Решение № 29 от 15.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Б., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200501027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№4368/30.08.2023г., подадена от А. П., в качеството си на особен представител на С. М., против Решение №140/14.06.2023 г. по гр.д.№950/21 г. по описа на РС – Г.Д.. С атакуваното решение, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане в размер на 67,47 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги за мобилен номер, като е разпределена и отговорността за разноските. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, ведно с всички произтичащи от това последици.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава, без да прави доказателствени искания.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от 1

ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Т.Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.

М. 4, Б.п. С., сграда 6, против С. Й. М. от с.Б., община Г.Д., област Б., с правно основание чл.422 ГПК.

От приложеното ч. гр. д. № 151/2021 г. по описа на Районен съд -Г.Д. се установява, че въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 6450/05.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът С. Й. М. да заплати на заявителя Т.Б. ЕАД сумата в размер на 67.47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359892929743 от дата 08.02.2019 г., както и сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 180 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът е изпратил съобщение до длъжника, като заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като е видно, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал исковата молба.

По делото е приложено ч.гр.дело № 151/2021 г. на РС Г.Д., а към него съответно ч.гр.дело № 1392/2020 г. на РС Петрич. Приложен е Договор за мобилни услуги № ********** от 08.02.2019 г., Декларация - съгласие, ценова листа и общи условия на ищцовото дружество, както и фактури, в това число и процесната фактура № 7290056763/15.06.2019 г., за неустойка за прекратяване на договор за услуги в размер на 67.47 лева.

По силата на сключен договор за мобилни услуги от дата 08.02.2019 г. сключен с мобилния оператор Т.Б. ЕАД, ответникът е абонат на дружеството с клиентски номер 006316167 и титуляр на предпочетения мобилен номер 359892929743 с избрана абонаментна програма Тотал 26.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.02.2021 г. Поради неплащане на задълженията ищцовото дружество едностранно е прекратило сключения договор и е издал и процесната крайна фактура за сумата от 67.47 лева.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен 2 такъв довод.

Съдът намира, че предвидените в допълнителното споразумение клауза за неустойка при прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя противоречат на добрите нрави и в този смисъл са изцяло нищожни.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуга, в размер на всички или няколко /в случая три/ неплатени по договора абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по- горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички, респ. до три абонаментни вноски е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Предвид на изложеното по-горе следва да се направи изводът, че е налице противоречие между клаузите за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част допълнителните споразумения изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени, а искът по чл.422 ГПК да се отхвърли.

При този изход на спора право на разноски има въззивникът, но по делото липсват доказателства да са сторени такива, поради което не следва да се присъждат.

Воден от горното , Съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 140/14.06.2023 г. по гр.д.№ 950/2021 г. по описа на РС – Г.Д., с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че по отношение на ответника С.

Й. М., ЕГН **********, от с.Б., община Г.Д., област Б., съществува изискуемо вземане на ищеца Т.Б. ЕАД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к.

„М. 4“, Б.п. С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 67.47 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 08.02.2019 г. за мобилен номер 359892929743, за което е издадена фактура 7290056763/15.06.2019г. както и в частта на присъдените разноски, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда 6, против С. Й. М. от с.Б., община Г.Д., област Б., иск по чл.422 ГПК, за признаване установено по отношение на ответника С. Й. М. , ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца Т.Б. ЕАД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“, ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 67.47 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 08.02.2019 г. за мобилен номер 359892929743, за което е издадена фактура 7290056763/15.06.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда 6, да заплати на РС Г.Д. сумата от 180 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4