2021г. По силата на нотариален акт № 192 том I от 13.04.2000г., Т. И. Г. бил признат за собственик на недвижим имот № 133 по Кадастъра на района с площ 1665 кв.м. в местността „*****" ,Хасковско землище. Разполагал с прецизна история за процесния имот, удостоверяваща непрекъснатото владение и собственост на имота от него в лично качество и от неговите наследодатели и родственици. Историята на собствеността започвала от 1909 г., когато Д. Г. /дядо на жалбоподателя/ закупил чрез покупко-продажба нива от 12 дка в местност „Идимирли", Хасковско землище, обективирана в нотариален акт за покупко -продажба № 384 от 26.11.1909 г.

От нотариален акт № 165, том II, регистър 2304, дело 603/1948г. било видно, че дядото на Т. Г.-Д. Д. Г. продава на Б. Н. М. собственото си място лозе в местността „Идимирли" с площ от 1 декар, при граници: К. А., Г. Л., Г. С. и В. П., който нотариален акт от своя страна доказвал, че имотът бил на дядото на Т. Г. и преди това разпореждане.

През 1959 г. същият имот /лозе от 1 декар, находящо се в местността „Идимирли", землището на гр.Хасково бил закупен отново от семейството на жалбоподателя, а именно от Д. П. Г.- негова баба и от брат му Н. И. Г.. Сделката била обективирана в нотариален акт № 441, том III от 1959 г. Този нотариален акт бил записан и в регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗР ЗСПЗЗ за жилищен район „*****", гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195.

С договор за покупко -продажба на недвижим имот от 30.10.1967 г. бащата на жалбоподателя И. Д. Г. закупил имот от 0,5 декара, намиращ се в Хасковско землище, в местността „Идимирлийски лозя", при граници на запад Г. С., от изток Д. П. Г., който бил съседен на собствения му недвижим имот, с която сделка се обединявали двата имота с обща площ от 1,5 дка.

В удостоверение издадено от „Аграрна политика" към Община Хасково, се удостоверявало, че полски имот - нива от 1.665 дка в местността"*****", Хасковско землище с пл.№133 не бил общинска собственост и същият бил деклариран от Т. И. Г. на 2

15.04.1986 г. Освен това, в имота, предмет на оспорваната заповед имало изградена законна сграда, за която жалбоподателят разполагал с одобрен проект от 1979 година.

Относно нищожността на заповедта в обжалваната част, се поддържа в жалбата, че ПИ с идентификатор №*** не попада в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, поради което включването му в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ и възстановяването му на наследниците на Г. Д. Х. на основание §4к от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Обстоятелството, че ПИ с идентификатор №*** не е бил предоставян за ползване се установявало и от регистъра но новообразуваните имоти по §4 ПЗР ЗСПЗЗ към ПНИ за ж.р."*****", гр.Хасково като в същия липсвала информация в графи "Ползвател на имота", "Удостоверение за ползване, издадено преди 1990г." и „Заповед на Кмета по §62, ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ". В Регистъра към ПНИ в графа „Акт за собственост към дата на приемане на ПП" бил записан нотариалния акт за собственост от 1959 г. на бабата на жалбоподателя Д. П. Г. и Н. И. Г. – негов брат, който нотариален акт не бил издаден на основание §4 и сл.ПЗР ЗСПЗЗ. Одобряването на ПНИ за ж.р."*****" за имот, който не попадал в територия по §4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ водело до съществен тежък порок при издаването на крайния административен акт, който не можело да бъде саниран с изтичане на срока на неговото обжалване. Пречка за включването на ПИ с идентификатор при изработването на ПНИ за ж.р."*****" било и обстоятелството, че за същия имало влязъл в сила и бил приложен регулационен и застроителен план. ПИ *** вече бил предмет на план на новообразуваните имоти, изработен и одобрен по реда на чл.16 ЗУТ. Въз основа на този план, одобрен с решение № 382 от 25.09.2009г. на Общински съвет Хасково, със заповед № 1529 от 03.10.2014г. на Община Хасково, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.16 ал.5 от ЗУТ и влязъл в сила Подробен устройствен план/ПУП/ -план за улична регулация бил определен за собственик Т. И. Г. на новообразувания имот с идентификатор ***. Към датата на одобряване на плана от Областния управител - 11.06.2019 г., ПИ *** не бил земеделска земя, а бил включен в строителните граници на гр.Хасково. С оглед на това, одобреният през 2019 г. план на новообразуваните имоти в частта на процесния имот, се явявал постановен при липса на предмет. Освен това в имота, предмет на оспорваната заповед имало изградена законна сграда, за която жалбоподателят разполагал с одобрен проект от 1979 година.

Изложеното обосновавал изводът, че жалбоподателят е собственик на ПИ *** с площ 1670 кв.м. въз основа на надлежни документи за собственост. Той и неговите родственици никога не били изгубвали тази собственост, както и не били ползватели на процесния имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗС и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на новообразуваните имоти по §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и върху него било 3 възстановено право на собственост на наследници на Г. Д. Х..

Възстановяването на правото на собственост върху законно построени сгради по реда на §4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ представлявал тежък порок на административния акт и водело до неговата нищожност в тази му част. С оглед разпоредбата на чл.28а, ал.2 от ПЗР ЗСПЗЗ, бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. По аргумент от чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ не се възстановявали права на собственици върху имоти, ако са застроени със сгради при спазване на всички нормативни изисквания и законно разрешения строеж е започнал преди 1 март 1991 г. Жалбоподателят имал документи за изградена законна сграда и разполагал с одобрен проект от 1979 година. От горното следвало, че законно изградените сгради и постройки били пречка за възстановяване на собствеността, дори й да се приемело, че процесният имот, попада в територия по §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ.

На следващо място е изложено, че ПИ с идентификатор № *** не бил идентичен със земеделската земя, собствена на Г. Д. Х., поради което за неговите наследници не било налице законово основание за възстановяване на собствеността върху този имот. След издаването на Заповедта на Кмет на Община Хасково за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. Х., жалбоподателят и заинтересованите страни подписали споразумение, което внесли в Община Хасково. Споразумението представяли във връзка с това, че наследниците на Г. Х. нямали никакви претенции към имота, знаейки, че той никога не е бил техен по наследство, не попадал в разпоредбите на §4 и сл.ПЗР ЗСПЗЗ и била допусната грешка при възстановяването и в приемането на ПНИ за ж.р."*****", гр.Хасково в частта за ПИ ***, поради което поискали обезсилването на заповедта на Кмета на община Хасково. Той обаче отказал да одобри така представеното споразумение. Посочено е в жалбата, че на наследниците на Г. Д. Х. са били възстановени всички имоти с план за земеразделяне, като техен имот, който те вече продали бил съседен на процесния. След като община Хасково не одобрила споразумението, в хода на административното производство срещу издадената Заповед на Кмет на община Хасково, наследниците на Г. Д. Х. декларирали с нотариално заверена декларация, че нямат реституционни, собственически, владелчески и/или някакви други ограничено вещноправни претенции по отношение правото на собственост на Т. И. Г., тъй като процесният имот никога не е бил собственост, или във владение, или ползван от страна на техния наследодател Г. Д. Х.. Наследниците декларирали, че неправилно е била одобрена Заповед №ДС-28-1 от 11.06.2019г. от Областния управител на Област Хасково, приемаща план на новообразуваните имоти за ж.р."*****", землището на гр.Хасково в частта за ПИ ***. Това обосновавало извода, че не съществува спор за материално право с наследниците на Г. Д. Х., на които е било възстановено правото на собственост по §4 к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител 4 на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р.

„*****“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ ***.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. К. С. от АК- Хасково, която поддържа изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи, свързани с наличието на нарушения на материалния закон при извършената реституционна процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание и не взема и писмено становище по жалбата.