Решение № 224 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600758 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.В. Р. Р., чрез адв. Н. И. от ВАК, в качеството й на защитник, срещу присъда № 305/12.12.2023г. постановена по НОХД № 1124/ 2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с която подс. Р. е признат за виновен за това че на 08.07.2021 г., в гр. Варна, к. к. „Златни Пясъци“, до хотел „Интернационал“, при управление на моторно превозно средство – мотопед „Ямаха Айрокс ИК 50“, peг.№В4211М, нарушил правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека не намалил скоростта, не спрял и поради това не пропуснал преминаващ по нея пешеходец, с което причинил на Д. Д. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 1,5 – 2 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.З, пр.4 и пр.6, б.„а", вр. чл.343, ал.1, б.„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.343г, от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата, направените по делото разноски.

С жалбата се възразява единствено срещу наложеното наказание, което според защитата се явява прекомерно завишено, включително в частта на кумулативно наложеното наказание – лишаването от право да управлява МПС за срок от две години. Иска се изменение на присъдата, като бъдат намалени така наложените от първоинстанционният съд наказания.

1

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира жалбата за неоснователна. Посочва, че не са налице основания за отменяне или изменение на присъдата или постановяване на оправдателна такава. Според държавното обвинение не са допуснати нарушения на закона при определяне на наказанието, поради което присъдата, като законосъобразна, моли да бъде потвърдена.

Частния обвинител Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. Д. от ВАК, който счита присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена в цялост.

Жалбоподателят – подсъдимият В. Р. се явява лично и с адв. И. от ВАК, която акцентира върху наказанието – лишаване от право подсъдимият да управлява МПС за срок от две години. Представя медицински документи, касаещи здравословното състояние на бащата на подсъдимия, които съдът прие и приложи като доказателства по делото – заверени копия от епикриза на Р. В. Р. от Първа клиника по вътрешни болести, Отделение по кардиология от 10.10.2023 г.; от медицински протокол на ЛКК №546 от 10.10.2023 г. с председател д-р Й. К. към МБАЛ – Варна към ВМА София; от амбулаторни листи на Р. В. Р. от 10.04.2024 г., издадени от д-р С. Я. – кардиолог; от медицинска бележка, издадена от д-р У. Б. – ИППМП – 2014 ЕООД от 16.07.2024 г. на името на В. Р. Р.. Според защитата, представените медицински документи обосновават честата нужда бащата на подсъдимия да бъде придвижван до лекар, респ. настаняван в болници за стационарно лечение, като в домакинството за което полага грижи, подсъдимият е единствен със свидетелство за правоуправление. Акцентира върху добрите характеристични данни на своя подзащитен.

В правото си на лична защита жалбоподателят Р. се присъединява към казаното от неговия адвокат.

С последната си дума моли наказанието да бъде намалено, за да може да помага на баща си.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на атакуваната присъда установи следното:

Първоинстанционният съд е извел правилна фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Приобщените по делото доказателства са еднозначни и категорични относно обективната и субективната страна на деянието. Въз основа на изготвените по делото авто-технически и съдебномедицинска експертизи, категорично са установени мястото и начина на настъпване на удара

- на платното за движение на улицата между плажната ивица и хотел „Интернационал", на около З.ОО м. от западния бордюр и в северния край на напречна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека“, при което подсъдимият продължил движението си с превозното средство и избягал от местопроизшествието, като в резултат от нанесения удар пострадалия получил счупване на дясната предмишница, в долна трета, на типично място в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в областта на дланта и насочен по дългата ос на крайника като съответното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период около 1.5 – 2 месеца.

2

Според заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното производство авто-техническа експертиза в момента на удара мотопеда се е движил с равномерна скорост, в праволинейно движение, без да направи опит да избегне произшествието, като липсват данни водачът да е променил скоростта на движение непосредствено преди удара, липсват данни за обекти или други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на участниците в произшествието един към друг и водача на мотопеда е имал възможност да възприеме пешеходеца още при навлизането му на платното за движение. Относно механизма на настъпване на произшествието експертизата заключава, че същото е резултат от преминаване на водача на мотопед „Ямаха Аерокс ИК 50", per.№В4211М през напречна пътна маркировка М8.1 - „Пешеходна пътека", без да пропусне движещия се по нея пешеходец, като не променя скоростта си – 48 км/ч и траекторията на движение.

По делото е установено, че подсъдимият също получил травматични увреждания контузия на гръдния кош, ивицесто кръвонасядане с просветляване срединно по гръдния кош, в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет с приблизително цилиндрична форма съответното травматично увреждане е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и съответства да е получено при удар с ръка в областта на гърдите по време на управляването на мотопеда.

Както бе посочено по-горе, липсва спор относно обосноваността на присъдата и квалификацията на деянието. Що се отнася до възражението срещу незаконосъобразността на отмерената допълнителна санкция, то съдът, въз основа на приобщените по делото нови доказателства го намира за основателно. Безспорно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, искреното съжаление, направените фактически признания, които са способствали за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни са взети предвид при индивидуализацията на наказанието. Именно това са били първоинстанционните съображения да отмери наказание "лишаване от свобода" в минималния предвиден за престъплението размер и условно да освободи подсъдимия от изтърпяването му. Не е подмината и обществената опасност на конкретното престъпно деяние с оглед причинените вредоносни последици.

Що се отнася до кумулативно наложената санкция „лишаване от права“ по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК – право да управлява МПС, с оглед на представените и приобщени във въззивното производство доказателства – медицински документи, доказващи влошеното здравословно състояние на бащата на подсъдимия Р. - заболяване на сърдечно – съдовата система, изискващо чести транспортирания на лицето до различни здравни институции, както и ежедневно обслужване на болния, настоящият състав намира, че следва да намали така определеното кумулативно наказание от две години, на минималното предвидено от закона, а именно на една година лишаване от право да управлява моторно превозно средство, тъй като при постановяване на осъдителна присъда срещу водач на моторно превозно средство за извършено от него престъпление по 343 от НК, срокът за лишаване от правоуправление не може да бъде по-малък от срока за лишаване от свобода. Безспорно наказателната отговорност е лична, но същевременно с това съдът съобрази, че в настоящия случай 3 наказанието не следва да поставя осъденият в положение при което той да не може да осигури необходимата грижа от която се нуждае неговият баща. Ако бъде лишен подсъдимият за един по-продължителен период от време от правото си да управлява МПС, това ще затрудни значително болния и ще го лиши от възможност за по-лесното му и бързо предвижване до болничните заведения за осигуряване на необходимото му лечение.

Поради изложеното съдът намира, че така отмерената санкция ще реализира в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.

С оглед на посочените правни съображения, и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Варненски окръжен съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда №305 / 12.12.2023г. по НОХД № 1124 / 2023 г. на Районен съд гр.Варна, 2-ри състав, в частта с която на подс. В. Р. Р., ЕГН ********** е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, като НАМАЛЯВА така определеното наказание за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРИСПАДА времето през което подс. В. Р. Р., ЕГН ********** е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4