Решение № 4540 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4540 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110149540 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 188545/12.09.2022 г.

/уточнена с молба вх. № 197394/23.09.2022 г./, с която от името на т, ЕИК ************** против наследниците на Б. Х. П., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.

С молба от 23.09.2022 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени наследниците на Б. Х. П., ЕГН **********, а именно Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************, като е направено искане съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2753,54 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр.

София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,75 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 39,70 лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.

Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г.

1 до окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 8,47 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

С определение № 25205/28.09.2022 г., постановено по гр.д. № 49540/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в настоящото производство Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ************.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника /респективно е имал такива с нейния наследодател/. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът /респективно нейните наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не е погасила задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2753,54 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.

Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 453,75 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 39,70 2 лева, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент 17, находящ се в гр. София, ж.к.

Свобода, бл. 8, вх. А, ет. 6, абонатен № 053356, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; и 4/ сумата от 8,47 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответника Й. Б. П., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия, което да е обвързвало страните през твърдения в исковата молба процесен период. Прави се възражение за погасяване по давност на заявените с исковата молба претенции.

Оспорва се ответникът Й. Б. П., ЕГН ********** да е била собственик и/или вещен ползвател на процесния имот, през заявения в исковата молба период.

Оспорва се претенцията за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, като се излагат съображения, че ищецът не е материално правно легитимиран да получи стойността на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответницата /респективно с нейния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и 3 качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответницата /респективно нейния наследодател/ да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Й. Б. П., ЕГН **********, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба против горепосочения ответник, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от ответника Й. Б. П., ЕГН **********.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от 4 законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, 5 действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.